Решение № 29 от 11.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Варна, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600411 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.46 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация и решения за налагане на финансови санкции. Основание за образуването му е въззивна жалба на засегнатото лице И. И. против решение рег.№390/10.12.2025 година на Окръжен съд-Варна, постановено по ЧНД №1540/2025 година, с което е призната наказателна присъда №233/09.04.2021 година, влязла в сила на 08.06.2023 година, на Окръжен съд – Констанца по дело №7741/118/2014 година, с която на българския гражданин И. И. е наложена конфискация на парична сума в размер на 19 442 884.79 евро.

Самата въззивна жалба се основава на твърдение за незаконосъобразност на решението, с искане за неговата отмяна и постановяване на отказ от признаване и изпълнение на акта за конфискация. Доводите на жалбата са допълнени писмено преди даване ход на делото, по следния начин: 1)оспорва се изводът на първата инстанция, че е възможно самостоятелно съществуване на отнемането на облагата от престъпна дейност, при факта на прекратяване 1 на наказателното производство спрямо засегнатото лице поради изтекла погасителна давност, 2)мотивира се становище, че признаването на решението за конфискация, след прекратяване на наказателното производство, е в противоречие с българското законодателство, т.к. допуска неблагоприятни последици за засегнатото лице без наказателна отговорност и нарушава принципа на правна сигурност, 3)твърди се, че исканата конфискация няма функционален еквивалент в българското право и 4)навеждат се съображения за нарушение на принципа ne bis in idem с обжалваното решение.

В съдебното заседание в настоящата инстанция въззивната жалба се поддържа на изложените в нея основания. В допълнение, служебният защитник и засегнатото лице се позовават на незаконосъобразност на решението за конфискация, т.к. от него не става ясно как е разпределена солидарната имуществена отговорност между И. и останалите подсъдими лица, ангажира се и аргумент за отказ от признаване и изпълнение на същия акт на издаващата държава в Република Гърция. Страните потвърждават интереса си от отмяна на решението на окръжния съд и постановяване на нов съдебен акт за отказ от признаване и изпълнение на присъда №233/09.04.2021 година на Окръжен съд – Констанца спрямо въззивния жалбоподател. От своя страна представителят на Апелативна прокуратура-Варна пледира за неоснователност на жалбата, припомняйки специалният ред, по който се движи процедурата – по Регламент (ЕС) 2018/1805 на ЕП и на Съвета, който не предвижда давността като основание за отказ от признаване и изпълнение на решение за конфискация.

Съдът, след преценка на доводите на подадената жалба, на становищата на страните и на материалите по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, преценена по същество е неоснователна.

Съдебното производство в първоинстанционния окръжен съд е по реда на чл.45 от ЗПИИАКОРНФС, по инициатива на Окръжен съд – Констанца, за признаване и изпълнение на негова присъда №233/09.04.2021 година по дело №7741/118/2014 година, влязла в сила на 08.06.2023 година, с която на българския гражданин И. И. е наложена конфискация на парична сума в размер на 19442884.79 евро. Документалното начало на процедурата е поставено с удостоверение за конфискация по реда на Регламент (ЕС) 2018/1805 на ЕП и на Съвета относно взаимното признаване на актове за 2 обезпечаване и конфискация, което отговаря на въведения със законодателния акт на ЕС съдържателен стандарт.

В процеса на доказване е установено по несъмнен начин, че наказателното производство в издаващия съдебен орган е водено срещу българския гражданин И. И. и множество други лица за престъпления в съвкупност: създаване на ОПГ, наказуемо по чл.367, ал.1 и ал.2 от НК на Република Румъния; укрИ.е на данъци в продължавана форма – наказуемо по чл.9, ал.1, б.в и ал.3 от Закон №241/2005 година за предотвратяване и борба с данъчни измами; съучастие в укрИ.е на данъци в продължавана форма – наказуемо по чл.48 от НК вр. чл.9, ал.1, б.в и ал.3 от Закон №241/2005 година за предотвратяване и борба с данъчни измами; укрИ.е на данъци – наказуемо по чл.9, ал.1, б.в и ал.3 от Закон №241/2005 година за предотвратяване и борба с данъчни измами и пране на пари в продължавана форма – наказуемо по чл.49, ал.1, б.а от Закон №129/2019 за предотвратяване и борба с прането на пари и финансирането на тероризма и чл.35, ал.1 от НК.

Първоинстанционната присъда е била проверена по жалби на подсъдими лица и с решение №581/Р/08.06.2023 година на Апелативен съд – Констанца тя (присъдата) е била изменена – наказателното производство по отношение на засегнатото лице И. И., както и спрямо част от останалите подсъдими, е било прекратено поради изтекла давност, за двама от предадените на съд – поради смърт, изменена е била и в частта относно конфискацията – спрямо засегнатото лице е постановена конфискация на 76892133.14 леи, на 3950618.99евро и на 42000 щатски долара.

За изясняване на относимата фактология към процедурата, окръжният съд е провел консултация с издаващия орган, вследствие на която за несъмнено е прието обстоятелството, че постановената спрямо засегнатото лице конфискация на парични суми съставлява отнемане на облага от престъпление, поради което правилно контролираната инстанция е отнесла фактическата основа към действието на чл.53, ал.2, б.б от НК.

