Решение № 26 от 09.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000389 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ и по чл.

248,ал.3,изр.2 от ГПК.

Обжалвано е решение № 260058, постановено в закрито съдебно заседание на 12.04.2021 г. от Окръжен съд-Пазарджик по т.д. № 34/2021 г. , с което е отменен по жалба на „Ж.“ЕООД, ЕИК .... отказ на длъжностно лице по регистрация при АВ № 20210225134522-3/4.03.2021 г., постановен по заявление рег. № 20210225134522/25.02.2021 г. за вписване в ТР към АВ на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството и е указано на длъжностното лице по регистрацията към А. по в. да извърши вписване на заявените обстоятелства по заявление образец А4 с вх. № 2020715124355 от 25.02.2021 г.

Обжалвано е и определение № 260264, постановено в закрито заседание на 20.04.2021 г. от Окръжен съд-Пазарджик също по т.д. № 34/2021 г., с което е допълнено решение № 260058/12.04.2021 г. в частта за разноските, като е осъдена „А. по в.“-гр.С. да заплати на „Ж.“ЕООД-гр.П. сторените по делото 1 разноски в общ размер на 415 лв., от които 15 лв. ДТ и 400 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят А. по в.-гр.С. моли решението от 12.04.2021 г. да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата, подадена на 20.04.2021 г. Претендира за присъждане на разноски на основание чл. 25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 81 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде отменено и определението от 20.04.2021 г. като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба, подадена на 28.04.2021 г.

Ответникът по жалбите „Ж.“ЕООД-гр.П. моли жалбата против решението да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор, подаден на 29.04.2021 г., като не е взел становище по подадената частна жалба. Претендира за присъждане на разноски за производството по жалбата пред апелативния съд в размер на 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваните актове във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 4.03.2021 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията при А. по в. отказ № 20210225134522-3 по заявление вх. № 20210225134522/25.02.2021 г., с което е направено от страна на „Ж.“ЕООДгр.П. чрез пълномощник адвокат К.К. искане за вписване на промени относно регистрираните обстоятелства – вписване на съдружници, промяна на правноорганизационната форма на дружеството от ЕООД на ООД, съответно, промяна във фирмата на дружеството, нов управител, приемане на дружествен договор. Посочено е в отказа, че при извършената проверка на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ е установено, че на проведеното ОС В. Г. е представлявана от пълномощник И. С. Г., като в информационната система по чл. 28б от ЗВВД е отбелязано, че И. С. Г. участва в лично качество и като представител на В. С. Г., което обстоятелство не се установява от нотариалното удостоверяване на приложения протокол, където липсва отбелязване, че И. С. Г. гласува и в качеството си на пълномощник. Посочено е още, че в указания от 26.02.2021 г. е изискано остраняване на посочената 2 нередовност, изискано е и приложеното пълномощно за представителство пред ОС на В. Г. да е с нотариална заверка на подпис и съдържание, доколкото в посочения протокол е взето решение за избор на управител и същото е представено с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, като посочените в указанията пропуски не са отстранени от заявителя в срока по чл. 19,ал.2 от ТРРЮЛНЦ, поради което следва да бъде постановен отказ.

На 12.03.2021 г. е получена в окръжния съд с вх. № 262965 жалбата с вх. № 20210309103915, подадена на 9.03.2021 г. чрез АВ, несъмнено в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С жалбата до окръжния съд се твърди, че отказът е неправилно постановен, тъй като със заявлението е поискано вписване на приетите на 3.02.2021 г. решения на ОСС за конституиране на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала като съдружници в дружеството, за промяна на правноорганизационната форма на дружеството от ЕООД на ООД, за избор на управител и за приемане на нов дружествен договор. Твърди се, че на 25.11.2020 г. е починал едноличният собственик на капитала и управител на дружеството „Ж.“ЕООД, след което неговата най-голяма дъщеря В. С. Г., която живее в гр. Т., Р., изпраща писмо на останалите наследници (съпруга, син и дъщеря), че желае дружеството да продължи дейността си и тя да придобие членство, да стане съдружник в него с наследената ¼ от дяловете в капитала. Твърди се, че на 14.01.2021 г. всички наследници провеждат събрание с комуникация по вайбър и заявяват желанието си да станат съдружници, като всеки от тях поеме по ¼ от дружествените дялове, като протоколът се подписва от тримата присъстващи в България наследници и се изпраща на живеещата в Р. наследници, която също го подписва и го връща подписан по пощата. Твърди се, че живеещата в Р. наследница В. С. Г., ЕГН ... подписва и пълномощно, с което упълномощава И. С. Г. да я представлява с всички права във връзка с уреждане на въпросите относно дружеството, включително да я представлява с всички права при провеждането на ОС на 3.02.2021 г.,което подписано пълномощто тя изпраща по пощата в България.

