Присъда № 2 от 17.01.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №2/17.01.2024г. НА РС-ПАЗАРДЖИК ПО НОХД №1599/2022г.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на РППазарджик срещу С. В. С. за това, че на 03.11.2021г., от килия №409, находяща се в Затвора- гр.Пазарджик, в гр.Пазарджик ул.Г. Бенковски №153, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот- метален катинар на шкаф, е отнел чужди движими вещи: тютюн за пушене „Олд Холборн Бронд” по 0,40гр.- 1 опаковка на обща стойност 10.20 лева, цигари марка „Karelia Blue 100mm”- 4 кутии на обща стойност 20.00 лева, вафли по 145гр.- 2 опаковки на обща стойност 1.60 лева, захар- 1 опаковка на стойност 1.35 лева, солети, обикновени по 0,60гр.- 2 опаковки на обща стойност 0.64 лева, кюфтета /4 броя в 1 опаковка/- 2 опаковки на обща стойност 3.77 лева, шпеков салам- 4 броя на обща стойност 11,20 лева, или всичко на обща стойност 48.76 лева, от владението на Р. Неджетин М. от гр.Кърджали, без негово съгласие, с намерението протИ.законно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив- престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр чл.195 ал.1 т.3 пр.1-во, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б”а” и б„б” от НК.

Представителят на РП-Пазарджик поддържа повдигнатото обвинението.

След пространен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, прави извод, че деянието е доказано от обективна и субективна страна. Пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание „лишаване от свобода“ при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Служебният защитник на подсъдимия- адв.Г. Д. от АК- Пазарджик намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Счита, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява, че неговият подзащитен е извършил от обективна и субективна страна деянието, предмет на обвинителния акт. Пледира за оправдателна присъда.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично, доведен от служител на ОЗ „Охрана”- Пазарджик. Възползва се от правото си да не дава обяснения. В своя защита отрича съпричастност към отнемането на инкриминираните вещи, посочени от обвинението, макар да признава, че на инкриминираната дата е влизал в килията на пострадалия с цел да търси мобилен телефон. В последната си дума заявява, че не е виновен.

Районният съд, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Към инкриминираната дата подсъдимият С. С., свидетелите В. Г., Б. М. и Р. М. изтърпявали наказания лишаване от свобода в Затвора гр.Пазарджик ул.Г. Бенковски №153. Пострадалият Р. М. обитавал килия №409 заедно със св.Б. М.. Подс.С. С. бил настанен в килия №414, а св.В. Г.- в №413.

1

Посочените килии се намирали в един общ коридор на затвора.

На 02.11.2021г. на св.Р. М. получил месечната си заплата за полагания от него труд в Затвора. Същия ден той посетил лавката на Затвора Пазарджик, от която напазарувал различни хранителни продукти и тютюневи изделия, след които: кюфтета /4 броя в 1 опаковка/, тютюн за пушене „Олд Холборн Бронд” по 0,40гр.- 2 бр., цигари марка „Karelia Blue 100mm”- 5бр., солети, обикновени по 0,60гр.- 3бр., вафли по 145гр.- 2бр.. За покупката му бил издаден фискален бон. Така закупените стоки св.Р. М. поставил в ползваното от него метално шкафче, разположено зад леглото му, до прозореца в килия №409, където същият съхранявал и други хранителни продукти.

Съкилийникът му- св.Б. М. знаел за това обстоятелство. Св.М. заключвал ползваното от него шкафче с катинар, ключът от който държал в себе си.

На следващия ден- 03.11.2021г., св.Р. М. и св.Б. М., задно с останалите затворници, отишли на вечеря в столовата, която се намирала един етаж понадолу от коридора с килиите. Обитаваната от тях килия №409 не се заключвала. При излизане двамата съкилийници я затваряли чрез монтираното на нея резе, както направили и този път, отивайки към столовата.

