Решение № 3530 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3530 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя М.а

Членове:

Валентина А.а

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладВ.ото от Валентина А.а Въззивно гражданско дело № 20241100514064 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

ОбразуВ.о е по жалбата на Й. Й. А., който обжалва постановеното по гражданско дело № 19870 по описа за 2024 г. на СРС, 37 състав, решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосноВ.ост. Излага подробни съображения в подкрепа на заявените оплакВ.ия, като счита, че първоинстанционният съд не е извършил правилна оценка на събраните доказателства, в частност показанията на свидетеля М. и на свидетеля ИВ.ов, признанието на майката на ищците, както и писмените доказателства, касаещи материалните възможности на последната, като достигнал до неправилни изводи за основателност на исковите претенции.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно собствените си материални възможности да участва в издръжката на синовете си с присъдените суми. Счита също така, че първоинстанционният съд неправилно зачел разходите, правени за извънкласно обучение и спорт на ищците, които надхвърляли „обикновените условия на живот“ за тях. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на 1

Първоинстанционният съд, като намали размера на увеличението на издръжката за децата, съобразно действителните им нужди и неговите възможности.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото поддържа подадената въззивна жалба и пледира за нейното уважаВ.е. Претендира разноски по представен списък.

В срока по чл. 263 от ГПК ищците в първоинстанционното производство непълнолетния К. В. Д., действащ със съгласието на своята майка и вече пълнолетния Д.А. П., в писмен отговор, като оспорват въззивната жалба на ответника като неоснователна. Считат обжалВ.ото решение за валидно, правилно и обосноВ.о, като сочат, че при постановяВ.ето му не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Излагат подробни съображения.

Молят съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалВ.ия съдебен акт.

В хода на съдебното дирене пълнолетният Д. П., лично, а непълнолетният К.

В. Д. и със съгласието на майка си Е. П., оспорват жалбата като неоснователна и пледират за потвърждаВ.е на обжалВ.ия съдебен акт. Правят възражения за недължимост на разноски по делото, а при евентуалност – за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК на разноските на въззивника за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалВ.е съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалВ.ето, като отговаря на изискВ.ията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с предявени от непълнолетния Д.А. П., действащ лично и със съгласието на своята майка Е. Г. П., и от К. В. Д., малолетен, действащ чрез своята майка Е. Г. П. срещу техния баща Й. Й. А. искове, с правно осноВ.ие чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК-за увеличаВ.е на издръжката, дължима им от ответника от 250 на 500 лева за всеки от ищците, считано от датата на предявяВ.е на исковата молба на 09.04.2024 г. до настъпВ.е на причини за изменение или прекратяВ.е на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.

Ищците твърдели, че ответникът бил осъден с влязло в сила решение да заплаща за издръжката на всеки от тях по 250 лева месечно, като обстоятелствата, при които била определена тази издръжка са се изменили съществено. При определянето на посочената издръжка те били по-малки, а сега били ученици в 2 гимназиален етап, посещавали много извънкласни занимания, разходите по които се поемали от майката и имали разходи, свързани със закупуВ.е на учебни помагала и пособия, дрехи, транспорт, допълнително езиково обучение. Сочели, че от 2021 г., когато била определена издръжката им от ответника нуждите на ищците от издръжка нараснали значително, като също се изменили социалноикономическите условия в страната в посока увеличаВ.е на повечето стоки и услуги от първа необходимост, като същевременно се увеличили разходите по отглеждането и образоВ.ието им. Майката полагала грижи за тях лично, без да разчита на помощ от разширеното си семейство. В същото време ответникът работел, живеел в собствено жилище и в продължение на няколко години заплащал издръжка за ищците в размер близък до минимума, определен от закона, без да поема допълнителни разходи за ищците. Съобразно това, молели съда да увеличи издръжката им, дължима от ответника от 250 лева на 500 лева за всеки от тях, считано от датата на подаВ.е на исковата молба.

В хода на съдебното дирене поддържали исковите си претенции и пледирали за уважаВ.ето им.

Ответникът оспорвал исканото увеличение на издръжките на синовете си, като твърдял, че редовно заплащал определената издръжка за всеки от тях, като правел допълнителни разходи, свързани с децата. Сочел, че майката на ищците притежавала няколко имота, от които получавала доходи и нямала нужда от повисока издръжка за синовете им. Освен това, тя няколко пъти годишно пътувала по работа извън страната за по две седмици, през което време той се грижел за децата, поемал разходите в домакинството и им осигурявал джобни. Оспорва твърденията на ищците за съществено изменение на социално икономическите условия в страната и отражението им върху разходите за издръжката на ищците, както и твърдените от последните разходи, като счита, че не е налице съществено изменение на нуждите им и разходите за тяхното задоволяВ.е, в сравнение с момента на присъждане на издръжката, чието изменение се иска. Молел съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу него искове.

Претендирал разноски по представен списък.

За да постанови обжалВ.ия съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Между страните нямало спор, че ищците Д. П., роден на ******** г. и К. В.

