Определение № 428 от 25.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Ловеч, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500247 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 418, ал.5. ГПК.

С разпореждане №507/12.02.25 г. постановено по ч.гр.д.№107/25 г. по описа на РСТетевен е отхвърлена молбата на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София, обективирана в Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. З.

М. с настоящ адрес в с.Г., Ловешка област въз основа, на което заявление е образувано ч.гр.дело №107/2025 година по описа на РС-Тетевен.

Подадена е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ЕАД -София чрез юриск.М. Н. срещу Разпореждане №*** г. постановено по ч.гр.д.№107/25 г по описа на РС Тетевен с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че извлечението от счетоводните книги на банката е редовно, тъй като съдържа всички реквизити на чл.60 ал.2 от ЗКИ. Счита, че в заповедното производство, като специално такова, съдът не следва да проверява дали вземането съществува, а се произнася по твърденията на заявителя. Счита, че в заявлението и извлечението от счетоводните книги е конкретизирано вземането по отделни компоненти. Твърди, че е посочен размера на ГПР, като сумата от застраховката е включена в ГПР, тъй като банката е заплатила същата на трето лице-застраховател и затова тя се претендира в размера на главницата. Позовава се на действие на чл.3 б.“ж.“ от Директива 2008/48/ЕО на ЕПС от 23.04.2008 г., като твърди, че застраховката не е задължително условие за получаване на кредита и не се включва като разход при изчислението на ГПР. След това излага становище, че в конкретния случай допълнителните услуги-застраховки, които потребителят е избрал, не са задължително условие за получаване на кредита и поради което сумата не е включена като разход в ГПР. Цитира практика на ВКС. Изтъква, че потребителят има право да прекрати застраховката и да получи 1 съответната част от застрахователната премия, която част би намалила твърдяното от заповедния съд „обогатяване“ на банката и процедурата е уговорена в чл.10 от ОУ към договора. Заявява, че по договора няма постъпили плащания. Моли съда да отмени разпореждането и да разпореди издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените суми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима и съдът следва да я разгледа по същество.

Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление с вх.№548/24.01.24 г. подадено до РСТетевен от „Ти Би Ай Банк“ЕАД -София срещу длъжника М. З. М. ЕГН ********** с адрес ***** за парично вземане в размер на 4769,60 лв. главница, 1062,64 лв. договорна лихва за период от 5.06.2024 г. до 25.11.2024 г. и законна лихва за забава 112,11 лв, дължима от 5.06.24 г. до 15.01.25 г. ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заявителят е поискал присъждане и на съдебно-деловодни разноски в размер на 118,89 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощно, извлечение от счетоводните книги на банката към 15.01.25 г. пълномощно на заверилия извлечението служител, договор за потребителски кредитзаверено копие, документа за внесена ДТ, списък на разноските удостоверение от ТР, разписка и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. В заявлението се твърди, че вземането е възникнало по договор за потребителски кредит №7200312114691/23.04.2024 г. съгласно извлечение от счетоводните книги към 15.01.25 г, като вземането се претендира като предсрочно изискуемо. Твърди се, че договорът не е сключен при ОУ и в него е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, като всяка от страниците е разписана от длъжника.

С разпореждане №295/24.01.25 г. постановено по ч.гр.д.№107/25 г. ТРС е оставено без движение заявлението, с указание в 3 /три/ дневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовности на заявлението, а именно: Да уточни посочения размер на главницата в заявлението от 4769,60 лева включва ли други допълнителни вземания, които са посочени в договора за кредит и ако включва такива вземания защо същите не са отразени в извлечението от счетоводните книги; да уточни разминаването в размера на главницата, посочена в договора от 2900,00 лева, както и в заявлението от 4769,60 лева с размера на сумата съгласно договора по извлечението от счетоводните книги-11308,53 лева; да посочи начина за определяне на договорната лихва и лихвата за забава и начина за тяхното изчисляване, като това да намери отражение в приложеното извлечение от счетоводните книги на банката; да изложи в т.12 от заявлението има ли извършени плащания от длъжника за погасяване на задължението, като тези факти да намерят отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката.

