Решение № 4 от 08.01.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Силистра, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20253420200724 по описа за 2025 година и се произнесе, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 - чл.63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В ЕАД- клон СИТОВО”, ЕИК ************, седалище и адрес на управление- с.Ситово, обл.Силистра, ул. „име на улица” № 1, представлявано от управителя Д Д Д, чрез адвокат С. Н. от АК-Силистра, против Наказателно постановление № 18-2500222/01.07.2025г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Русе, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се счита, че не са спазени изискванията на чл.34, ал.1 ЗАНН.

При редовност на призоваването управителя на клона на търговското дружество не се явява в съдебно заседание, вместо него процесуален представител. Поддържат се възраженията, че АУАН е съставен след изтичане на давностните срокове по чл.34, ал.1 от НК. Иска се присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно договора за процесуално представителство.

Административно-наказващият орган (АНО)- директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Русе, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Визира, че административното обвинение е описано пълно, ясно и точно и по никакъв начин не е била ограничена възможността на ТД-жалбоподател да се запознае със същото и да организира адекватно защитата си. Излагат се доводи за безспорна установеност на фактите 1 по случая и действия на контролните органи в рамките на сроковете очертани от процесуалните правила по ЗАНН. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за процесуалното представителство, като се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

Съдът, след обсъждане доказателствата по делото, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

При извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Д „ИТ“- Русе е било констатирано от контролния орган, че жалбоподателят „В ЕАД- клон Ситово“, в качеството му на работодател, с обект на контрол: фуражен завод в с.Борисово, не е изпълнил приложена принудителна административна мярка- задължително предписание № 11 от протокол за извършена проверка на ДИТ- Русе с изх. № ПР2409312 от 24.09.2024г., отнасящо се до това: „Работодателят да заплати с увеличение положения труд на 22.09.2023г. /официален празник/ на работника Д М. С, ЕГН **********, съгласно чл.264 от КТ“, със срок за изпълнение 07.10.2024г..

На 25.09.2024г. с писмо с вх.№ 24117073 на ДИТ- Русе, жалбоподателят в качеството му на работодател е поискал удължаване на срока на предписанието. С писмо с изх. № 24087544/ 27.09.2024г. на ДИТ- Русе, срокът на предписанието е бил удължен до 24.10.2024г..

От страна на жалбоподателя са били изпратени на 05.12.2024г. два броя електронни писма по електронната поща на извършилият проверката и дал задължителните предписания от 24.09.2024г.. За тези обстоятелства АНО не е представил доказателства, за същите се съди от приложени копия на електронната кореспонденция с жалбата. Видно от описанието се касае за данни за начисляване на увеличеното трудовото възнаграждение на работника за труда в празничния ден, но не и за неговото заплащане. Явно е, че дори към момента на проверката Д М. С не е бил в трудови правоотношение с жалбоподателя.

В хода на съдебното производство като писмено доказателства от защитата е представено фотокопие на Справка –Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, с №

19388243002211/12.02.2024г. на НАП, която удостоверява прекратените трудови правоотношения между работника Д М. С и ТД.

Така контролните органи приели, че жалбоподателя извършил нарушение на 25.10.2024г., тъй като същия не е изпълни влязло в сила предписание №11 от протокола за извършена проверка на ДИТ- Русе с изх. № ПР2409312 от 24.09.2024г., с което е бил нарушен чл.415, ал.1 от КТ.

При тези факти на жалбоподателя в присъствието на неговия представител –управителя Д Д е бил съставен АУАН № 182500222 от 09.06.2025г. за извършеното нарушение. Същият 2 ден е съставен и Протокол за извършена проверка № ПР25129999г.. Макар изрично да не е посочено явно органите на овластената администрация приемат, че нарушението е било установено в деня на съставяне на протокола за извършена проверка и на акта.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, възражение срещу съставения АУАН не е постъпило.

АНО като изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя на 01.07.2025г. издал обжалваното НП № 18-2500222, с което жалбоподателят е бил наказан за извършеното от него административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ с административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на актосъставителя и писмените, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата е основателна.

АУАН № 18-250022/ 09.06.2025г. и обжалваното НП № 18-2500222/ 01.07.2025г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.415, ал.1 от КТ, извършено на 25.10.2024г. според становището на АНО. Акта който е поставил началото на административнонаказателното производство е бил съставен обаче едва на 09.06.2025г., т.е. след изтичането на давностния срок от 3 месеца от откриването на нарушителя по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са давностни, предвид и установена с тълкувателни решения съдебна практика. За тези срокове съда следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя. Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно - кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител, тоест кога ще реши да изпълни служебните си задължения.

Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни съС.ия и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. В конкретния случай обективната даденост се свежда до неизпълнението на задължително дадени предписания, като принудителна административна мярка, които е следвало да бъдат изпълнени в определен срок, поради което и контролния орган е приел, че нарушението е било извършено на следващия работен ден в който е бездействано. В случая още с проверката 24.09.2024г. е установен субекта на нарушението, тъй като е констатирано 3 нарушение на чл.264 от КТ за което на „В ЕАД- клон Ситово“, в качеството му на работодател, е било дадено задължително предписание за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от същото. Обективно е било възможно да се узнае за процесното нарушение и за неговия извършител още на 25.10.2024г.. Поради тази причина, несъставянето на акт за установяване на административното нарушение до 25.01.2025г. е погасило по давност административнонаказателната отговорност на дееца. Реализацията на административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване и съответното им санкциониране. Това те са длъжни да правят по силата на закона, с предоставената им нормативна компетентност и в пределите на законоустановените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти, в конкретния случай- изтичането на определен срок за изпълнение на задължително писмено предписание.

Според разпоредбата на чл.34, ал.1 от

ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушението или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В ЗАНН са установени по-дълги срокове за съставяне на АУАН за нарушения на конкретно посочени закони, между които настоящият случай не попада.

Откриване на нарушителя по смисъла на правната норма значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя. Откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна. Това тълкуване на закона, отнесено към спецификата на процесния случай, означава, че още в първия ден след изтичане на съответният срок административнонаказващият орган (който е и отговорният да следи за изпълнение на предписанието) е имал данни за нарушението и нарушителя, но противно на изложеното по-горе не е предприел законовите мерки в указания от законодателя срок. Разпоредбата на чл.34, ал.1, изречение 2, предложение 1 от ЗАНН постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Срока започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението.

4

Дори и хипотетично да се възприеме довода, че АНО е нямало как да узнае към него момент, че жалбоподателят е извършил нарушението, то следва да се има предвид, че от страна на жалбоподателя са били изпратени на 05.12.2024г. два броя електронни писма по електронната поща на извършилият проверката. В тази връзка дори да се отхвърлят изложените по- горе доводи от страна на АНО, то предвиденият в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностен срок несъмнено е започнал да тече от 05.12.2024г., т.е. когато органът е бил изрично уведомен за изпълнението, респ. неизпълнението на предписанията. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта.

АНО вместо да прекрати образуваното с АУАН административнонаказателно производство, е издал НП при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да се отстрани в съдебната фаза на производството.