З., роден на ******** г. са синове на ответника Й. Й. А., като родителиските права по отношение на тях се упражняват от майката Е. П., при която те живеят. С 3 решение № 20028864/01.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 16411/2020 г., влязло в сила на 02.12.2021 г., ответникът е осъден да заплаща на всяко от децата си месечна издръжка в размер на 250 лева за всяко от тях.

С показанията на свидетелите Г. М. и И.И. се установило, че ответникът полагал грижи за децата в дома на майката в гр. София, ул. ********, в течение на две седмици, няколко пъти годишно, когато тя отсъства. Жилището на майката представлявало мезонет с много добри условия за отглеждането на ищците, като майката отсъствала според свидетеля М. за по 10-12 дни три – четири пъти годишно, като във времето на отсъствията й, за децата се грижел бащата. Преди всяко свое заминаВ.е, майката пазарувала и оставяла пари за времето, през което я няма. Извън това време, когато в отсъствие на майката, се грижел за децата, бащата рядко излизал с тях и не прекарвал друго време с тях. В тази насока били показанията и на свидетеля ИВ.ов, който също установил, че когато майката пътува, бащата се грижи за децата в дома й. Преди заминаВ.ето си майката оставяла пари на децата за разходи по време на отсъствието й. Според този свидетел, бащата не прекарвал в последните няколко години друго време с децата си извън времето, през което в отсъствие на майката се грижел за тях в дома й.

От определяне на издръжката за ищците в размер на по 250 лева, изминали три години, през което време те пораснали, започнали обучение в гимназиален етап, провеждат интензивни езикови курсове, посещавали различни спортни и извънкласни занимания. Нараснали техните нужди от храна, обучение и социални контакти, като социално икономическите условия, при които са определени издръжките им от ответника трайно са се изменили, като тези промени са трайни и необратими. Посочено е, че към момента минималния размер на издръжката на всяко от децата по чл. 142, ал. 2 от СК в размер на ¼ от минималната работна заплата (933 лева) е от 233,25 лева. Отделно от това, майката полагала грижи за децата, като ги подсигурява финансово, а ответникът участвал в грижите за тях във време на служебните й отсъствия, провеждани няколко пъти годишно за по десетина дни, през което време тя подсигурявала, средствата, необходими за децата в нейно отсъствие. За бащата оставали непосредствените грижи и евентуално да поеме допълнителни разходи, при необходимост. Освен това, той не осъществявал определения му режим на контакти с децата, извън времето на отсъствие на майката, не правел други разходи за тях и заплащал издръжка в размер, близък до законовия минимум.

Приел също, че ответникът работи по трудово правоотношение по което реализирал месечен доход от около 6000 лева, живеел в собствено жилище със своя 4 партньор, като нямал други алиментни задължения, като разполагал с материалната възможност да поеме увеличените разходи за издръжката на децата си.

По делото бил приет социален доклад на ДСП „Възраждане“ ищците се отглеждат от майката, която поема всички разходи, във връзка с обучението им, без да получава помощ и подкрепа от никого за това. Единствено бащата престоявал при децата, когато се налага тя да пътува по работа извън страната. По нейни данни тя не ограничавала контактите на децата с бащата, но той не се възползвал.

Заплащаната от него за децата издръжка не била достатъчна за увеличените нужди на децата. В заключение е посочено, че в интерес на децата е бащата да поеме своята отговорност за гарантиране на физическото и социално благополучие на децата, като заплаща издръжка в достатъчен размер чрез майката.

При тази фактическа установеност, първоинстанционният постановил обжалВ.ия съдебен акт

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като приема, че същата се установява от събраните писмени и гласни доказателства. От приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства, относими към предмета на доказВ.е се явяват следните такива – удостоверения за раждане на ищците, заверен препис на Решение, постановено по гражданско дело № 16411 по описа за 2020 г. на СРС, 84 състав, влязло в сила на 02.12.2021 г., справка за осигурителния доход на въззивника. Въззивният съд също не обсъжда доказателствата за доходите и имуществото на майката на въззиваемите, доколкото същата осигурява в цялост както непосредствените грижи за въззиваемите, така и необходимата им месечна издръжка, над заплащаната от бащата. Предвид това доказателствата за материалните й възможности, ангажирани от въззивника пред първоинстанционния съд се явява ирелеВ.тни на предмета на доказВ.е по делото, а отделно от това, наличието на материална възможност на майката да поеме в цялост разходите за увеличените нужди на децата, не освобождава въззивника от задължението да участва с повече средства в издръжката им.

Горната фактическа обстановка следва да се допълни с анализ на доходите на 5 въззивника към момента на определяне на издръжките, чието изменение е допуснато с обжалВ.ия съдебен акт. Съгласно мотивите на решението, постановено по гражданско дело 16411 по описа за 2020 г. на СРС, 84 състав, влязло в сила на 02.12.2021 г., към този момент брутното трудово възнаграждение на бащата е било в размер на 3141,67 лева месечно.

Въззивният съд, след като прецени показанията на свидетелите Г. А. М. и И.К. ИВ.ов, двамата без родство със страните, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира в цялост показанията им в частите им, дадени в резултат на личните впечатления на свидетелите за изнесените пред съда факти, като приема, че в тези си части те са подробни, логично последователни и не се опровергават от други, събрани в производството доказателства, като взаимно се допълват.