При очертаните релевантни обстоятелства, първоинстанционният съд е приложил правилно закона в неговото основание по чл.45, ал.6, т.1 от ЗПИИАКОРНФС. Обжалването на решението му почива на неоснователни съображения, в чийто генезис стои неправилното разбиране на въззивния жалбоподател за процедурата, по която протича производството по 3 настоящето дело. Същото касае акт по чл.2, т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и Съвета, което активира нормите по Глава четвърта от ЗПИИАКОРНФС. В този случай националният закон се явява единствено допълваща процесуална рамка спрямо приложението на Регламента, в който пък не е предвидена възможност за отказ от страна на изпълняващата държава от приемане и изпълнение на решението за конфискация поради изтекла давност. Именно по тази причина защитните доводи във връзка с чл.19, ал.1, т.т.1, 3 и 8 от ЗПИИАКОРНФС са нерелевантни, лишено от всякаква обща основа на приложимия закон е и позоваването от страна на защитата на решения на Апелативен съд-Варна и на Окръжен съд-Габрово. Неоснователна е също процесуалната критика към законосъобразността на акта на въззивния съд в издаващата държава (с доводи за липса на мотиви), доколкото подобен подход на защита е несъвместим с фундамента на международноправното сътрудничество по наказателни дела, основан на доверието между съдебните системи на държавите-членки на ЕС, а и този род аргументация попада в разрез с целите и регулацията на приложимия Регламент (ЕС) 2018/1805. Без значение за правилното приложение на закона по настоящето дело е изходът от съдебни процедури в други изпълняващи държави-членки на ЕС, които имат своята правна обосновка съобразно конкретните факти и приложим закон.

Въззивният състав не открива никакви основания за обсъждане на нарушение на принципа за ne bis in idem, доколкото не е налице повторно съдене и наказване на засегнатото лице за едно и също деяние. Решението за конфискация не касае наказание конфискация, а отнемане на облага от престъпна дейност по чл.53, ал.2, б.б от НК, който е и приложимият национален закон.

По изложените съображения въззивната жалба се счете за неоснователна, а контролираното решение – за законосъобразно.

РЕШИ:

Потвърждава решение рег.№390/10.12.2025 година на Окръжен съдВарна.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Варна, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600411 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.46 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация и решения за налагане на финансови санкции. Основание за образуването му е въззивна жалба на засегнатото лице И. И. против решение рег.№390/10.12.2025 година на Окръжен съд-Варна, постановено по ЧНД №1540/2025 година, с което е призната наказателна присъда №233/09.04.2021 година, влязла в сила на 08.06.2023 година, на Окръжен съд – Констанца по дело №7741/118/2014 година, с която на българския гражданин И. И. е наложена конфискация на парична сума в размер на 19 442 884.79 евро.

Самата въззивна жалба се основава на твърдение за незаконосъобразност на решението, с искане за неговата отмяна и постановяване на отказ от признаване и изпълнение на акта за конфискация. Доводите на жалбата са допълнени писмено преди даване ход на делото, по следния начин: 1)оспорва се изводът на първата инстанция, че е възможно самостоятелно съществуване на отнемането на облагата от престъпна дейност, при факта на прекратяване 1 на наказателното производство спрямо засегнатото лице поради изтекла погасителна давност, 2)мотивира се становище, че признаването на решението за конфискация, след прекратяване на наказателното производство, е в противоречие с българското законодателство, т.к. допуска неблагоприятни последици за засегнатото лице без наказателна отговорност и нарушава принципа на правна сигурност, 3)твърди се, че исканата конфискация няма функционален еквивалент в българското право и 4)навеждат се съображения за нарушение на принципа ne bis in idem с обжалваното решение.

В съдебното заседание в настоящата инстанция въззивната жалба се поддържа на изложените в нея основания. В допълнение, служебният защитник и засегнатото лице се позовават на незаконосъобразност на решението за конфискация, т.к. от него не става ясно как е разпределена солидарната имуществена отговорност между И. и останалите подсъдими лица, ангажира се и аргумент за отказ от признаване и изпълнение на същия акт на издаващата държава в Република Гърция. Страните потвърждават интереса си от отмяна на решението на окръжния съд и постановяване на нов съдебен акт за отказ от признаване и изпълнение на присъда №233/09.04.2021 година на Окръжен съд – Констанца спрямо въззивния жалбоподател. От своя страна представителят на Апелативна прокуратура-Варна пледира за неоснователност на жалбата, припомняйки специалният ред, по който се движи процедурата – по Регламент (ЕС) 2018/1805 на ЕП и на Съвета, който не предвижда давността като основание за отказ от признаване и изпълнение на решение за конфискация.

Съдът, след преценка на доводите на подадената жалба, на становищата на страните и на материалите по делото, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, преценена по същество е неоснователна.

Съдебното производство в първоинстанционния окръжен съд е по реда на чл.45 от ЗПИИАКОРНФС, по инициатива на Окръжен съд – Констанца, за признаване и изпълнение на негова присъда №233/09.04.2021 година по дело №7741/118/2014 година, влязла в сила на 08.06.2023 година, с която на българския гражданин И. И. е наложена конфискация на парична сума в размер на 19442884.79 евро. Документалното начало на процедурата е поставено с удостоверение за конфискация по реда на Регламент (ЕС) 2018/1805 на ЕП и на Съвета относно взаимното признаване на актове за 2 обезпечаване и конфискация, което отговаря на въведения със законодателния акт на ЕС съдържателен стандарт.