Решение № 38 от 25.02.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Враца, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20211400500468 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба с вх.№993/03.09.2021 г., подадена от В. Т. В. от с.***, обл.Враца, чрез пълномощника му адв.Ц.К., против Решение №22/20.08.2021г. на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.д. №343/2021г., с което е отхвърлен предявеният от В. Т. В. срещу Община Оряхово, иск за отмяна на Заповед №РД-11-207/07.06.2021 г. на кмета на общината, с която на осн. чл.195, ал.1 във вр. чл.188, ал.1 вр. чл.187, ал.1, т.1 от КТ на въззивника е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и с решението същият е осъден да заплати на насрещната страна разноските по делото в размер на 100,00 лева.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че по делото не са изяснени обстоятелствата, свързани със започване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание и не е отчетена липсата на докладна записка по чл.48 от Правилника за вътрешния трудов ред на Община Оряхово, а са обсъдени други, неотносими към предмета на делото доказателства, свързани с трудовото досие на служителя. Излагат се съображения, че виновното поведение е съществен елемент от състава на дисциплинарното нарушение, а 1 в случая такова не е налице, тъй като служителят е имал устно разрешение за ползване на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 от КТ, което предполага отсъствие през целия работен ден, поради явяването му по надлежния ред като свидетел пред разследващия орган, за което е представил отрязък от получената призовка. Поддържа се, че в случая действията на служителя могат единствено да се определят като формални нарушения, свързани с неспазване на процедурата за ползване на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 от КТ и с краткосрочно отсъствие от работа, и то без да са настъпили вредни последици за работодателя. Според жалбоподателя, противно на приетото от Районен съд – Оряхово, наложеното му наказание не съответства на тежестта на нарушението, а съответно в случая би било най-лекото дисциплинарно наказание, предвидено в чл.188, т.1 КТ, но тъй като законът не позволява съдебно изменение на вече наложеното наказание, това е следвало да бъде преодоляно чрез отмяна на заповедта от първоинстанционния съд, като незаконосъобразна.

Иска се отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният от В.В. иск и същият е бил осъден да заплати на насрещната страна направените по делото разноски. Претендира се и присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Община Оряхово, чрез юрисконсулт М.Ц., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че районният съд правилно е събрал и обсъдил всички относими, допустими и необходими доказателства по делото, като въз основа на тях е достигнал до извода, че е спазена дисциплинарната процедура по налагане на наказанието. Според въззиваемата страна работодателят е спазил императивните разпореди на Кодекса на труда и поспециално тази на чл.189, ал.1, както и всички принципи за съответствие между тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение - приети са писмените обяснения на служителя, извършена е преценка на относимите факти и обстоятелства и е отчетено неговото поведение. Сочи се, че направеният извод за нарушение на чл.48, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред е неправилен, тъй като задължение за започване на дисциплинарно производство от началник отдел или директор на дирекция не е налице, а решаващият орган в този случай е работодателят. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която кратката продължителност на отпуска по 2 чл.157 от КТ не отменя изискването за ползването му след предварително писмено разрешение от работодателя, което предполага служителят да е отправил писмена молба, в която изрично да е посочил причините и времето, през които ще ползва отпуск по този ред и да е удостоверил това със съответния документ, а служителят не е спазил тази процедура. Твърди се, че от направена справка в РУ – Оряхово се установява, че служителят е бил на разпит в качеството му на свидетел на 26.04.2021 г. от 10:30 ч. до 11:50 ч., като няма доказателства същият да е бил повторно призоваван след обяд към 15:15 ч., т.е. не са налице непреодолими обективни пречки служителят да не е на работа. Намира за несъстоятелни доводите на въззивника за извършени формални нарушения на реда за ползване на отпуск, без да са настъпили вредни последици за работодателя и за липсата на виновно поведение. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено и в полза на Община Оряхово да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция.

С въззивната жалба и с отговора й страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:

Районен съд-Оряхово е бил сезиран с предявен от В. Т. В. от с.***, обл.Враца против Община Оряхово иск с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, вр.с чл.188, т.2 от КТ, за отмяна на заповед №11-207/07.06.2021г.на кмета на Община Оряхово, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

В исковата молба се твърди, че ищецът работил по трудов договор при 3 ответника на длъжност „***“, като дисциплинарното му наказание е наложено във връзка с работата му на тази длъжност за това, че на 26.04.2021г. преждевременно е напуснал работа в 15,30 часа, с оглед на което не е бил на работното си място и не е изпълнявал служебните си задължения.

Ищецът поддържа, че в дадените пред работодателя обяснения е посочил, че причина за отсъствието му е получена призовка за явяването му в РУ на МВР-Оряхово и копие от тази призовка е била представена на работодателя.

