Решение № 10668 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10668 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110143175 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 2710454/11.08.2025 г.,уточнена с молба вх. № 295363/09.09.2025 г. на А. М. Ю. ЕГН **********, гр. София, кв. Оборище № 72, вх. Б, ап. 6, чрез адвокат С. Ф., съдебен адрес: гр. София, бул. В № 1А, кантора 155/201, с електронен адрес за връчване на книжа: [email protected] , за което ищецът е дал изрично съгласие, срещу УСБАЛО “П.И.Ч. “ ЕАД гр.София ул.П поле № 6, ЕИК:....., представлявано от ДВД, чрез юрк. МП, с която са Предявени са обективно субективно кумулативно съединени искове по Основание: Чл.71 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.4 ал.1 и чл.13 ал.1 и ал.3 Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.) за осъждане на ответника да възстанови положението преди нарушението като заплати на ищцата разликата между нейното основно възнаграждение и полученото най-високо основно възнаграждение за същата длъжност в размер на 664,68 евро, равностойност на 1300 лева за периода от месец декември 2024 г. до месец юни 2025 г., в общ размер на 4652,76 евро, равностойност на 9100 лв., както и на основание чл.70, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминацията да осъди ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

В депозираната искова молба се сочи, че страните са в трайни трудови правоотношения от повече от 8 години. През тези години, УСБАЛО “П.И.Ч. “ ЕАД е било представлявано от множество различни директори, при всяка смяна на ръководството е имало и промяна в организацията на работа на дружеството. Това текучество на ръководни кадри водело със себе си и промяна в начина на управление, която промяна рефлектирала пряко върху трудещите в тази болница. Твърди, че във връзка с чл.13 ал.3 от Закона за защита от дискриминацията на 07.11.2024 г. е подала молба до работодателя, с която е поискала нейното основно трудово възнаграждение да бъде актуализирано и да бъде 1 идентично с това на останалите служители в нейния отдел. Това искане не било уважено и към датата на подаване на исковата молба, като тя получавала основно възнаграждение в понисък размер спрямо нейните колеги. Сочи, че работи на длъжност юрист и същата няма никакви дисциплинарни нарушения от момента на сключване на трудовия договор, като изпълнява длъжностните си задължения добросъвестно и отговорно. Работодателят по никакъв начин не е оправдал различното основно трудово възнаграждение на ищцата спрямо другите служители на същата длъжност с липсата на качества или още по-малко на опит и знания. Всички юристи изпълнявали една и съща работа, имали еднакви отговорности, а съгласно чл.14 ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията, работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Сочи, че еднакъв е трудът, който се полага от различни лица, притежаващи работна сила еднаква по качествени показатели, каквито са: умения, сръчности, квалификация, способности(умствени и физически). Твърди, че работодателят е нарушил разпоредбите на закона, защото е била определена различна основна заплата за еднакъв труд на длъжност юрист. Всички служители, с изключение на ищцата получавали по-високо основно възнаграждение. Сочи, че разликата във възнаграждението, не следва да се счита за част от „Свободата на договаряне“. Тази “свобода” не е абсолютна, с оглед разпоредбата на чл.9 Закона за задълженията и договорите, тя е ограничена от императивните норми на закона и добрите нрави. Твърди, че с действията си работодателят извършвал дискриминация на основата на защитения признак "етническа принадлежност" по отношение на ищцата, като не е осигурил равно трудово възнаграждение за полагане на труд при една и съща длъжност и трудови задължения, което е нарушение на чл.14, ал.1 във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминацията. Освен във вътрешното законодателство, съгласно член 157 (1) ДФЕС (стар 141 (1) ДЕО) се установява принципа, че за равен труд следва да се заплаща по един и същ начин. По смисъла на този текст, терминът „заплащане” означавал обичайната основа или минималната надница или заплата, или всяко друго възнаграждение, което работникът получава пряко или непряко от работодателя си във връзка със своята работа. Позовава се на Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Будинова и Чапразов срещу България“, където изключително подробно съдът бил изложил мотивите си защо признакът етническа принадлежност следва да бъде винаги водещ, следва да бъде защитен спрямо уязвими групи от обществото. Моли съда да уважи исковите претенции, да й присъди на правените разноски.

