Решение № 4 от 05.01.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Ямбол, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330101769 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Ти Би Ай Банк“ЕАД против П. В. П., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ *** г. по описа на ЯРС.

В исковата молба се твърди, че на 13.11.2023 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** ( Приложение 2). На основание така сключения договор ищеца предоставил на ответника сума в общ размер на 6800, 00 лв. за общо ползване от потребителя. Твърди се, че при потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждали от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и посочена в чл.11.2. Кредитът се считал за усвоен от потребителя, в деня, в който крпедитните средснтва постъпили по посочената му банкова сметка.

Общата дължима сума на потребителя била разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, от които 59 вноски от по 268, 71 лв. и последната изравнителна вноска в размер на 269, 37 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 15.12.2023 г., а последната на 15.11.2028 г. Така предоставената сума, кредитополучателя имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща два компонента- главница и договорна лихва. Твърди се, че договорът не бил сключен при общи условия.

Уговорения между страните лихвен процент, с който се олихвява предосдтавения кредит, изразен като ГЛП бил в размер на 41.15 %. Лихвения процент бил фиксиран, поради което не било приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. ГПР по договора, съгласно чл.10 бил в размер на 49.65 %, а общата дължима сума по договора била в размер на 16 123, 26 лв. В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума щяла да се увеличи с дължими лихви и допълнителни разходи по чл.15 от договора.

1

Длъжника бил допуеснал просрочие при изплащане на дължимите вноски с падеж 15.4.2024 г.; 15.05.2024 г. и 15.06.2024 г., поради което ищецът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което било получено лично от длъжника на 18.10.2024 г., считано от който дата била настъприла изискуемостта на всички задължения по договора.

Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника. В законоустановения срок длъжника П. В. П. възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, на основание чл.415,ал.1,т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, поради което се предявява настоящият установителен иск.

Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

Ответникът П. П., чрез пълномощник адвокат оспорва иска. Сочи, че договора за потребителски кредит бил недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК.

В договора за потребителски кредит бил посочен ГЛП, като липсвали обаче каквито и да били условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвения процент бил фиксиран за целия срок за кредита, или бил променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв бил общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да можело да се направило проверка дали посочения лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота била основание за недействителност на договора. Също така не ставало ясно дали лихвения процент по кредита действителни бил фишксиран или референтен. Съгласно чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договора за потребителски кредит бил недействителрен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Липсвало уточнение какви точно разходи се включвали в посочения процент, като не било ясно в лихвения процент какво се съдържало и как бил изчислен по отношение на ГПР. За кредитополучателя не било ясно какъв бил реално процентът на оскъпяване на ползавния от него финансов продукт. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкувал всяка една от клаузите в договора и дза преценявал дали тя създавала задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Погасителния план изцяло не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Договора за потребителски кредит не отговарял на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Същия не бил еднакъв по вид, формат и размер на шрифта на всичмики елементи в договора, като шрефта не бил по-малък от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия задължение за заплащане на зстрахователна премия. Невключването на застрахователната премия и такса за експресно разглеждане на документи в ГПР, съставлявало заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция, 2 като се прави възражение за прекомерност на юрисконсуллското, адвокатското) възнаграждение в исковото производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител, като с писмена молба поддържат ИМ, оспорва в изцялост подадения отговор на исковата молба, като молят за уважаване на претенцията по изложени съображения и правят възражение за прекомерност на адвокатското възднаграждение.

В с.з. ответника и упълномощения му представител не се явяват, като предоставят писмена защита с която молят за отхвърляне на претенцията по изложени съображения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното производство. Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за потребителски кредит № *** от 13.11.2023 год., сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 6000 лв., със срок за погасяване 60 месеца , с посочен ГЛП – 41, 15 % и ГПР – 49,65 % и общата сума, която следва да бъде върната- 16 123, 26 лв. В самия договор е инкорпориран погасителен план към договора и банкова сметка открита при ищеца. В самия погасителен план са посочени падежа на всяка вноска, нейния размер включваща главница, лихва и остатък от главницата.

