Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 27.04.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 324/2026
Вид
Решение № 110
Подписан
27.04.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Светлана Кирилова Димова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Сливен, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200324 по описа за 2026 година Образувано е по жалба, подадена от Д. З. Д. с ЕГН **********, чрез упълномощен процесуален представител против НП № 25-0804003435/25.04.2025 г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева за нарушение на чл.

6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева за нарушение на чл.

6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.

147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева за нарушение на чл.

42, ал.2, т.2 от ЗДвП и му са отнети общо 39 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неоснователно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.04.2025 г. полицейските служители св. Г. М. и св. Д. С. били на 1 смяна, като изпълнявали служебните си задължения по контрол и патрулирали в района на селата на запад от гр.Сливен. В 16:45 часа, докато полицаите се движили със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СН ****** АТ по път SLV1112 посока от с.Чинтулово към гр.Сливен срещу тях в посока към с.Чинтулово се движел лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ А ****** КР. Водачът на посочената лека кола при ограничена видимост в завой предприел маневра изпреварване на попътно движещо се МПС, като не се съобразил с пътната маркировка и с поставения пътен знак В24, забраняващи изпреварване при което се оказал срещу насрещно движещите се полицаи, при което св.Д. С. бил принуден да намали скоростта си на движение и отбил в дясно, за да избегне челен сблъсък и настъпването на ПТП с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ А ****** КР. Поради така създалата се ситуация, полицейските служители направили обратен завой и последвали автомобила, като при подаден светлинен и звуков сигнал спрели за проверка леката кола.

Проверката установила, че водач е Д. З. Д.. При извършена справка от полицейските служители се установило, че МПС не е представено на Годишен технически преглед.

Въз основа на установеното на 04.04.2025 г. актосъставителят М., в присъствието на свидетеля Д. С. съставил АУАН № GA951375 /04.04.2025 г. против жалбоподателя Д. за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 04.04.2025 г., като същият го подписала и не вписал възражения по него.

Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 25-0804-003435/25.04.2025 г. от Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева за нарушение на чл. чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150 лева за нарушение на чл.

42, ал.2, т.2 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 08.07.2025 г.

Против НП била подадена жалба, въз основа на която било образувано АНД 945/2025 г. по описа на РС Сливен като с Решение № 303 от 01.12.2025 г. наказателното постановление било потвърдено.

Въз основа на подадена касационна жалба било образувано КАНД 10/2026 г. по описа на Административен съд –Сливен като с Решение № 407 от 04.03.2026 г.,Решение №303 от 01.12.2025 г. по АНД 945/2025 г. по описа на Районен съд Сливен било оставено в сила в частта, с която е потвърдено като законосъобразно НП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева. Със същото решение, Административен съд –Сливен е отменил Решение №303 от 01.12.2025 г. по АНД 945/2025 г. по описа на Районен съд Сливен в частта, с която е потвърдено НП по отношение на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, по 2 отношение на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и по отношение на нарушението по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП като делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Г. М. и Д. С. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че на 04.04.2025 г., в 16:45 ч. по път SLV1112 посока от с.Чинтулово към гр.Сливен жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ А ****** КР, като не се е съобразил с пътната маркировака и с пътен знак В24, при ограничена видимост в завой предприел маневра изпреварване на попътно движещо се МПС и срещу насрещно движещо се МПС служебен автомобил Опел Астра, с което си действие принудил отсрещно движещия се автомобил да намали скоростта и да отбие, за да избегне челен удар, с което съдал опасност за насрещно движещото се МПС.

Фактическите констатации за действията на жалбоподателя, установени от административно наказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, което се санкционира по чл.179, ал.1, т.5, пр. 1 от ЗДвП, на допуснатото нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, което се санкционира по чл.179, ал.1, т.5, пр. 2 от ЗДвП и на допуснатото нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, което се санкционира по чл.179, ал.1, т.5, пр. 5 от ЗДвП.

Видно, обаче от обжалваното НП, административно наказващият орган правилно е приел,че деянията извършени от жалбоподателя и квалифицирани като такива по чл. 6,ал.1 от ЗДП, следва да се санкционират по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, но по отношение на наложеното наказание по т.1 за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, жалбоподателят е санкциониран по чл.179, ал.1, т.5, пр. 5 от ЗДвП, като по същия начин е санциониран и за второто допуснато нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

В тази връзка видно от предвиденото в чл.6, ал.1, т.9 от Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са били отнети 13 контролни точки, но доколкото санкционната разпоредба е определена неправилно, тези точки също се явяват неправилно отнети както за нарушението посоченото в т.

1, така и за това в т.2 от НП.

Воден от горепосоченото и като отчете обстоятелството, че 3 производството по оспорване на наказателното постановление пред районния съд протича по реда на НПК, който допуска приложението на чл. 337, ал. 1, т.

2 от НПК – за прилагане на закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо престъпление, съдът прие, че няма пречка да измени наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за същото наказуемо нарушение при същите фактически положения. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на Върховен административен съд, която предвижда, че в производството по реда на раздел пети, глава трета за обжалване на наказателни постановления от ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление, в частта относно санкционирането му за допуснатото нарушение по отношение на т.1 от НП, а именно относно нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП, като преквалифицира санкционната норма от чл. 179,ал.1 т.5,предл.5 от ЗДП в чл.179, ал.1, т.5, пр. 1 от ЗДвП и следва да отмени отнемането на 13 контролни точки . В същия смисъл съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление, в частта относно санкционирането му за допуснатото нарушение по отношение на т.2 от НП, а именно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като преквалифицира санкционната норма от чл. 179,ал.1 т.5,предл.5 от ЗДП в чл.179, ал.1, т.5, пр. 2 от ЗДвП и отмени отнемането на 13 контролни точки, съгласно Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта относно санкционирането му за допуснатото нарушение посочено т.4 от НП, а именно нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП като приема,че същото е правилно квалифицирано.

Правилно е определена и санкционната норма, а именно чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП като е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му са отнети 13 к.т като правилно и законосъобразно.

В останалата част настоящото НП е влязло в сила по силата на Решение № 407 от 04.03.2026 г. по КАНД № 10/2026 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е оставено в сила Решение №303 от 01.12.2025 г., постановено по АНД № 945/2025 г. по описа на РС Сливен, в частта с която НП е потвърдено като правилно и законосъобразно по отношение на посоченото в т.3 от НП нарушение, а именно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, за което жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

Предвид изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 25-0804-003435/25.04.2025 г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, В ЧАСТТА с което на Д. З. Д. с ЕГН ********** с адрес: с.Селиминово, ул.Балкан“ № 2 на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 13 к.т като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на наказанието от такова по чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП в основание по чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП и ОТМЕНЯ отнемането на 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР,

ИЗМЕНЯ НП № 25-0804-003435/25.04.2025 г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, В ЧАСТТА с което на Д. З. Д. с ЕГН ********** с адрес: с.Селиминово, ул.Балкан“ № 2 на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР му отнети 13 к.т като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на наказанието основание от такова по чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП в основание по чл.179, ал.1, т.5, пр.2 от ЗДвП и ОТМЕНЯ отнемането на 13 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.