Твърди се, че на 3.02.2021 г. е проведено общото събрание, на което са приети решенията и на което живеещата в Р. наследница В. С. Г. се представлява от И. С. Г. съгласно посоченото пълномощно, като протоколът от ОСС се 3 заверява относно подписи и съдържание от нотариус. Твърди се, че след подаването на заявлението А4 на 25.02.2021 г. са дадени на 26.02.2021 г. указания да се приложи решение на ОС за избор на управител с нотариално удостоверяване на подписа на В. Г. и пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание по отношение представителство при приемане на избор на управител. Твърди се, че на същия ден е подадено заявление Ж1 с обяснения относно разпоредбата на чл. 137,ал.6 от ТЗ и относно посочването в протокола, че И. Г. присъства в лично качество и като представител на живеещата в Р. наследница В. С. Г., ЕГН ....Твърди се, че отново е дадено указание упълномощаването за представителство на ОС на основание чл. 37 от ЗЗД да бъде в същата форма, предвидена в чл. 137,ал.4 от ТЗ, т.е. за представяне на пълномощно, изхождащо от неприсъствалия на ОС съдружник, с нотариална заверка на подпис и съдържание, като след тези повторни указания следва обжалваният отказ. Посочва се, че в самия протокол от 3.02.2021 г., в текста и при подписите, ясно е посочено, че И. Г. присъства в лично качество и като представител на В. С. Г., ЕГН ..., поради което нотариусът е заверил три подписа и протоколът от ОСС е в съответствие с чл. 137,ал.4 от ТЗ. Посочва се, че след отказа е посетена кантората на нотариуса и той за избягване на всякакви съмнения е поставил още една заверка на протокола, в която ръкописно е изписал, че заверява подписа на И. Г. лично и като пълномощник на В. С. Г.. Относно формата на пълномощното като причина за отказа, която според ДЛР следва да е с нотариална заверка на подписа и съдържанието жалбоподателят твърди, че в ТЗ съществува норма, която не може да бъде игнорирана, а именно чл.

137,ал.6 от ТЗ, с която законодателят при приемане на измененията в чл. 137 от ТЗ относно специалната форма за някои от решенията на ОСС е преценил, че формата на пълномощното не трябва да бъде променяна. Не споделя тезата, че пълномощното следва да бъде във формата, в която е и протоколът от ОСС, защото законодателят бил пропуснал да промени тази алинея.

Позовава се на съдебна практика (решение № 1186/11.08.2020 г. на СГС по т.д. № 1383/2020 г. и решение № 42/1.07.2020 г. на ОС-Шумен по т.д. № 52/2020 г.). Счита за неправилно позоваването на нормата на чл. 37 от ЗЗД, когато се касае за представителство на ОС, защото тя касае формата на пълномощно за сключване на договори, а протоколът на ОСС не е договор.

Заявява, че това позоваване е неправилно и защото в същия член на ТЗ, в 4 който се урежда специална форма за някои решения на ОСС, съществува изричен текст, който посочва формата на пълномощното за представителство на ОСС. Твърди, че не почива на закона, тъй като има изрична законова норма, интерпретацията, която е направена от ДЛ, постановило вторите указания, а именно, че ако се приеме, че по отношение на упълномощаването е приложима формата за пълномощно, предвидена в чл. 137,ал.6 от ТЗ, то тогава изменението на закона, изискващо утежнена форма за протоколите на ОС по отношение на посочените решения, би се обезсмислило чрез възможността за лесното му заобикаляне посредством представяне на пълномощно в обикновена писмена форма, като запълване на празнини, аналогии, по-силно основание и други могат да се правят, когато липсва норма. Обръща внимание и на обстоятелствата, че четиримата законни наследници искат да спасят дружеството от служебно прекратяване съгласно чл. 155,т.3 от ТЗ, като проблем е невъзможността на живеещия в чужбина наследник да заверява документи в специална форма, защото трябва да пътува със самолет до българско консулство или, при заверка при руски нотариус, е необходим апостил от МП, за което също е необходимо пътуване със самолет, като В. С. Г. при това е била в напреднала бременност и наскоро е родила, като тя е отказвала да извършва заверки, но е заявила желание да стане съдружник. Посочва, че в процедурата няма никакви злоупотреби, не се прехвърлят дялове, не се изключват съдружници, не се нарушават лични и обществени интереси, тъй като четирима наследници поемат наследствените дялове и стават съдружници при равни права. Заявява, че основният аргумент за законността на процедурата е правен – съдружник може да бъде представляван в ОСС с изрично писмено пълномощно. Затова моли отказа да бъде отменен, и да бъде указано на ДЛР при АВ да впише заявените промени в обстоятелствата. Моли за присъждане на разноски – 15 лв. ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. С жалбата е представено пълномощно от 8.01.2021 г. от И. Г. за адвокат К.К. и договор за правна защита и съдействие от 8.03.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.2,изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, от АВ е подаден до окръжния съд отговор по жалбата на „Ж.“ООД-гр.П.. Посочва се, че е поискано вписване на обстоятелства по партидата на дружеството, а именно промяна на управители и промяна на съдружници във връзка с 5 настъпилата смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството С. В. Г.. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 137,ал.4 от ТЗ е поставено изискване за нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола от ОС за взети решения за приемане и изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял, избор на управител, като в процесния случай се иска вписване на промяна на управители и промяна на съдружници. Посочва се, че с протокола от 14.01.2021 г. е взето решение и в представения нов дружествен договор е предвидено протоколите от ОСС да се съставят в обикновена писмена форма съгласно изключението, предвидено в чл. 137,ал.4 от ТЗ, но до вписване на решение относно изменение или допълнение на дружествения договор това решение не е влязло в сила съгласно чл.140,ал.3 от ТЗ. Счита се, че документът в случая следва да бъде скрепен с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание съгласно чл. 137,ал.4 във вр. с ал.1,т.5 от ТЗ, поради което и упълномощаването за представителство на ОС на основание чл. 37 от ЗЗД следва да бъде в същата форма. Отбелязва се, че в нормата на чл. 137,ал.6 от ТЗ е предвидено изискване за обикновена писмена форма на пълномощното, но тази норма възпроизвежда дословно старата норма на чл.