Подс.Сименов и св.В. Г. от своя страна, вместо да отидат на вечеря, както останалите затворници, останали в коридора. Този ден подс.С. бил облечен с яке, което държал разкопчано. Оставайки сами на етажа, двамата се насочили към килия №409, обитавана от пострадалия и св.Б. М.. Подс.С. дръпнал резето на затворената врата и влязъл в килията, докато св.В. Г. останал да го чака в коридора. През това време подсъдимият, използвайки силата на ръцете и краката си, чрез дърпане, блъскане и удряне, успял да изкърти катинара на металното шкафче, ползвано от св.Р. М., от вътрешността на което взел съхраняваните в него тютюн за пушене „Олд Холборн Бронд” по 0,40гр.- 1 опаковка, цигари марка „Karelia Blue 100mm”- 4 кутии, вафли по 145гр.- 2 опаковки, захар- 1 опаковка, солети обикновени по 0,60гр.- 2 опаковки, кюфтета /4 броя в 1 опаковка/- 2 опаковки и шпеков салам- 4 броя. В резултат на извършените от подсъдимия действия, насочени към отстраняване на катинара, с който бил заключен шкафът, последният се удрял в стената и така нарушил целостта на нейната повърхност. Вещите, които взел от металния шкаф на пострадалия, подс.С. скрил под якето, с което бил облечен. Така, придържайки го от едната страна с ръка, излязъл от килия №409, пред която все още го чакал св.В. Г., след което двамата отишли в килията на последния с №413. Там подсъдимият показал на св.Г. вещите, които взел от шкафчето на пострадалия. Уплашен от последиците, които можело да произведе стореното от подсъдимия, св.Г. го изгонил от килията си. Подс.С. от своя страна събрал откраднатите предмети, напуснал килията на св.Г. и необезпокояван влязъл в своята килия с №414.

Малко след това останалите затворници се върнали от вечеря. Влизайки в килия №409, св.Б. М. първи забелязал отвореното метално шкафче.

2

Непосредствено след него и след проверка на вътрешността му пострадалият Р. М. установил липсата на инкриминираните вещи, както и на самия катинар.

Св.М. уведомил незабавно за кражбата дежурните постови- св.И. Я. и св.С.

Х., както и дежурния главен надзирател- св.Б. Н., който от своя страна прегледал камерите, обхващащи коридора и така установил, че по време на вечерята на останалите затворници подсъдимият влязъл в килия №409, докато св.В. Г. го чакал в коридора. В тази връзка кв.Я., св.Х. и св.Н. извършили оглед на килията, обитавана от пострадалия, където установили отвореното метално шкафче и нарушената повърхност на стената зад него. По случая била образувана проверка, извършена от св.С. Х., в хода на която били снети обяснения от четиримата лишени от свобода- Р. М. и Б. М.- от една страна и от С. С. и В. Г.- от друга. Проверката завършила със Заповед №Л1643/05.11.2021г. на началника на затвора, с която на лишения от свобода С.

С. било наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на честотата и хигиената за 7 дни“.

Съгласно приетата по делото съд ебно-оценителна експертиза общата стойността на вещите, предмет на кражбата, възлиза на сумата от 48.76 лева, като отделните вещи са на стойност както следва: тютюн за пушене „Олд Холборн Бронд” по 0,40гр.- 1 опаковка на обща стойност 10.20 лева, цигари марка „Karelia Blue 100mm”- 4 кутии на обща стойност 20.00 лева, вафли по 145гр.- 2 опаковки на обща стойност 1.60 лева, захар- 1 опаковка на обща стойност 1.35 лева, солети обикновени по 0,60гр.- 2 опаковки на обща стойност 0.64 лева, кюфтета /4 броя в 1 опаковка/- 2 опаковки на обща стойност 3.77 лева и шпеков салам- 4 броя на обща стойност 11,20 лева.

