Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 31.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 211/2021
Вид
Решение № 114
Подписан
31.03.2021
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Б. , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Николай Грънчаров

Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500211 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Е. П.

Н., ЕГН **********, чрез адв. А.М., срещу решение № 90595/ 25.01.2021 г., постановено по гражданско дело № 2092/ 2020 г. на Pайонен съд – Б..

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал. Твърди се, че решението не съдържа фактически установявания въз основа на обсъждане на свидетелски показания, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, което е необоснованост на решението. Оспорват се изводите на съда, тъй като не съответстват на доказателствата по делото и на установената съдебна практика. Подържа се, че поради процесуални нарушения съдът е достигнал и до неправилни изводи по спора, които не се подкрепят от доказателствата по спора и които са в противоречие на материалните и процесуални норми на действащото законодателство.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 90595/ 25.01.2021 г., постановено по гражданско дело № 2092/ 2020 г. на Pайонен съд 1

– Б., като съдът уважи исковете. Претеднират се сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че решението е постановено при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила и при съобразяване с целия събран доказателствен материал в хода на първоинстанционното производство. Поддържа се, че е налице законно уволнение, поради реално съкращаване на щата, което обуславя неоснователност на исковете.

Претендира сторените по делото разноски.

Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

За да се произнесе по спора, съставът на ОС – Б., съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Б., е образувано по искова молба от Е. П. Н., ЕГН **********, против О. Б., с адрес: гр. Б., представлявана от К. Р.

Т., с която са предявени искови претенции, както следва: 1) за признаване за незаконно и за отмяната на уволнението й от заеманата при ответника длъжност Организатор „Културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ към О. Б. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); 2) за възстановяването й на посочената длъжност (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и 3) за 2 присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, в размер на 7548,18 лв. за шест месеца, т.е. от 26.08.2020 г. до 26.02.2020 г. (чл.

344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Навежда се твърдение, че със Заповед № 490-ЧР-Д/ 26.08.2020 г. на К.а на О. Б., считано от 26.08.2020 г. е прекратен трудовия й договор при посочено правно основание за издаване на заповедта – чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, утвърдено от К.а на О длъжностно разписание на Направление „Култура“, в сила от 26.08.2020 г. и причини за прекратяване на трудовия договор – съкращаване в щата.

Твърди се, че съгласно трудов договор № 127-ЧР-Д/27.02.2015 г., сключен между Е. П. Н. и К.а на О. Б., ищеца е заемала длъжността Организатор „Културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ при О. Б.. Сочи се, че на 05.03.2020 г. на ищеца са връчени едновременно Предизвестие с изх. № 113-ЧР-Д/ 05.02.2020 г. и Заповед № 114-ЧР-Д/05.03.2020 г. на К.а на О. Б., с която трудовото правоотношение е прекратено, поради съкращаване в щата. Твърди се, че с влязло в сила на 11.08.2020 г. Решение № 5991/ 22.07.2020 г. по гр.д. № 670/2020 г. по описа на РС- Б., ищеца Е.Н. е възстановена на длъжността Организатор „Културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ при О. Б.. Пояснява се, че на 14.08.2020 г. ищеца получила уведомление от РС- Б., че може в двуседмичен срок да се яви и да заеме длъжността, заемана преди уволнението. На 25.08.2020 г. ищеца депозирала заявление вх. № 94-00-1426/ 25.08.2020 г., с което уведомила работодателя, че ще се яви на работа на 26.08.2020 г.

Сочи се, че на 26.08.2020 г. ищеца се явила на работа в О. Б., за да заеме длъжността, на която е възстановена, като в 8:45 часа й била връчена Заповед № 488-ЧР-Д/ 25.08.2020 г. на К.а, с която е възстановена на длъжността Организатор „Културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ при О. Б., считано от 26.08.2020 г. Твърди се, че на същата дата и в същия час – 26.08.2020 г., 08:45 часа, на ищеца били връчени последователно Предизвестие изх. № 489-ЧР-Д-26.08.2020 г. и Заповед № 490-ЧР-Д/ 26.08.2020 г., с която трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване в щата.

Твърди се, че при извършеното съкращение е налице злоупотреба с право. Работодателят е упражнил уволнителното право недобросъвестно, единствено с цел да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, за което се излагат подробни съображения.

Твърди се, че не е налице реално съкращаване на щата. Пояснява се, че длъжността, изпълнявана от ищеца като трудови функции и задължения, не е изпълнявана единствено от ищеца. Сочи се, че изпълняваните от ищеца трудови функции не са премахнати, а продължават да съществуват и се 3 изпълняват от лица, заемащи длъжности в Направление „Култура“ към О. Б..