Подадена е молба с вх.№1040/11.02.25 г., с която „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София уточнява, че 2900 лв. са предоставени директно на потребителя, а сумата от 1869,60 лв.са предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за

2 застрахователна премия по избраната от кредитополучателя застраховка „БАНК ЖИВОТ АГЕНТ“, размерът на договорната лихва е 41,15%, а ГПР е 49,82%. Твърди, че в ГПР е включена сумата, която се дължи за застраховка към главницата. По натам изрично заявява обратното, че в ГПР не е включена застраховката, тъй като тя не е задължително условие за сключване на договора. Твърди, че кредитополучателят на основание чл.10 от договора може да се откаже от застраховката и да получи съответната част от застрахователната премия. Накрая уточнява, че договорната лихва в размер на 1062,64 лв. съдържа 646,10 лв върху главницата и 416,54 лв. върху застраховката, а обезщетението за забава в размер на 112,11 лв. включва 68,16 лв. върху преведената на потребителя сума и 43,95 лв. върху застраховката.

С разпореждане №507/12.02.25 г. постановено по ч.гр.д.№107/25 г. по описа на РСТетевен е отхвърлена молбата на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София, обективирана в Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. З.

М. с настоящ адрес в с.Г., Ловешка област въз основа, на което заявление е образувано ч.гр.дело №107/2025 година по описа на РС-Тетевен.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Тетевенски районен съд правилно е отхвърлил заявлението.

Въпреки, че е подадена уточнителна молба, с нея заявителят не е отстранил всички нередовности на подаденото заявление. От една страна заявява, че в ГПР е включена сумата по застраховката като главница, а от друга страна изрично заявява, че тя не е включена в ГПР, тъй като не е задължително условие за получаване на кредит. Следователно не се внася яснота включена ли е в ГПР сумата 1869,60 лв, за да може кредитополучателят да направи информиран избор за съдържанието на договора преди сключването му. Освен това съдът не би могъл без тази информация да изпълни задължението си по чл.411 ал.2 т.3 от ГПК за преценка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Въпреки, че съдът е дал указание уточненията да намерят отражение и в извлечението от счетоводните книги на банката, това не е сторено. От друга страна в уточнителната молба се твърди, че на кредитополучателя са предоставени 2900 лв. директно по сметка, но в т.7.2.1 от приложения договор е видно, че средствата по кредита се предоставят от кредитора на разположение на потребителя не по-рано от 11 часа на първия работен ден след датата на сключване на договора и се усвояват във всеки офис на ИЗИПЕЙ АД срещу представяне на лична карта и посочване на индивидуализиращия номер на договора. Следователно няма яснота досежно твърденията на заявителя кога и как е предоставена сумата 2900 лв. на М., поради различие в твърденията на заявителя в заявлението, уточнителната молба и данните, съдържащи се в приложения договор и извлечението от счетоводните книги.

В настоящия случай се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №7200312114691/23.04.2024 г, не при ОУ и в него е инкорпорирано съдържанието, предвидено в чл.11 от ЗПК, като всяка от страниците е разписана от 3 длъжника, но видно от приложенията към заявлението, договорът не е подписан на всяка страница от длъжника, тъй като той има характер на договор за финансови услугикредитиране по чл.6 ЗПФУР.

Следователно и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК заявлението е останало нередовно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изложеното, разпореждането на Тетевенски районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 507/12.02.2025 г. по ч.гр.д.№107/25 г. по описа на РС-Тетевен като правилно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията ПЛАМЕН ПЕНОВ

Не съм съгласен с мнозинството на състава за потвърждаване на обжалваното разпореждане на районния съд и считам, че в случая заявлението би следвало да се уважи за част от главницата по следните съображения:

От приложения към заявлението договор за кредит е видно, че означеният в него размер на главницата от 4769,60 лв. включва както сумата от 2900 лв., отпусната като кредит, така и разликата от 1869,60 лв., означена като общ размер на застрахователна премия. Това е заявено и в уточняващата молба, като наред с него от кредитора е направено и твърдение за липса на предложено от длъжника изпълнение по договора.

Клаузата в договора за кредит, установяваща заплащане на застрахователни премии по застрахователния договор (чл. 7.1 и 7.2.2), е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии. Установявайки поемане на задължение за заплащане 4 на застрахователни премии, чрез включването им в размера на подлежащата на връщане главница, както и механизъм за директното им превеждане от кредитора на застрахователя, на кредитополучателя е наложено да приеме уговорките на застрахователния договор, с които не е имал възможност да се запознае преди сключване на договора за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). При наличието на неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга (застраховка), е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит, се налага извода, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита. При отчитане на сумите по застрахователните премии като несъмнен разход, действителният ГПР би бил по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). Заявителят няма право на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на застрахователни премии. С оглед дължимост на чистата стойност на кредита, изразяваща се в размерa на отпусната по договора сума от 2900 лв. За последната като главница заявлението се явява основателно и следваше да бъде уважено, ведно със законната лихва от подаването му до окончателното й изплащане.