Видно от свидетелството за съдимост на подс.С., към момента на инкриминираното деяние същият е осъждан за извършване на умишлени престъпления от общ характер на ефективни наказания „лишаване от свобода“ по НОХД №415/2017г. по описа на ОС- Пловдив, с присъда, влязла в сила на 21.09.2018г., и по НОХД №682/2015г. по описа на РС- Асеновград, с присъда, влязла в сила на 18.09.2015г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели- пострадалият Р. М., Б. М., Б. Н., С. Х., И. Я., П. М., К. К. и В. Г. / частично от тези, депозирани в съдебното производство и изцяло от приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК- л.61,62 от ДП/, огледа на ВД- компакт- диск/л.239/, заключението на съдебно-оценителната експертиза/л.65 от ДП/, заключението на съдебната видео-техническа експертиза/л.218-238/, заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза/л.177-197/ и писмените доказателствасвидетелство за съдимост/л.314-316/, характеристична справка/л.72-79 от ДП/, материалите по дисциплинарна преписка, завършила със Заповед №Л1643/05.11.2021г. на началника на затвора/л.83-86/, справка за направени покупки от затворническа лавка на 02.11.2021г. за потребител №***/л.87/, копие на фискален бон от 02.11.2021г. /л.10 от ДП/, материалите по 3 дисциплинарна преписка, завършила със Заповед №Л-1393/21.09.2021г. на началника на затвора/л.300-306/, в с и ч к и приобщени по надлежния процесуален ред.

Като част от основните източници на релевантна информация за деянието и обстоятелствата, при които е извършено то, следва да бъдат разгледани показанията на пострадалия Р. М. . Тези гласни доказателст ва съдът подлага на задълбочено аналитично обсъждане, респективно- съпоставя с останалите приобщени по делото източници на факти, за да прецени, доколко разказът на свидетеля е добросъвестен и съответства на обективната действителност.

Съдът се доверява на показанията на св.М., депозирани в съдебното заседание пред този състав, с които се изясняват обстоятелствата, свързани със закупуването на част от инкриминираните вещи от лавката на затвора, поставянето им в заключения с катинар метален шкаф в килията, обитавана от него и св.М., а така също и относно момента и факта на констатираната липса на инкриминираните вещи, конкретизирани от пострадалия по вид и количество. Тези факти се потвърждават и от приетите по делото като писмени доказателства- копие на фискален бон от 02.11.2021г. и справка за направени покупки от затворническа лавка на 02.11.2021г. за потребител №***, в които са индивидуализирани закупените от лишения от свобода Р. М. стоки в деня преди инкриминираната дата, част от които са станали предмет на извършеното протИ.законно отнемане. От показанията на пострадалия се установи, че след извършване на деянието, св.В. Г. м у споделил как подсъдимият проникнал в килия №409, откъдето откраднал инкриминираните вещи, посочвайки и подробности за мястото, където ги укрил след кражбата, а именно- под дюшека на леглото на другия лишен от свобода, обитавал килията на подс.С.. Пак от разпита на пострадалия става ясно, че св.В. Г. му разказал и за това как след осъществявяне на инкриминираното деяние подсъдимият изхвърлил изкъртения катинар зад прозореца на затвора, в т.ч. и з а упражненото впоследствие спрямо свидетеля насилие с цел да не излага истината. Разказът на пострадалия е последователен и не разкрива логически протИ.речия, същият е напълно ориентиран в ситуацията с нейните характеристики за време, място, последователност и динамика на събитията.

Тези гласни доказателства намират потвърждение и в разказа и на другия обитател на килия №409- св.Б. М., установил първи празния шкаф, където пострадалият държал инкриминираните вещи. В показанията на св.М. се съдържат доказателства за това, че подсъдимият не е отишъл на вечеря на инкриминираната дата, както и за вида на липсващите вещи, собственост на неговия съкилийник и начина по който са били съхранявани чрез заключването на шкафа с катинар. Изявленията на този свидетел разкриват пълно съвпадение със сведенията, дадени от св.М. като техен първоизточник, което явствува на обективността на споделените факти. Пак от показанията на посочените двама свидетели се установя и начина, по който е била преодоляна преградата, здраво направена за защита на металния шкаф, а 4 именно катинара. И двамата свидетели разказват за нарушената повърхност на стената зад шкафа, получена в резултат на извършените от подсъдимия действия с ръце и крака, изразяващи се в дърпане, блъскане и удряне, чрез които той успял да изкърти катинара на металното шкафче Липсват основания, произтичащи от конкретни доказателства по делото, да се коментира предубеденост на двамата свидетели- М. и М., както и тенденция да обслужват с показанията си единствено обвинителната теза, поради което и не следва да се обсъжда проявена недобросъвестност от тяхна страна. В частност, процесуалната фигура на пострадалия и произтичащата от нея възможна проява на заинтересованост от изхода на делото като фактори в случая не привнасят недобросъвестност на предоставените показания от св.Р.