Определение № 1509 от 09.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1509 гр. София, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000501407 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 21.05.2025 г., подадена по пощата на 16.05.2025 г., на ищеца М. Д. Д. срещу определението /неправилно наименовано „разпореждане“/ от 2.04.2025 г. по гр. д. № 6134/2013 г. на Софийския градски съд, с която е оставена без уважение молбата за пълно освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за исковата молба.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че не са налице предпоставките на чл.

83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от държавни такси. Твърди се, че не била съобразена представената декларация за имуществено положение, както и здравословното състояние на ищеца, който бил с призната от ТЕЛК намалена работоспособност от 85 %.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Д. Д. с искова молба от 7.05.2013 г., с която срещу П. П. /при недостатъчна друга индивидуализация/ са предявени: 1) иск за заплащане на сумата 23 245 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 2) иск за заплащане на сумата 1 000 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба е направено искане ищецът да бъде освободен от внасяне на такси и разноски по производството, макар невярно да е посочено, че е приложена и декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, каквато липсва към исковата молба.

След множество отводи на съдии в СГС в продължение на 12 години делото е преразпределено на 27.01.2025 г. на пореден съдия докладчик. От същия с разпореждане от 30.01.2025 г. исковата молба е приета за нередовна поради невнесена държавна такса.

Същевременно, искането за освобождаване от такса е уважено частично – за разликата над 50 лв. по всеки от двата иска, т.е. общо 100 лв., за която сума е указано на ищеца в 7-дневен срок от съобщаването да я внесе, с предупреждение, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. Разпореждането е връчено на 21.03.2025 г.

С молба, подадена по пощата на 28.03.2025 г. ищецът е поискал отвод на съдията, както и е отправил ново искане за пълно освобождаване от такса. Към молбата е приложена 1 декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която е посочено, че единственият доход на ищеца била пенсия за инвалидност в размер на 609,60 лв., а на съпругата му – пенсия за инвалидност в размер на 517,40 лв. Декларирано е, че той и съпругата му не притежават никакво друго имущество, а ищецът бил и с намалена работоспособност от 85 %, призната с решение на ТЕЛК, каквото не е представено.

За да постанови обжалвания акт от 2.04.2025 г., с което искането е оставено без уважение, съдът е приел, че ищецът е на 61 години, не е представил никакви доказателства за твърдяната си инвалидизация, очевидно разполага с парични средства за изпращане на молбите си с препоръчана поща /по настоящото и по множество други дела/, поради което би могъл да заплати определената в минимален размер държавна такса от 50 лв. на иск.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Условие за освобождаване от такси и разноски е липсата на достатъчно средства на лицето да заплати същите – чл. 83, ал. 2 ГПК.

В случая преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да се направи във връзка с конкретната такса в размер на 100 лв., която съдът е указал на ищеца да внесе. Въззивният съд намира, че този размер на таксата не обуславя невъзможност на ищеца да я заплати предвид декларирания му месечен доход от пенсия, който надхвърля неколкократно размера на таксата. Дори и да се приеме, че същият няма друго имущество, то само месечният му доход е достатъчен за заплащане на таксата, което плащане е еднократно, а пенсията се получава ежемесечно. Разходът за таксата е около 1 % от годишния му доход. Няма доказателства и, че страда от заболявания – в декларацията такива са посочени, но не са приложени никакви медицински документи, вкл. и ЕР на ТЕЛК. Ето защо липсва доказана невъзможност на ищеца да заплати определената такса от 100 лв.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението /неправилно наименовано „разпореждане“/ от 2.04.2025 г. по гр. д. № 6134/2013 г. на Софийския градски съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Указва на ищеца, че при подаване на частна касационна жалба към същата следва да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, както и жалбата да бъде приподписана от адвокат или друг пълномощник с юридическа правоспособност.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3