Решение № 105 от 21.06.2024, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 124/2024
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 21.06.2024
- Състав
- Кремена Иванова Краева, Десислава Георгиева Петрова, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Силистра, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кремена Ив. Краева
Членове:
Д. Г. Петрова
Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20243400500124 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
С решение № 219/17.11.2024 год., постановено по гр.д. № 64/2023 год., РС – Тутракан ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника С. Б. Д., с ЕГН **********, че съществува вземането срещу нея на ищеца „БАНКА ДСК” АД, с ЕИК 121830616, предмет на Заповед № 187/06.10.2020 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 325/2020 г. на Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: равностойността на заета сума (главница) по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 19.04.2017 г., сключен между ищеца и Б. С. и Договор за преструктуриране към Договор за кредит 13/24343429 от 14.12.2017 г., сключен между страните по делото, в размер на 479,54 лв.
(четиристотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки); възнаградителна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 28.06.2020 г. в размер на 79,05 лв. (седемдесет и девет лева и пет стотинки); неустойка - „наказателна лихва”, дължима съгл. чл. 18, т. 2 от ОУ, за периода от 21.04.2019 г. до 28.06.2020 г., в размер на 6,98 лв. (шест лева и деветдесет и осем стотинки); мораторна лихва върху главницата за периода от 29.06.2020 г. до 28.08.2020 г. в размер на 8,13 лв. (осем лева и тринадесет стотинки);законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2020 г., до окончателното погасяване на задължението. С посоченото решение са отхвърлени като неоснователни исковете за установяване на вземанията за заплащане на равностойността на заета сума, за разликата между уважения размер - 479,54 лв. и претендирания 1 такъв - 805,69 лв.; възнаградителна лихва върху главницата, за разликата между уважения размер - 79,05 лв. и претендирания такъв - 128,62 лв.; неустойка - „наказателна лихва” върху главницата, за разликата между уважения размер - 6,98 лв. и претендирания такъв - 10,82 лв.; мораторна лихва върху главницата, за разликата между уважения размер - 8,13 лв. и претендирания такъв - 13,43 лв.; неустойка - „разходи за изискуем кредит”, дължима съгл. т. 5 от Тарифа за таксите по кредити за текущо потребление на ищеца, в размер на 120 лв.
От решението на РС – Тутракан недоволен е останал само въззивникът „Банка ДСК“ АД, който го обжалва в срок в частта, в която са отхвърлени исковете му срещу ответника С. Б. Д. за: главница за горницата над уважената част 479,54 лева до претендираната 805,69 лева, ведно със законна лихва върху нея считано от 01.09.2020 г.;договорна лихва за горницата над уважената част 79,05 лева (за периода 20.04.2019- 28.06.2020 г.) до претендираната 128,62 лева (за същия период); лихвена надбавка за забава за горницата над уважената част 6,98 лева (за периода 21.04.2019-28.06.2020 г.) до претендираната 10,82 лева (за същия период);законна лихва за забава за горницата над уважената част 8,13 лева (за периода 29.06.2020- 28.08.2020 г.) до претендираната 13,43 лева (за същия период);120 лева- разходи при изискуем кредит.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част, поради което моли същото да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявените от него искове бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноски за заповедното и исково производство. Счита, че съдът не е отчел спецификата на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит и неправилно е приел, че договора за кредитна карта е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК защото трябвало в договора да е посочен ГПР и общата сума дължима от кредитополучателя изчислени към момента на сключване на договора. Освен това правейки разсъжденията и изчисленията описани в част III на съдебното решение съдът е достигнал до погрешен извод за дължимата сума при сключването на договора за преструктуриране. Този размер съдът неправилно е определил на 812 лева. Съдът неправилно също така е възприел, че сключването на договора за преструктуриране не представлява новация.
По този начин неправилен е и извода на съда за нищожност на договора за преструктуриране по отношение закрепения в него размер на задължението защото същият бил спогодба по чл. 366 от ЗЗД върху недействителен договор. Счита, че Договорът за кредитна карта е валиден и остатъчният му размер възприет и като първоначален размер по Договора за преструктуриране следва да е 1028 лева. От него следва да се приспаднат направените от длъжника плащания, които видно от представеното извлечение от заемна сметка № 11/0000000024954408 са в общ размер за главница 222,31 лева и 164,76 лева за договорна лихва. По съображения изложени в жалбата счита, че съдът неправилно е изчислявал размера на задължението и по този начин е ощетил ищеца „Банка ДСК". Съдът 2 неправилно е изчислил и размерите на обезщетенията за забавалихвената надбавка за забава по чл. 18 от Общите условия. Счита още, че съдът погрешно е приел, че предвидената в Тарифата на банката сума за разходи при изискуем кредит представлява такса за управление на кредита.
