Решение № 1538 от 06.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1538 гр. Пловдив, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330115930 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в област ****************, срещу Й. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ***************************** и иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 538 вр. 537, вр. чл. 463 от Търговския закон.

Според фактите, на дата 14.11.2019 година Й. В. Б. издал в полза на ищеца А. Г. А., ЕГН ********** запис на заповед за сумата от 762.72 лева /седемстотин шестдесет и два лева и 72 ст/. Със записа на заповед Б., в качеството му на издател се е задължил безусловно и неотменимо, при клаузи „без протест", „без разноски" и „не на заповед", да заплати на А. Г.

А. сумата в размер на: 762.72 лева, с падеж на плащане 03.02.2020 година. По записа на заповед не е извършено плащане, въпреки многократните покани от страна на ищеца.

Сумата по записа за заповед била реално предадена на ответника по банков път , но до момента на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК не била върната.

По частно гражданско дело № 20225330108740/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд, XIX гр. състав за 2022 година, по реда на чл. 417 от ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист против Б. ; от него постъпило писмено възражение в срок.

С оглед казаното , ищецът иска да се установи по отношение на ответника вземането му за сумата от 762.72 лева по запис на заповед от 14.11.2019 год. , ведно със законната лихва, 1 от датата на постъпване в съда 15.06.2022г., до окончателното изплащане на задължението, и да бъде осъден да заплати разноските по делото.

Ответната страна оспорва исковете като неоснователни и недоказани, отрича да издавал процесния менителничен ефект, а липсвал и твърдения от ищеца договор за заем. Искът бил недоказан, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи. Моли иска да бъда отхвърлен и да се присъдят направените по делото разходи.

Искът е допустим като установителен , спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК; има идентичност на вземането, така , както е описано в заявлението за издаване на заповед за незабавно плащане и самата заповед, от една страна , и исковата молба , от другата. Тъй като в заявлението за издаване на заповед и в самата заповед по чл. 417 от ГПК отсъстват фактически твърдения за реалното предаване на сумата от А. на Б., и заповедта е издадена възоснова документ по чл. 417 от ГПК , то съдът не може да разгледа иск за връщане на сумата на договорно основание – по договор за заем , какъвто обаче това твърдяно имуществено разместване предполага. Тъй като очевидно записа на заповед „обезпечава“ вземането по договор за заем (терминологията е тази съобразно ТР 4/2013 от дата 18.06.2014 год., ОСГКТК), то ищеца, който твърди наличието на каузалната сделка, носи тежест да докаже съществуването й.

Съдът приема следното от фактическа и правна страна:

На л. 6 от частното дело под номер 8740 по описа на РС Пловдив за 2022г. се намира в оригинал процесния запис на заповед от дата 14.11.2019г. Записът на заповед разполага със необходимите според чл. 535 от ТЗ реквизити – има наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, посочени са падежна дата, място на плащането , името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, датата и мястото на издаване . Има и подпис на издателя, като се установява се от заключението на вещото лице по проведената графологична експертиза, че подписите, положени в записа на заповед от дата 14.11.2019г., са изпълнени от ответника. Записът на заповед е съответно менителничен ефект, годен да задължи ответника да плати.

По отношение на договора за заем като каузална сделка:

Договора за заем е реален. Съществуването му се предпоставя от действителното предаване на сумата. За това предаване се сочат писмени доказателства- формуляр за изпращане на сумата от 440 лева - платена по сметка на ответника чрез платежна система, и авизо за местен превод по банка, с посочен получател Б. , за сумата от 322.76 лева. И двата документа са изходящи от ищеца частни такива.

Първият от тях , формуляр с референтен номер *********** за плащане на сумата от 440 лева по сметка на ответника чрез платежна система, не удостоверява извършено от А. плащане , а такова , извършено от друго юридическо лице. Затова той не може да бъде годно доказателство за съществуването на договор за заем , какъвто и от съдържанието му не личи; сумата е преведена на ответника за „захранване „.

2

Съдът не може да кредитира авизото за местен превод на л. 3 от делото като относимо към настоящия спор, доколкото същото е било представено в хода на въззивното гражданско дело 2138 по описа на Окръжен съд Пловдив ( приложено по настоящото), за да докаже обаче друго вземане на А.- по различен менителничен ефект, запис на заповед от същата дата, между същите страни и със същата падежна дата, но издаден за различна сума ( 850 лева). Искът, предмет на въззивното гражданско дело 2138 по описа на Окръжен съд Пловдив, е бил отхвърлен с влязло в сила решение.

Тоест, не се установи твърдяната каузална сделка, при което искът се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Разноските се присъждат в тежест на ответника.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в област ****************, да се признае за установено спрямо Й. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ******************************, съществуването на вземането на ищеца по запис на заповед от дата 14.11.2019 за сумата от 762.72 лева /седемстотин шестдесет и два лева и 72 ст./, за което е издадена и заповед за незабавно плащане № 4735по ч. гр. дело № 8740 по описа на РС Пловдив за 2022г, като недоказан.

Осъжда А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в област ****************, да заплати на Й. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес *******************************, сумата от 1110( хиляда сто и десет ) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3