Представени са още уведомление за предсрочна изискуемост по посочения погоре договор, както и доказателства, че същото е връчено лично на длъжника на 18.10.2024 г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, заявление- декларация за установяване на договорни отношения, декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП.

От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че по договора за потребителски кредит № *** от 13.11.2023 год., към датата на подаването на заявлението била платена сума в общ размер на 1079, 93 лв., с която били погасени вноски от №*** до № ***отн погасителния план- Таблица № ***, от които- главница в размзер на 149, 64 лв., договорна лихва за периода 13.11.2023 г.- 15.03.2024 г. и лихва за забава за периода до 04.04.2024 г. в размер на 5, 09 лв.

На 20.03.2025 г. било извършено доброволно плращане на сума в размер на 42, 76 лв., с основание „захранване на клиентска сметка за плащане на кредит“, като с тази сума било погасено част от обезщетението за забава. Непогасената главница била в размер на 1 980, 31 лв., като според изчисленията на експертизата, обезщетението за забава върху падежиралата и непогасена главница, за периода 16.04.2024 г. ( датата, следваща падежа на първата непогасена вноска) до 12.11.2024 г. ( съгласно ИМ) била в размер на 80, 97 лв.- Таблица № ***.

Към датата на подаването на заявлението по чл.417 ГПК- 26.11.2024 г. по договора за потребителски кредит № ***от 13.11.2023 год., били неплатени 7 вноски от погасителния план- от № *** до № ***, в размер на общо 8 318, 30 лв.- Таблица 3

№ *** и Таблица № ***, от които : главница в размер на 6 7650, 36 лв., договорна лихва за периода 15.04.2024 г. – 18.10.2024 г. и обезщетение за забава за периода 16.04.2024 г.- 12.11.2024 г. След приспадане на платената на 20.03.2025 г. сума от 42, 76 лв., обезщетението за забава било в размер на 38, 21 лв.- Таблица № ***.

Според изчисленията на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД обезщетението за забава за периода 15.12. 2023 г. до 13.11.2024 г. било в размер на 104, 79 лв.- Таблица № ***.

В този случай, към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 26.11.2024 г., неплатените задължения по договора за потребителски кредит № ***от 13.11.2023 год. били в размер на общо 8 299, 35 лв.- Таблица № *** и Таблица № ***, от които :- главница в размер на 6 650, 36 лв., договорна лихва за периода 15.04.2024 г.18.10.2024 г. в размер на 1 586, 97 лв. и обезщетение за забава за периода 15.04.2024 г.12.11.2024 г. в размер на 62, 02 лв. След приспадане на платената на 20.03.2025 г. сума от 42, 76 лв., обезщетението за забава в претендирания размер на 62.02 лв. От представеното извлечение от сметка с аналитичен номер *** в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с титуляр П. В. П., сеу установява, че заемната сума по договора за потребителски кредит №*** от 13.11.2023 год., била усвоена на 14.11.2023 г., в размер на 6 800, 00 лв.

Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.

Приложено е и ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл.

79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит. Ответникът не е оспорил, че е получил заемната сума, включително ищецът е признал и представил доказателства, че за погасяване на кредита ответникът е внесъл сумата от 1079, 93 лв. с която са погасени изцяло вноски от № *** до № *** по погасителния план- главница, договорна лихва и лихва за забава. Също така на 20.03.2025 г. било извършено доброволно плащане на сума в размер на 42, 76 лв. с основание захранване на клриентска сметка за плащане по кредита, като с тази сума била погасено часх от обезщетението за забава.

Основните възражения на ответника касаят нищожност на клаузи от договора , поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и с добрите нрави и по – специално невзключването на застрахователната премия и такси за експресно разглеждане на документи в уговорения ГПР , включително ГЛП.

Разпечатката съдържа 39 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2539c02-646e-4eac-a564-f261d33c458f