Решение № 201 от 07.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Плевен, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500281 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 2047/22.12.2025 г., постановено по гр. дело № 4843/2025 г. по описа на Плевенски районен съд е отхвърлен предявеният от АПМПДМИП Д-р ***“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. София, бул. ***, срещу И.

Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1, пр.1 ЗЗД, за сумата от 1600 лв., дължима по договор за поставяне на индивидуално изработени алайнери и ортодонтско лечение от 17.03.2024 г., представляваща стойността на изработените алайнери и консумативи за лечение.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от АПМПДМ-ИП Д-р ***“ ЕООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. София, бул. ***, срещу И. Х. Х., ЕГН **********, , с адрес: гр. Плевен, ул. *** осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 1600 лв., представляваща платена от ищеца сума към трето лице СМТЛ СЪНСЕТ БГ ООД за алайнери и консумативи, с която е обеднял и с която ответникът се е обогатил чрез спестяване на посочените разходи, дължими по договор от 17.03.2024 г. за поставяне на индивидуално изработени алайнери и ортодонтско лечение.

Осъден е АПМПДМ-ИП Д-р ***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на адв. Т.

Т. от АК Плевен, личен номер ***, на осн. чл. 78,ал.7 ГПК, сумата от 650 лв.

1 представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника И.

Х. безплатна адвокатска правна помощ на осн. чл. 38,ал.1.т.3 ЗАдв.

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от „АПМПДМ - ИП Д-Р ***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез Адвокатско дружество „В. и Г.“, представлявано от адв. Д. В. и адв. И. Г., в която се изразява становище, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Въззивникът твърди, че е представил снимки и вайбър кореспонденция, които неправилно и необосновано са изключени от доказателствените средства, като именно те са ключови при установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като, видно от въпросната кореспонденция, на дата 18.09.2024 г. И. Х. Х. е заявила на д-р ***, че знае за паричното задължение. Също така, видно от кореспонденцията от 06.02.2025 г., д-р *** отново е уведомила И. Х. за паричното задължение, като посочва и банкова сметка, по която сумата следва да бъде заплатена, а И. Х. отговаря „Здравей, ами добре, но можеше доста по-рано да ми кажете за тази сума.

Нямам възможност да я изпратя.“ Въззивникът твърди, че от посоченото може да бъде направен недвусмислен извод, че И. Х. Х. е знаела и е приела своето задължение, като изрично е уведомила д-р Ф., че няма възможност да я заплати към съответните дати.

На следващо място, въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че същият изисква заплащане на паричното задължение въз основа на издадената фактура, приемайки, че за да бъде едно задължение изискуемо и дължимо, то следва да бъде издадена фактура в съответствие със Закона за счетоводството.

Твърди, че е формулирал претенцията си и изисква от ответника заплащане на паричното задължение, произтичащо от сключения между страните договор, сключен в устна форма, т.е. вземането му произтича от договорни отношения, не от издадена фактура.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и да постанови друго, с което да осъди И. Х. Х., ЕГН ********** да заплати сумата в размер на 818,07 евро /1 600,00 лв./ на „АПМПДМ - ИП Д-Р ***“ ЕООД, ЕИК ***. Претендира направените разноски, в т.ч. държавни такси и адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна, като в случай, че бъде потвърдено първоинстанционното решение, същите да бъдат редуцирани до размер от 200,00 лв.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата И.

Х. Х., ЕГН ********** чрез пълномощника й – адв. Т. Т. от ПлАК, която моли да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение. Въззиваемата твърди, че нито ищецът, нито третото лице са доказали плащания помежду си, свързани с нея. От дата на депозиране на исковата молба до първото съдебно 2 заседание по делото не е представено платежно нареждане, а това, което първоинстанционният съд е приел за извлечението от сметка, не е банков документ, а частен документ от третото лице, което е свързано е ищеца и няма никаква доказателствена тежест. По делото категорично не е доказано плащане на суми от ищеца към третото лице. Твърди, че третото лице е изпратило до ПлPC по e-mail „фактури“, които не отговарят на изискванията на чл.5 и чл.6 от Закона за счетоводството, тъй като не са на български език, не са в българска валута, няма посочен ЕИК/БУЛСТАТ на получателя на фактурата - ищеца по настоящото производство, не са подписани и са за суми, които по никакъв начин не кореспондират с размера на претенциите на ищеца към ответницата. Към фактурите са приложени списъци с имена на лица по съответните фактури, едно от които е на ответницата. Тези списъци нямат никаква доказателствена стойност, те са частни документи, които дори не са подписани от съставителя им. Нито ищецът, нито третото лице са доказали плащания помежду си, а още по- малко плащания, свързани с ответницата.

Въззиваемата възразява срещу приетото за безспорно плащане на сумата от 1 600,00 лв. от страна на ищеца към третото лице, тъй като нито ищецът, нито третото лице са доказали каквито и да е плащания помежду си, а още помалко плащания, свързани с ответницата.

Въззиваемата счита за неоснователни оплакванията във въззивната жалба относно невключването на снимки и разпечатки на Вайбър съобщения към доказателствата по делото, като посочва, че ищецът е имал възможност да докаже истинността на подобни разпечатки чрез съдебно-техническа експертиза, но такова доказателствено искане не е направено.