Ответната страна в депозирания писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на исковата претенция. Сочи, че не всяко неравно третиране представлява дискриминация, а само това, което се основава на поне един от посочените в закона признаци. Счита, че в исковата молба не е посочен и не се установява такъв признак, който да отличава ищцата от останалите лица, третирани според нея по-благоприятно, поради което твърди, че не е налице и причинна връзка между сочените в исковата молба действия спрямо ищцата и признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Излага подробни данни за възнагражденията на останалите служители на същата длъжност и промяната на същите през различните години, както и тези на ищцата. Твърди, че към датата на подаване на 2 исковата молба най-високото възнаграждение, което получава служител на длъжност юрисконсулт е в размер на 2300 лв., а не 4000 лв., както твърди ищецът. Твърди, че с подписаното между страните допълнително споразумение от 29.09.2021 г. са договорени допълнителни условия по трудовия договор и на служителката били определени допълнителни 750 лв. към основната й заплата, които се изплащали ежемесечно, тоест възнаграждението на ищцата с постоянен характер е в общ размер на 2900 лв. Твърди, че тази сума е начислявана към заплатата на ищцата без да са определяни допълнителни условия за нейното заплащане. Твърди, че принципът за равно третиране не е нарушен, счита исковата молба за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Оспорва исковата молба и като недопустима и моли съда да я остави без разглеждане. Претендира разноски. Сочи, че в хода на настоящото производство ищцата била депозирала предизвестие от 02.12.20225 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника. Оспорва адвокатското възнаграждение на ищеца като прекомерно.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ЧРтд52/20.06.2018 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт“ в УСБАЛО „П.И.Ч.“ ЕАД. При постъпване на работа основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е било определено в размер на 1300 лева.

Установява се от представените от ответника трудов договор и последващи допълнителни споразумения, че в хода на трудовото правоотношение размерът на възнаграждението на ищцата е бил неколкократно изменян. С допълнително споразумение от 01.04.2019 г. на ищцата е било определено допълнително възнаграждение в размер на 750 лв., изплащано ежемесечно. Впоследствие са извършвани промени в основното трудово възнаграждение, като със заповед от 01.11.2021 г. същото е увеличено от 2000 лв. на 2100 лв., а с допълнително споразумение от 01.09.2023 г. е определено основно трудово възнаграждение в размер на 2150 лв., като е запазено и допълнителното възнаграждение от 750 лв. месечно.

На 07.11.2024 г. ищцата е подала до изпълнителния директор на ответното дружество писмена молба, в която е посочила, че се завръща на работа след отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст и е поискала основното трудово възнаграждение да бъде актуализирано съобразно нивата на възнагражденията на останалите служители, като бъдат отчетени изискванията за длъжността, индивидуалните качества и придобитият трудов опит.

В молбата е посочено, че последната индексация на трудовото възнаграждение е извършена през 2021 г.

По делото е представена и приета справка относно всички служители, заемали длъжността „юрисконсулт“ при ответника през процесния период, както и извлечения от 3 платежните ведомости за месеците ноември 2024 г. – май 2025 г., съдържащи данни за размера на основните трудови възнаграждения, възнагражденията за трудов стаж и професионален опит и други начислявани плащания на лицата, заемащи посочената длъжност. Същите са представени от ответника в проведеното открито съдебно заседание и са приети като доказателства по делото.

От представените от ответника документи се установява, че през процесния период длъжността „юрисконсулт“ е била заемана от няколко служители, чиито основни трудови възнаграждения не са били еднакви, като размерът им е бил определян с индивидуалните трудови договори и допълнителни споразумения към тях. От същите документи се установява още, че освен основно трудово възнаграждение на отделни служители са били изплащани и различни допълнителни възнаграждения, включително за трудов стаж и професионален опит и други допълнително договорени плащания.

Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че през процесния период ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт“ при ответника и е получавала основно трудово възнаграждение в размер на 2150 лв., както и допълнително възнаграждение в размер на 750 лв. месечно, договорено с допълнително споразумение към трудовия договор.

С молба от 02.12.2025 г. ищцата е отправила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като впоследствие същото е било прекратено. Това обстоятелство се установява от представените от ответника документи и не е спорно между страните.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 4, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 3 и чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците, изрично изброени в закона, сред които е и признакът „етническа принадлежност“. За да бъде прието, че е налице дискриминационно третиране, следва да се установи не само различно третиране на дадено лице спрямо други лица в сходно положение, но и наличието на причинна връзка между това третиране и защитения признак.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Само по себе си обаче наличието на различни размери на трудови възнаграждения не е достатъчно за извод за дискриминация. За да е налице нарушение на принципа на равно третиране, следва да бъде установено, че понеблагоприятното третиране е обусловено именно от защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.

Съгласно специалното правило на чл. 9 ЗЗДискр., когато лице, което счита, че е жертва на дискриминация, установи факти, от които може да се направи предположение, че 4 е налице дискриминация, доказателствената тежест преминава върху ответника, който следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

В настоящия случай съдът намира, че ищцата не е установила факти, от които да може да се направи обосновано предположение за осъществена дискриминация по признак „етническа принадлежност“.

По делото не са ангажирани доказателства относно етническата принадлежност на останалите служители, заемащи длъжността „юрисконсулт“ при ответника, нито доказателства, че определянето на размера на трудовото възнаграждение на ищцата е било мотивирано или обусловено от нейния етнически произход. В тази насока са налице единствено твърдения в исковата молба, които не са подкрепени с каквито и да било доказателства.