След присъединяване на в.ч.гр.д.№ 123/2024 на СсОС делото има за предмет също така Определение № 459/19.12.2023г. на РС - Тутракан, постановено по гр.д № 64/2023г., с което е оставена без уважение молбата на БДСК АД за изменение на решението в частта за разноските.
Адв. Георгиева - САК, назначена за особен представител на ответника Д. оспорва жалбите, моли обжалваното решение и определение да бъдат потвърдени.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
По гр.д.№ 64/2923г. са приети са за разглеждане обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, предявени от „Банка ДСК“ АД, за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 187/06.10.2020 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 325/2020 г. на Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответника С. Б. Д. е разпоредено да заплати на ищеца: равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 19.04.2017 г., сключен между ищеца и Б. С. и Договор за преструктуриране към Договор за кредит 13/24343429 от 14.12.2017 г., сключен между страните по делото, в размер на 805,69 лв. (осемстотин и пет лева и шестдесет и девет стотинки); възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за периода от 20.04.2019 г. до 28.06.2020 г. в размер на 128,62 лв. (сто двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки); неустойка - „наказателна лихва” по чл. 92 от ЗЗД, дължима съгл. чл. 18, т. 2 от ОУ, за периода от 21.04.2019 г. до 28.06.2020 г., в размер на 10,82 лв. (десет лева и осемдесет и две стотинки); мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за периода от 29.06.2020 г. до 28.08.2020 г.; в размер на 13,43 лв. (тринадесет лева и четиридесет и три стотинки) неустойка - „разходи за изискуем кредит” по чл.
92 от ЗЗД, дължима съгл. т. 5 от Тарифа за таксите по кредити за текущо потребление на ищеца, в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева); законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.09.2020 г., до окончателното погасяване на задължението;
Не се оспорва установената от РС-Тутракан фактическа обстановка, а именно, че на 19.04.2017 г. е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, между ищеца в качеството му на кредитодател и Б. С., в качеството му на кредитополучател.
Същият е починал на 20.09.2017 г., като негови наследници са Ерсин Денчев и ответникът по делото - С. Д.. На 14.12.2017 г. между ищеца и отв. Д. ( в 3 качеството и на наследник на Б. С.) е сключен Договор за преструктуриране към Договор за кредит 13/24343429 от 19.04.2017 г. , в който е предвидено изплащането на съществуващия дълг по договора от 19.04.2017 г. ( определен на 1 028 лв): да бъде извършено съгласно погасителен план за срок от 60 месеца; към главницата е капитализирана възнаградителна лихва; договорено е задължението да се изплаща при лихвен процент от 13,45 % годишно. Не се спори, че ответницата е изпаднала в забава при изплащането на дълга, поради което банката е предприела действия за обавяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Първата инстанция е приела, че договорът за преструктуриране представлява всъщност съглашение, с което страните уреждат начина на погасяване на вече възникнали задължения, а с оглед на направените от ответната страна възражения съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и договора за преструктуриране (ако са налице предпоставките за това), доколкото, ако отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Мотивирано е, че договорът за кредит от 19.04.2017г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК поради противоречието му с императивна норма от ЗПК- чл.11,ал.1,т.10, т.к. в договора не е посочен размер на ГПР, като в такъв случай на осн. чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита – изчислена от съда на 812 лв. На следващо място подробно е обсъдено и прието, че дължимото вземане, предмет на договора за преструктуриране е единствено непогасената част от главницата по договора за кредит, възлизащ на 812 лв., като договорът за преструктириране поражда действие единствено по отношение на предоговарянето на условията за погасяване на това вземане. В тази връзка решаващият състав приел, че следва да се преизчисли размера на дължимите вземания, като началната главница по договора за преструктуриране бъде променена от 1 028 лв. на 812 лв. и две от плащанията - от 15.12.2017 г.
(38,51 лв.) и от 07.09.2018 г. (20 лв.), бъдат отчетени като такива по договора за преструктуриране, а не към договора за кредитната карта, както са били отчетени.
Жалбоподателят не оспорва констатациите на съда, че в договора за кредитна карта от 19.04.2017 г. ГПР не е посочен. Намира обаче да не е съобразена от съда спецификата на договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит – ГПР за този вид кредити не може да бъде изчислен с точност, поради неизвестността колко пъти ще има плащания и усвояване по кредита. Предвид това счита, че договорът за кредитна карта е валиден.
Въззвният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за недейстивтелност на коментирания договор, поради не посочване на годишния процент на разходите в нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като има предвид и следното:
Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, 4 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. При тълкуването на посочената разпоредба вр. с чл. 19, ал. 1 и Приложение № 1 към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност стойност – изразен в процент, в конкретна цифра. По темата за надлежното оповестяване на ГПР вида на предоставения кредит няма релевантно значение, арг. и Решение от 19.12.2019 г. по дело С-290/19 т.33 –т.35.