Решение № 132 от 27.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Перник, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. А.иева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. А.иева Административно наказателно дело № 20251720200218 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от С. М. В. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-1920-000237/02.05.2024г., издадено от началник сектор Първо РУ при ОД на МВР - Перник, с което са наложени административни наказания: глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, за това, че на 19.11.2023 г., в 02.24 часа, в с. Расник, общ. Перник, ул. *****, като водач на лек автомобил „Ауди А6”, peг. №*****, собственост на Д.М.С., отказва да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, фабр. ARМР-0420, и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му – нарушение чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като излага възражения, че е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон..

Тази позиция поддържа и в съдебното заседание. Пълномощникът му адв. Р.З. излага конкретни доводи в подкрепа на наведените възражения и 1 пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.

Претендира и присъждане на жалбоподателя на направените от него разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.

Представител в съдебно заседание не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 19.11.2023г. свидетелите А. Б. Б. и К. С. В. – служители в Първо РУ при ОДМВР – Перник изпълнявали служебните си задължения на територията на с. Расник, общ. Перник във връзка с провеждана специализирана полицейска акция за противодействие на управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества. В 02.24 часа се намирали на ул. *****, когато забелязали лек автомобил Ауди А6” с peг. №*****, движещ се в посока от ул.

Ибровица към ул. Лазур. След подаден С. и звуков сигнал на водача, същият спрял автомобила. Служителите на МВР установили в него две лица – водачът С. М. В. и жена, седяща на предна дясна седалка. При проверка на изисканите и представени от водача документи полицейските служители установили, че лек автомобил Ауди А6”, peг. №***** , е собственост на друго лице - Д.М.С. с ЕГН **********.

В хода на проверката доловили силен мирис на алкохол, възприели забавен говор и неадекватно поведение на водача, поради което го уведомили, че ще извършат проверка за употреба с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARМР-0420. С. В. не отказал проверка, но при осъществяването й, неколкократно не успял да даде качествена проба, тъй като не подавал достатъчно въздух в апарата. Контролните органи му разяснили, че е необходимо да поеме дълбоко въздух и да го издиша бавно в апарата, което В. не правел. Същият не посочил причина, обективно препятстваща изпълнение на дадените му указания за успешно тестване /достатъчно продължително издишване на въздух/, включително от здравословен характер. Въз основа на поведението му и след дадена възможност за няколко поредни опита контролните органи счели, че налице отказ за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта, тъй като с неизпълнение на дадените му ясни указания същият възпрепятствал извършването й.

На място срещу С. В. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА, №587979/19.11.2023г., като актосъставителят – свид. А.

Б. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

При предявяване на съставения АУАН нарушителят заявил, че няма възражения, подписал акта и приел връчения препис.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1920-000138/19.11.07.2023г., спрямо В. била приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 2 от 18 месеца.

С оглед съставения АУАН свидетелят К. В. попълнил и талон за изследване с №129510, в който отразил отказа на В. за извършване на проверка с техническо средство. Свидетелят му разяснил възможностите за алтернативно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, при което В. заявил, че желае да се извърши медицинско и химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с негов и на полицейския служител подпис. Предвид отдалечеността до лечебното заведение, на същия бил определен срок от 60 минути от връчването на талона за явяване в СПО при МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. В определения срок, а и след него С. В. не се явил в лечебното заведение за вземане на кръвна проба за изследване. Не се явил и в съответната структура на МВР за установяване на употребата на алкохол с доказателствен анализатор.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

На 02.05.2024г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на С. В. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите А. Б. Б. и К. С. В., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия GА, №587979/19.11.2023г., талон за изследване №129510/19.11.2023г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1920-000138/19.11.07.2023г., заповед №8121з – 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и спрвака за нарушител/водач, издадена за С. В..

От правна страна съдът намира следното:

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.

Възраженията в тази насока, наведени в жалбата и в съдебно заседание, са неоснователни.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство заповед №8121з – 1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

Фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ 3 възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е необходима.

Съдът не констатира несъответствие между обстоятелствата на нарушението, изложени в акта и в наказателното постановление, и не установява нарушаване правото на защита на наказания.

Вярно е, че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и неизпълнението на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, са посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче е свързана със самия начин /ред/ за установяване употребата на алкохол, тъй като всеки от трите способа - използване на техническо средство, доказателствен анализатор или лабораторно химическо изследване на кръвта на водача, е допустим съгласно НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. По същество в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол. Самата проверка обаче, може да бъде извършена по посочените алтернативни начини - или чрез техническо средство, или чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване. Затова в случаите, в които е избрал един от тях и се е подложил на съответна проверка/изследване, то употребата/концентрацията на алкохол в кръвта ще бъде установена по надлежния ред, следователно, ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

Тъй като процедурата по установяване употребата на алкохол започва на мястото на проверката спрямо водача, всеки от случаите на отказ за проверка с техническо средство е достатъчно основание контролните органи да упражнят дискреционната си власт да образуват административнонаказателно със съставяне на

АУАН, въпреки възможностите за последващо алтернативно изследване. Това е така, защото в същия момент не могат да съобразят и предвидят следващите действия на водача като част от процедурата, свързана с другите два методи за установяване употребата на алкохол, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се яви ли за изследване с доказателствен анализатор или в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно медицинско изследване. Последващо изпълнение на предписанието за изследване в талона би имало значение при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение, което е въпрос по същество.

В контекста на изложеното, допълнителната констатация в обстоятелствената част на акта, че жалбоподателят не е изпълнил и предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско и химическо лаборатороно изследване, дори към момента на съставяне на акта да е преждевременно формирана, има значение само за крайния извод относно 4 осъществяването на състава на чл.174, ал.3 ЗДвП.

В хипотезата на едновременен отказ за проверка с техническо средство и за изследване с доказателствен анализатор, респ. химическо лабораторно изследване не се касае за отделни нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП. Налице е отказ на лицето, чрез който и да е от допустимите методи да се установи правно значим факт относно поведението му като водач на МПС, т.е., нарушението е едно, макар и осъществено чрез различните форми на изпълнителното деяние. Противоположното разбиране, застъпено от процесуалния представител на жалбоподателя, би означавало при конкретните обстоятелства последният да бъде наказан три пъти с три отделни кумулативни санкции - глоба и лишаване от право да управлява МПС, за едно и също деяние – отказ да се установи в качеството на водач на МПС употребил ли е алкохол или не – последица, напълно лишена от законова опора.

В този смисъл, посочването и в НП на трите форми на изпълнителното деяние на нарушението нито нарушава принципа в чл.18 от ЗАНН, нито внася противоречие или неяснота в описанието на нарушението, а го допълва и детайлизира с излагане на всички обстоятелствата, свързани с нарушението.