Решение № 130 от 09.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Т. Кр. П. като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000502801 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 2541 от 09.04.2019г., постановено по гр.д. № 13837/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 21-и състав и със съдебно решение № 3451 от 11.06.2020г., постановено по същото делото, с което е допусната поправка на ОФГ в решение № 2541 от 09.04.2019г. е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. Г.А. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение на основание чл. 2 ал. 1, т. 3, пр. второ от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -18.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск е отхвърлен до пълния претендиран размер от 90 000 лв.

Със същите решения е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. Г.А. сумата от 729,17лв., представляваща лихва за забава върху присъдената главница за периода от 12.05.2017г. до 18.10.2018г-датата на предявяване на иска, како в останалата му част до пълния предявен размер, искът за законна лихва за посочения период е отхвърлен.

Със същите решения е отхвърлен иска с правно осн. чл.2 ал.1, т.3 предл. второ от ЗОДОВ предявен от В. Г.А. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на сумата от 1500 лв., претендирана 1 като обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатено възнаграждение за адвокат в досъдебното наказателното производство.

Постъпили са въззивни жалби от В. Г.А., с които се обжалват двете съдебни решения № 2541 от 09.04.2019г., постановено по гр.д. № 13837/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 21-и състав и съдебно решение № 3451 от 11.06.2020г.,постановено по същото дело,с което е допусната поправка на ОФГ в решение № 2541 от 09.04.2019г., изцяло в отхвърлителната им част.

Във въззивните жалби се твърди, че решенията в обжалваната им част са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и преценил правилно всички доказателства по делото при постановяване на обжалваното съдебно решение. Излага доводи за неправилност на решението поради неспазване на принципа за справедливост при обезщетяването на неимуществени вреди, заложен в разп. на чл. 52 ЗЗД, както и поради несъобразяване на задължителната съдебна практика.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебните решения в обжалваната част и да постанови решение, с което да уважи в пълния размер от 90 000 лв. предявения иск за неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва от датата на постановяване на Определението за частично прекратяване на досъдебното наказателно производство до окончателното изплащане на сумата, както и предявения иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди в размер на 1 500лв., заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство.

Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Оспорва жалбите и моли същите да бъдат оставени без уважение.

Постъпила е въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с която се обжалва съдебно решение № 2541 от 09.04.2019г., постановено по гр.д. № 13837/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 21-и състав, в частта, в която е уважен частично предявеният от ищеца В. Г. А. иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди и ответникът е осъден да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал.1, т.3 предл. второ от ЗОДОВ.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение, в обжалваната част, е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излага съображения за недоказаност на претендираните от ищеца неимуществени вреди. Счита, че дори такива да са настъпили, то не е доказана пряката причинно-следствена връзка между тях и действията и бездействията на органи на ответника, доколкото първоначално наложената мярка „задържане под стража“ и осъществения 2 арест са били извършени от органи на МВР.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск.

Алтернативно се прави искане за изменение на решението като бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че определеният размер на обезщетението е прекомерен и не отговаря на принципа за справедливо обезщетяване, предвид разп. на чл. 52 ЗЗД, т.к. не са представени доказателства за конкретно претърпени болки и страдания от ищеца за процесния период, свързани с влошаване на физиологичното му здраве. Обжалва се и първоинстанционното решение в частта му за присъдената лихва.

Моли, да бъде изменено решението и в частта за присъдените лихви и разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ищеца, въззиваема страна в настоящото производство В. А..

В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника ПРБ са образували и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление от общ характер, продължило от 18.11.2016г. до 12.05.2017г., като с тези си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, лични притеснения, накърнен авторитет сред близки и приятели, уронване на доброто име в обществото.

Твърди също, че в следствие на психическото напрежение и стреса от повдигнатото и поддържано в продължение на около половин година обвинение, както и от постановената мярка за неотклонение „задържане под стража за 72 часа“, и извършените процесуално-следствени действия от органи на ответника, вкл. публичен арест и последвали претърсвания и изземвания на вещи и пари се е влошило физиологичното и психологическото му здраве: изпитвал е стрес, дискомфорт, изпадал е в негативни емоционални състояния, обострило се е заболяването му от епилепсия, от която страдал и преди процесните действия на органи на ответника.

Твърди, че вследствие на наказателното преследване здравословното му състояние се е влошило: по-трудно е станало контролирането на епилептичното му заболяване, получил е засилена тревожност и безсъние.

По изложените съображения ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника, както и сумата от 1 500лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство.

Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в постъпилия писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът за неимуществени вреди е неоснователен, тъй като не са доказани 3 твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях и действията на ответника.

Счита, че продължителността на досъдебната фаза на наказателното производство е протекла в разумен срок ( по-малко от половин година), съобразно фактическата и правната сложност на делото. Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди не отговаря на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

Оспорва претенцията за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, като твърди че същата е недоказана.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по делото се установява, че с Постановление от 18.11.2016г. на СпП по ДП № 48/2016г. по описа на СО-СП, пр.пр. №441/2016г. по описа на Сп.П ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2, т.1 вр. с ал.1 пр. 2 от НК и чл. 234, ал.1 от НК и по чл. 242 ал.1 от НК.

С Постановление от 19.11.2016г. на СпП е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража за 72 часа,считано от датата на задържането на обвиняемия по реда на ЗМВР“. С Постановление от 21.11.1016г. на СпП марката за неотклонение на ищеца е заменена с „парична гаранция от 10 000 лв.“ . С Постановление от 04.05.2017г. на СпП наказателното производство спрямо ищеца е прекратено поради недоказаност на обвинението.

С Определение от 12.05.2017г. на СпНС Постановлението за прекратяване е потвърдено. Определението е влязло в сила на 07.06.2017г.

По делото е разпитан един свидетел: П. В..А, воден от ищцовата страна, дъщеря на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелката изцяло, съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1, респективно от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбите възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

4

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивните жалби на В. Г.А. са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а въззивната жалба на ПРБ е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Предявени са два обективно съединени иска с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. 2 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди с цена на иска 90 000лв. и за обезщетяване на претърпени от ищеца имуществени вреди с цена на иска 1 500 лв. Предявена е и претенция за присъждане на законна лихва върху претендираните главници от 12.05.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. 2 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е основателен.

Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.

Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 2 500 лв.

Предвид влизането в сила на окончателен акт на съда – Определение от 12.05.2017г. на СпНС, с което е потвърдено Постановлението на СпП, с което воденото срещу ищеца наказателно производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението, следва да се приеме, че действията на органите на ответника срещу ищеца относно образуване на предварителното производство, вземане мярка за неотклонение „задържане под стража за 72 часа“ и впоследствие изменена на „парична гаранция“, както наложената мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ и извършваните процесуални действия във връзка с проведеното разследване и повдигнатото обвинение са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ.