Решение № 1341 от 08.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1341 гр. Пловдив, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20225300501685 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, против решение № 80/04.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1734/2021 г. на Районен съд – Асеновград, първи граждански състав, с което е обявен за недействителен договор за потребителски кредит № ***г., сключен между В. Н. К. с ЕГН ********** от ***, и „Неткредит“ ООД. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно, като се поддържа, че неустойка не е начислявана и не е претендирана, поради което такава не се дължи от получателя. Същата не може да бъде част от възнаградителната лихва, а изпълнява обезпечителни функции. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение в тази му част като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира заплащането на разноски за инстанцията.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество 1 е неоснователна по следните съображения:

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Ищцата е изложила твърдения в исковата молба, че е сключила с ответника договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е получила от ответника в заем сума от 500 лв., срещу задължението от нейна страна да върне тази сума на ответника на 6 месечни вноски от 93 лв. всяка, с уговорена възнаградителна лихва от 38,75% годишно и уговорен годишен процент на разходите от 46,42%. В договора било уговорено и задължението и за заплащане на кредитора на неустойка в размер на 420 лв., дължима в случай на неизпълнение на задължението на длъжника за представяне на посочено в същия обезпечение.

Ищцата твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, както и че на самостоятелно основание са недействителни отделни негови клаузи. Така твърди, че договорът не е еднакъв по вид и форма и е на шрифт, който е по-малък от 12. Не е посочено по никакъв начин как се определя и изчислява лихвения процент, липсва методология. ГПР не отговаря на реалния такъв, поради което е налице нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК. Твърди, че в него не е включено скрито оскъпяване на кредита поради задължение за заплащане на неустойка, уговорката за която също била нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е прекомерна. Иска се от съда да обяви договора за кредит за недействителен, а при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на този иск, да се обяви нищожността на клаузата на чл. 6 от същия, предвиждаща заплащане на неустойка.

С решението си районният съд е приел за установено, че на 09.02.2021г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 500 лв., а тя се е задължила да я върне на 6 месечни вноски от 93 лв., в които е включена главница и договорна лихва в размер на 38,75% годишно, като общо дължимата сума е 558 лв., а годишния процент на разходите – 46,42%. Приел е, че договорът за кредит е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.

Приел е за установено въз основа на приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, че размерът на шрифта, на който е изготвен договорът е 12, като е спазено изискването на закона за минимален размер на шрифта за изготвянето му.

Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред настоящата инстанция.

С решението си районният съд е направил извод за нищожност на договора поради противоречието му с нормата на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.

2

Настоящият съдебен състав на съда също приема, че са налице основания за приемане за недействителен сключения между страните договор за кредит, по следните причини:

С клаузата на чл.6, ал.1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да представи на кредитора гаранция по чл.4, ал.3 от договора за кредит, в установения срок и съгласно условията предвид общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 420 лв. Уговорено е, че неустойката се начислява на месец, заедно с всяка погасителна вноска.

Включването на задължението за неустойка в погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към възнаградителната лихва, като представлява сигурна печалба за заемодателя.

Тази уговорка не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 46,42 %. но без да са включени разходите за неустойка. С клаузата за заплащане на неустойка се заобикаля разпоредбата н а чл. 19, ал. 4 от ЗПК , касаеща ограничение в размера на ГПР до пет пъти размера на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. В случая обаче разходът за неустойка, с уговорката същият да се заплаща на равни месечни вноски и представляващ допълнително оскъпяване на кредите не е включен в ГПР.

Предвид констатациите да не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ето защо съдът приема за правилен извода на районния съд , че договорът за потребителски кредит е недействителен. Предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

Предвид изложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно. Като такова същото ще бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред 3 въззивната инстанция, възлизащи на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/04.04.2022 г. по гр.д. № 1734/2021 г.

На Районен съд – Асеновград, първи граждански сътав.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на В. Н. К. с ЕГН ********** от *** сумата от сумата от 300(триста) лв. - разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4