Определение № 879 от 07.11.2019, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 879

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ

ГОЧЕВ

2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ като разгледа докладваното от съдия М. Цветанов в. ч. гр. д. № 705 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Дирекция

„Миграция” към МВР против Определение

№ 733/ 23.08.2019 г. по гр. д. № 805/2019 г. на РС Свиленград, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподсъдност на спора пред РС - Свиленград и за изпращането му по компетентност на РС - София.

В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат доводи, че районният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като специалните домове за временно настаняване на чужденци не са самостоятелни териториални звена или поделения, поради което предвид нормата на чл. 105 ГПК местнокомпетентен да разгледа иска е РС - София, в района на който е седалището на ответника. Предвид изложеното желае да се отмени обжалваното определение и делото да се изпрати на РС - София за разглеждането му по компетентност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца Р.А.Ш., с който оспорва жалбата.

Съдът, като се запозна материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Р.А.Ш. е предявил против Дирекция „Миграция” към МВР обективно съединени искове по чл.

178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Дирекция „Миграция” към МВР, с който се прави възражение за неподсъдност на спора пред РС Свиленград и се прави искане на основание чл.

105 ГПК делото да бъде изпратено по компетентност на РС София, в района на който е седалището му.

За да остави без уважение възражението на Дирекция

„Миграция” към МВР за неподсъдност на спора пред РС Свиленград, районният съд е приел, че ищецът е полагал труд в *** при дирекция „Миграция“, поради което на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е компетентен да разгледа спора.

Определението е законосъобразно.

Правният статут на служителите на Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 ЗМВР, според който те са три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е ищецът, е уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване и прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР, където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков ред, а именно по реда на ГПК.

Общото правило, уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл.105 ГПК, който постановява, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. От него законът предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че правният статут на държавните служители в МВР и работниците и служителите се урежда от различни закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите права на държавните служители в МВР ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл.

188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно положение на служителите по трудово и служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за защита, от което следва, че за защита на имуществените си права държавните служители могат да се ползват от изборната подсъдност по чл.114 ГПК, като предявят иска и по мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Становището, че подсъдността по чл. 114 ГПК е неприложима за държавните служители, за които се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да се сподели, тъй като това би довело до поставяне в неравностойно положение служителите по трудово и служебно правоотношение при положение, че предмет на защита са едни и същи права. В допълнение следва да се посочи и че с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., и с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейски съюз се гарантира правото на ефективен достъп до правосъдие.

Възможността искът да се предяви пред удобния за по-слабата икономически страна съд е израз на това право. Неоснователното ограничаване на възможността за избор между различните видове местна подсъдност на лица, претендиращи права, възникнали от правоотношения с голяма степен на сходство с регламентираните, би довело до нарушаване на това право.

Предвид гореизложеното, като е приел, че искът е подсъден на РС- Свиленград, в района на който се намира дома за временно настаняване на чужденци, където ищецът полага труд, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 733/23.08.2019 г. по гр. д. №805/2019 г. на РС Свиленград.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.