Твърди се, че при съкращението не е извършен подбор по реда на чл. 329 КТ, който според ищеца е задължителен, за което се излагат подробни правни съображения.

Сочи се, че след уволнението ищеца била останала без работа, поради което й се дължало обезщетение за 6-месечен период, считано от 26.08.2020 г., в размер на 1258,03 лв. месечно или 7548,18 лв. общо.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва депозираната искова молба. Не оспорва твърдението, че ищеца е работила при него по безсрочен трудов договор на длъжността Организатор „Културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ при О. Б., когато със Заповед № 490-ЧР-Д от 26.08.2020 г. на законния представител на ответника - К.а на О. Б., трудовото й правоотношение било прекратено. Счита, че е налице основанието „съкращаване в щата“ за прекратяване на процесното трудово правоотношение. В подкрепа на тази си процесуална позиция излага подробни доводи, че не е бил извършен подбор, тъй като в Направление „Култура“ при О. Б. към 26.08.2020 г. длъжността Организатор „Културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ при О.

Б. липсва и същата е съкратена. Пояснява се, че в длъжностното разписание на Направление „Култура“ към О. Б., предхождащо това от 26.08.2020 г. и утвърдено от К.а на О. Б., считано от 17.08.2020 г., общите длъжностни щатни бройки в направлението са 13, като за длъжността Организатор „Културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ при О.

Б. е съществувала една щатна бройка. Разликата в щатната численост в утвърденото от 26.08.2020 г. длъжностно разписание е 1 щатна бройка по-малко.

Оспорват се твърденията, че трудовите функции на длъжността Организатор „Културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ при О. Б. не са премахнати, а продължават да съществуват, като се изпълняват от лица, заемащи длъжности в Направление „Култура“, за което се излагат подробни правни съображения.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че с трудов договор № 127-ЧР-Д/27.02.2015 г., ищеца е назначена на длъжност „Организатор културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление Култура към О. Б.. Със Заповед № 114-ЧР-Д/05.03.2020 г. на К.а на О. Б., трудовото правоотношение е било прекратено. С Решение № 5991/22.07.2020 г., постановено по гр.д. № 670/2020 г. по описа на РС- Б., е признато за незаконно уволнението на Е. П.

Н. и отменена като незаконосъобразна Заповед № 114-ЧР-Д/05.03.2020 г. на К.а на О. Б., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е прекратено 4 трудовото правоотношение между Е. П. Н. и О. Б.; Е. П. Н. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „Организатор Културни прояви и връзка с културните институции“ в Направление „Култура“ при О. Б.; О. Б. е осъдена да заплати на Е. П. Н. сумата от 6355,38 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 06.03.2020г. - 06.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2020 г., до окончателното изплащане на дължимото, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2020г., до окончателното изплащане, като иска за разликата над сумата от 6355,38 лв. до сумата от 7548,18 лв. е отхвърлен като погасен чрез прихващане с изплатено на основание чл. 222, ал. 1 КТ обезщетение в този размер.

Решението е влязло в сила на 11.08.2020 г.

Със Заповед № 488-ЧР-Д/25.08.2020 г. на К.а на О. Б., ищеца Е.Н. е възстановена на длъжност Организатор Културни прояви и връзка с културните институции в Направление „Култура“ при О. Б., с код от НКПД 33433007 и код от НКИД 9499, считано от 26.08.2020 г., с основно месечно възнаграждение в размер на 1065,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 12%, начислени върху основната заплата. Заповедта е връчена на ищцата на 26.08.2020 г.

На 26.08.2020 г. на ищцата е връчено предизвестие изх. № 489-ЧР- Д/26.08.2020 г., с което се уведомява, че поради съкращаване на щата на длъжностите в Направление „Култура“ към О. Б., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, трудовото й правоотношение ще бъде прекратено след изтичането на срока по чл. 326, ал. 2 КТ, както и че при неспазен срок на предизвестието, ще й бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.

На 25.08.2020 г. ищеца е депозирала до работодателя заявление вх. № 94-00-1426/ 25.08.2020 г., с което на основание чл. 345, ал. 1 КТ заявява, че ще се яви на работа в О. Б., Направление Култура, на 26.08.2020 г. за заемане на длъжността Организатор културни прояви и връзка с културни институции в Направление Култура на О. Б..

Със Заповед № 490-ЧР-Д/ 26.08.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, във връзка с утвърдено от К.а на О. Б. длъжностно разписание на Направление „Култура“ в О. Б., в сила от 26.08.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение на Е. П. Н. на длъжност Организатор Културни прояви и връзка с културните институции в Направление „Култура“ при О. Б., с код по НКПД 33433007 и код от НКИД 9499, считано от 26.08.2020 г. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено съкращаване в щата.