Въпреки това и в нарушение на чл.157, т.4 от КТ, с обжалваната заповед му е наложено дисциплинарно наказание, при което не е съобразена тежестта на нарушението, липсата на виновно поведение у служителя и еднократността на нарушението.

По реда на чл.131 от ГПК ответника Община Оряхово е ангажирал писмен отговор, че оспорва предявеният иск. Поддържал е, че при получаване на призовка ищецът действително има право на отпуск по чл.157 от КТ, но молба за ползване на какъв не е подавана от него и не е извършено предварително удостоверяване, че действително е налице призовка. Посочва се също, че след направена от работодателя справка е установено, че ищецът се е явил в РУ на МВР Оряхово само за времето от 10,30 ч.до 11,50 ч. на 26.04.2021г., но не е бил призоваван повторно след обяд на същата дата.

Посочва се, че заповедта е мотивирана, издадена е при спазване на изискванията по чл.192, ал.1 от КТ и при отчитане степента на неизпълнение на служебните задължения по престиране на труд и характеристиката на нарушението от субективна страна (формата на вина).

В подкрепа на твърденията си страните са ангажирали писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните твърдения и доводи, дават основание на въззивния съд да възприеме за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото копие от личното трудово досие на ищеца В.В., същият работи по трудов договор при ответната Община Оряхово на длъжност „***“, считано от 01.07.2015г.

С процесната заповед №11-207/07.06.2021г.на кмета на Община Оряхово, на осн.195, ал.1 вр.с чл.188, т.2, вр.с чл.187, т.1 от КТ, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

Видно от заповедта наказанието било наложено поради това, че на 26.04.2021г. ищецът е извършил виновно нарушение на трудовата 4 дисциплина, изразяващо се в преждевременно напускане на работа в 15,30 ч.

В заповедта е посочено, че служителят е дал писмени обяснения, които обаче се опровергават от писмо на началника на РУ на МВР-Оряхово, според което ищецът е бил на разпит в полицейското управление от 10,30 до 11,50 часа.

Между страните не се спори, а това се установява и от представения по делото констативен протокол от 26.04.2021г., че на същата дата от 15,30 часа до 17 часа ищецът В.В. не е бил на работа (преждевременно е напуснал работа).

Видно от представената по делото заповед №РД-11-135/20.04.2021г.на кмета на Община Оряхово, за времето от 26.04.2021г.до 07.05.2021г. той бил заместван от заместник-кмета на Община Оряхово И. И. с право да подписва всички необходими документи, вкл.трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, заповеди за отпуск и други документи, свързани с трудовите правоотношения на работниците и служителите в Община Оряхово.

Съобразно констатацията в протокола от 26.04.2021г., с писмо изх.

№22 00-60/27.04.2021г. от ищеца били изискани обяснения по случая, като такива са представени с докладна от него с №22 00-60(1) от 05.05.2021г. В обясненията ищецът е посочил, че на 26.04.2021г. бил призован да се яви в качеството на свидетел в РУ-Оряхово в 10 часа, като разпитът продължил няколко часа. Посочил е също, че в по-късен етап от деня отново бил повикан на разпит -около 15,15 часа, като разпитът продължил до края на работния ден.

По делото е приложено и копие от призовка до ищеца, от която се установява, че на 26.04.2021г. той действително е бил призован да се яви в РУ-Оряхово на 26.04.2021г. в 10 часа.

Във връзка с обясненията работодателят изискал от РУ на МВРОряхово информация призоваван ли е бил действително ищеца на 26.04.2021г. и за какво време е пребивавал в управлението.

Видно от писмо изх.№309000-2460/05.05.2021г.на началника на РУОряхово, на 26.04.2021г. ищецът действително е бил призован по телефона за разпит като свидетел по преписка №309000-606/2021г., за което се е явил в сградата на управлението в10,30 часа и е бил освободен в 11,50 часа.

Между страните не се спори също така и че във връзка с призоваването му в РУ-Оряхово ищецът не е подавал молба за ползване на отпуск или 5 уведомление до работодателя за отсъствието си.

При така установеното от фактическа страна въззивният съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства(чл.193, ал.1 от КТ), като това изискване е свързано както с установяване на факта действително ли е извършено нарушение на трудовата дисциплина и при какви обстоятелства, така и с преценката да се наложи ли изобщо наказание и от какъв вид. В тази връзка, но и на собствено основание разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ предвижда, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

В разглеждания случай дисциплинарното наказание е наложено при спазване на изискванията по чл.195, ал.1 и чл.193, ал.1 от КТ, тъй като от ищеца са изискани предварителни обяснения, а самото заповед е ясно и изчерпателно мотивирана с посочване на нарушителя, нарушението и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.