Въззиваемата моли

Окръжния съд, да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т. Т. на основание чл.38 ал.1 т.2 и т.3 от ЗАдв. Счита за неоснователни оплакванията относно определеното от PC - Плевен адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, въззивникът „АПМПДМ - ИП Д-Р ***“ ЕООД, ЕИК *** не се представлява.

В съдебно заседание, въззиваемата И. Х. Х. не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от И. Х. Х. чрез пълномощника й – адв. Т. Т. от ПлАК, в която се моли, да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 и т.3 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от 3 фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред Плевенски районен съд е предявен иск от „АПМПДМ-ИП Д-р ***“ ЕООД, ЕИК *** срещу И. Х. Х., ЕГН **********, с който е направено искане да бъде осъдена ответницата И. Х. Х. да заплати на ищеца сумата от 1600,00 лв., представляваща незаплатена сума по договор за лечение, а при условията на евентуалност, да заплати сумата от 1600,00 лв., с която се е обогатила неоснователна чрез получаване на консумативи без правно основание.

Ищецът твърди, че на 17.03.2024 г. между страните по делото е сключен договор за ортодонтско лечение и изработване и поставяне на „алайнери“, като д-р ***, се задължила да проведе лечение и контролни прегледи за поставяне на алайнери, изработени за И. Х. Х.. Страните са се договорили, че цялостното лечение, наблюдение и ортодонтска помощ, предоставена от д-р *** ще бъде безвъзмездна за ответницата, като същата следва да заплати само изработката на индивидуално изработените алайнери и дентални консумативи за проведено лечение. Ищецът твърди, че в периода от 17.03.2024 г. до 13.03.2025 г. е извършил множество ортодонтски манипулации фотозаснемане на устна кухина и зъби на пациентката, проведено лечение, поръчани и изработени индивидуално проектирани алайнери, проведени били множество контролни прегледи и консултации, както при посещения на пациента в клиниката, така и по телефона. Допълнителните консумативи и алайнери са поръчани за изработка от „Самостоятелна медико-техническа лаборатория Сънсет БГ“ ЕООД, като консумативите са закупени от трето лице, в рамките на договорните отношения между страните по делото, а 4 ищецът счита, че е доставчик на услуга. След получаването на алайнери и консумативите, ищецът издал фактура № 542/24.02.20225 г. на И. Х. Х. за дължимите суми за алайнери и допълнителни консумативи по време на лечението, но ответницата е отказала да плати сумата, която според ищеца е била дължима до края на месец февруари 2025 г., когато е извършена и последната манипулация, свързана с поставените алайнери. Ответницата категорично е отказала няколко пъти да заплати дължимата от нея сума в размер на 1600,00 лв., представляваща индивидуално изработени алайнери в размер на 1470,00 лв. и дентални консумативи по време на лечението в размер на 130,00 лв.

Ответницата И. Х. Х. възразява срещу предявените искове, като счита същите за неоснователни, тъй като не са подкрепени с доказателства, липсва приложен договор и не е посочена дата на договор. Твърди, че представена разпечатка от софтуер на ищеца, наименована амбулаторен лист няма доказателствена стойност, поради липса на достоверна дата, а приложената фактура, издадена от ищеца, освен, че не е подписана от нея и задълженията не са признати, основанието по същата не е договор за лечение, а заплащане на алайнери и дентални консумативи, като липсват твърдения и доказателства, че ищецът е изработил алайнери и дентални консумативи по искане на ответницата. По отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, ответницата твърди, че приложената бележка, издадена от „СМТЛ СЪНСЕТ БГ“ ОООД е с дата 18.02.2025 г., но няма достоверна дата, както и че д-р *** е управител в „СМТЛ СЪНСЕТ БГ“ ООД, ЕИК ***, а в момента е съдружник. Твърди, че не е приложен и договор с третото лице и доказателства за плащане по фактурите към него.

За да отхвърли предявените искове, ПлРС е приел, че по делото е безспорно установено съществуването на валидно двустранно договорно правоотношение между страните, по силата на което ищецът, като изпълнител е следвало да постави индивидуално изработени алайнери и да проведе лечение на ответницата, която е следвало да рекламира услугите на изпълнителя, при изрична уговорка, че услугите на ищецът по договора са безвъзмездни. Това правоотношение е възникнало въз основа на устен договор, сключен на 18.02.2024 г. По отношение, обаче, на твърдяната клауза от договора, пораждаща допълнително задължение за пациента да заплати изработката на алайнери и консумативи за лечение, съдът е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на този факт. Приел е за безспорно, че сумата за алайнери и консумативи е платена на трето лице от ищеца, който факт следва от извлечението от сметка, но не и че по договора с ответника е уговорено задължение за тяхното заплащане от пациента. За съда липсва несъмненото убеждение, че е уговорено допълнително задължение на 5 пациента по договор от 17.03.2024 г. за заплащане на направата на индивидуални алайнери и консумативи за лечение. По отношение на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил към 18.02.2024 г. алайнери и консумативи за пациента И.