Решение № 6468 от 10.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6468 гр. С., 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Г. З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110138466 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД срещу С.о., с която e предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сума в размер от 110,55 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Ш.Р., с рег.№ ***, причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 27.09.2021г. в адрес“, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022г. до окончателното плащане.

В исковата молба, уточнена с допълнителна молба, ищецът твърди, че на 27.09.2021г. в адрес“, в района на хипермаркет „Фантастико“, от дясната страна на бул.

„Проф. Цветан Лазаров“, л.а. Ш.Р., с рег.№ ***, е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила. За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „Каско+“ при ищцовото застрахователно дружество по полица № ****, валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика на МПС уведомление е била образувана щета № *** по повод настъпилото застрахователно събитие. Съгласно опис заключение и калкулация на щетата на собственика на МПС било изплатено застрахователно обезщетение в размер от 95,55 лева. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието 1 поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за обработка на щетата в размер от 15 лв. или общо 110,55 лв. Моли за осъждане на ответника да му заплати дължимата сума и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Излага подробни съображения за недоказаност механизма на ПТП и настъпване на щетите по застрахования автомобил в причинна връзка със същото. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил, като в тази връзка твърди, че последният в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с особеностите на пътната обстановка. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение на собственика на застрахованото МПС в размер на търсената сума. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно визираната норма основателността на предявения осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователя - ищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователяищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения - застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, както следва: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал.

1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

Като доказателство по делото е приета комбинирана застрахователна полица № 2

**** от 23.10.2020 г. която обективира сключен между застрахователя-ищец и Комисия за защита на потребителите договор за застраховка „Каско+“ за л.а. Ш.Р., с рег.№ ***. Полицата е надлежно оформена в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма за действителност, като съдържа всички задължителни законови реквизити, регламентирани в чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от полицата, застраховката е с покритие по клауза „П“ – Пълно Каско, като съгласно Раздел II от представените Общи условия на застрахователя, приложими към процесния договор и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза са повреди, причинени от сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в т.ч. ПТП съгласно ЗДвП. Доколкото не са изчерпателно уредени, към посочените ПТП, съобразно указаните възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и попадането на застрахованото превозно средство в участък с нарушена цялост на пътното покритие /дупка/. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 6.11.2020 г. до 5.11.2021г., и при уговорена застрахователна сума в размер от 12500 лв.

От събраните писмени доказателства се установява също, че на 29.09.2021г. до ищеца е подадено уведомление за щета от Ж. А. С., в качеството й на служител на застрахованото ведомство, с твърдения за причинени по застрахования автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се в гр. С., кв. „Дружба“, на 27.09.2021г. – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие, и с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. В документа подателят е указал, че ПТП е настъпило при преминаване на управлявания от него автомобил през дупка на пътното платно.

Като увреден детайл по автомобила е посочена предна дясна гума. По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № ***, като видно от изготвените по същата опис - заключение и калкулация експерти на застрахователното дружество са констатирали увреда по предна дясна гума на автомобила и са оценили щетите на стойност 95,55 лв. От представено преводно нареждане от 13.10.2021г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на Комисия за защита на потребителите посочената сума с указано основание за плащането процесната щета.

Спорът между страните по делото е концентриран върху това настъпило ли е твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, както и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин.

За установяване на спорните обстоятелства по делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Ж. А. С. дава показания, че е участвала като водач на процесния автомобил в ПТП, състояло се преди две години в гр. С., в ж.к. Дружба, до голям 3 хранителен магазин, в малка двупосочна улица. Посочва, че ПТП е настъпило в резултат от попадане на управлявания от нея автомобил в дупка на платното за движение. Движела се със скорост около 30 км/ч. Изяснява, че дупката не била сигнализирана, като в пътния участък, където настъпило ПТП, нямало пътни знаци или друг вид сигнализация, указващи, че има неравности по пътя. В резултат от ПТП била увредена предна дясна гума, което наложило подмяната й.

Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства. Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на тях, че процесният автомобил е самокатастрофирал вследствие преминаване през дупка на платното за движение. Ответникът не твърди, нито е ангажирал доказателства за налична сигнализация за установените неравности по пътя, поради което съдът приема въз основа на свидетелските показания да се доказва и това, че участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е състояло ПТП, не е бил обозначен с пътен знак или по друг подходящ начин.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че при липсата на съставен официален документ – протокол за ПТП същото остава недоказано. Процесното ПТП не попада в хипотезите по чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото на произшествието, поради което обстоятелствата по настъпването му подлежат на установяване в процеса с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.

От кредитираните гласни доказателства се установява също, че в резултат от реализираното ПТП по процесния автомобил са причинени щети – спукана гума.

Показанията в тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно констатациите на вещото лице по експертизата повредите по автомобила, отразени в съставения от експерти на ищеца опис - заключение, които съответстват и на сочените от свидетеля увредени детайли (предна дясна гума), по своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване установения механизъм на реализирането му.

Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск – ПТП с участието на застрахования автомобил, настъпило при преминаването му през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно, в причинна връзка с 4 което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с изплащане на застрахователно обезщетение в размер от

95,55 лв.

С оглед причината за настъпване на ПТП, а именно наличие на необезопасено и необозначено препятствие – дупка на пътното платно, и мястото на инцидента – път на територията на С.о., който е местен общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, съдът намира да е осъществен и фактическият състав на деликтната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД.

Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Посочените дейности ответната община като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложила извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа.

Изпълнението на вменените на ответника задължения за поддържане на пътищата несъмнено предполага и премахване на всякакви препятствия на пътя, създаващи опасност от повреждане на движещите се по него превозни средства, като част от общото задължение за поддържане на пътната настилка в необходимото за гарантиране на безопасен трафик състояние. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл.