Решение № 1262 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20255300501527 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 793/24.02.2025г., постановено по гр. д. № 14645 по описа за 2023г. на Районен съд Пловдив, V гр. с., се осъжда „Дейли Фреш Фуудс“ ООД, ЕИК 206402449 да заплати на „ШУТА БГ“ ЕООД, ЕИК 206570767, следните суми, а именно: сумата от 3897, 44 лв. – главница за извършен ремонт на двигател и радиатор на бус с рег. № ***, за което е издадена фактура № ***, сумата от 69, 60 лв. – законна лихва върху главницата от 3897, 44 лв. за периода от 22.08.2023г. до 09.10.2023г. и сумата от 80 лв. – разноски за събиране на вземането по чл. 309а, ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 3897, 44 лв., считано от 06.10.2023г. до окончателното й изплащане и сумата от 2370 лв. – разноски по съразмерност, като отхвърля предявените от „ШУТА БГ“ ЕООД, с ЕИК 206570767 против „Дейли Фреш Фуудс“ ООД, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата между претендирания размер от 5454, 40 лв. – главница и установения размер от 3897, 44 лв. за извършените ремонт на двигател и радиатор на бус с рег. **** за което е издадена фактура № *** и разликата между предявения размер от 97, 40 лв. – законна лихва за периода от 22.08.2023г. до 09.10.2023г. и установения размер от 69, 60 лв. Осъжда „ШУТА БГ“ ЕООД да заплати на „Дейли Фреш Фуудс“ ООД разноски по съразмерност в размер на 351 лева.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 19653/30.05.2025г. от „ШУТА БГ“ ЕООД, ЕИК 206570767 чрез пълномощника адв. К. О. против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част с твърдения, че същото е неправилно, поради несъответствие с 1 материалния закон и процесуалния закон. Неправилно първоинстанционния съд приел като крайна цена на услугата, посочената от св. Б..Неправилно кредитирал и заключението на авто-техническата експертиза относно дължимата цена. Решаващият съд извършил и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като допуснал разпит на свидетелите на ответника в последващо заседание, след разпита на свидетелите на ищеца.

Моли се за отмяна на решението в оспорвана част, вместо което да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер. В останалата част решението да бъде потвърдено.

Писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК не е постъпил.

Против първоинстанционното решение е постъпила в срок и въззивна жалба вх. № 36944/31.03.2025г. от „Дейли Фреш Фуудс“ ООД чрез пълномощника адв. Т. Ч. от АК Пловдив, в осъдителната му част. Решението в тази част се оспорва като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилно изяснена фактическа обстановка и правни изводи, несъответстващи на нормативните разпоредби и събраните по делото доказателства.Не била извършена съвкупна преценка на доказателствения материал, което довело да нарушение на нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Поддържат се възраженията, релевирани пред районния съд, за липсата на валидно възникнало облигационно правоотношение, тъй като нямало данни за постигнато съгласие относно съществените елементи на договора за изработка – какви са възложените дейности и каква е тяхната окончателна цена. Не били събрани и безспорни доказателства, че работата е приета без възражения. Поддържа се също и възражение, че управителката на дружеството-възложител, се е противопоставила пред св. Б., който не е имал надлежна представителна власт, както по време на срещата през есента на 2023г., когато узнала за съществуването на окончателната фактура, така и пред ищеца с отказа да плати тази фактура. Липсвали доказателства за закупени части, които да са вложени при ремонта на буса, както и приемо-предавателен протокол, че ремонтираната вещ е приета без възражения.В нарушение на чл. 154 от ГПК било прието за установено още, че ищецът е доказал точното изпълнение на задължението му по неформален договор в качествено, количествено и времево отношение, както и приемането на извършената работа.Недължимостта на процесната сума се основавало на разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, като възраженията не обхващали установената в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД преклузия.В случая било налице и пълно неизпълнение на поетото задължение за извършване на ремонта, което се установявало от показанията на разпитаните свидетели. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.Претендирт се разноски пред двете съдебни инстанции.

С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззивната жалба се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, с правен интерес от 2 обжалване в оспорваните части и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявените искове пред първоинстанционния съд са с правно основание чл. 266 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 294 и чл. 309а ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5454, 40 лв. за извършен ремонт на двигател и радиатор на бус с рег. № ****, сумата от 97, 40 лв. законна лихва за периода 22.08.2023г. – 09.10.2023г., сумата от 80 лева разходи за събиране на вземането и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до погасяване на задължението.

Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба са, че с ответното дружество са в търговски отношения по повод ремонта на бус с рег. № ****.След настъпила авария през м. юни 2023г. бусът бил откаран в автосервиза на ищеца чрез пътна помощ.След направена диагностика ответникът бил уведомен, че двигател и радиатор са съществено повредени, поради което следва да се демонтират, да се заменят четирите стари с нови дюзи и да се монтира нов радиатор, да се изправи лице и глава на двигател, както и да се подменят гарнитури, болтове и консумативи.Тъй като ремонтът се явявал основен, предварително била подготвена информация и цена от страна на ищеца, която обсъдили с управителя на ответника на място в сервиза. От ищеца била издадена фактура № *** за авансово плащане в размер на 1500 лева с ДДС, която сума била погасена.По време на диагностика и демонтаж, всяко действие по ремонта било обсъждано със служител на ответника. След успешен ремонт бусът бил предаден на ответника без забележки. Била издадена и фактура № ****, приета от служител на ответното дружество.Тъй като цената по фактурата не била платена, водили множество разговори със служители и с управителя на ответното дружество.Дължимостта на уговорената цена и качеството на престацията не били оспорвани по време на тези разговори.Въпреки дадените обещания задължението не било погасено.Падежът настъпил на 21.08.2023г., поради което от тази дата ответникът дължал и лихва за забава до 09.10.2023г., в размер на 97, 40 лв. Като кредитор ищецът имал право и на обезщетение за разноските за събиране на вземането в размер на 80 лева, без да е необходима покана.

С писмения отговор на ответника предявеният иск е оспорен като неоснователен.

Управителят на дружеството не била предавала за ремонт процесния бус, не била водила преговори и не е сключвала договор за възлагане извършването на авторемонтна услуга.До нейното знание не били свеждани обстоятелствата какви части ще се сменят, каква е единичната им стойност, нито глобалната цена на услугата, вкл. труда.Не е оспорено извършеното авансово плащане в размер на 1500 лева по издадената фактура, след което управителката на дружеството-ответник не била уведомявана за стойността на цялата 3 авторемонтна услуга и не била получавала документи за това от ищеца.Оспорва се твърдението, че имало предварително подготвена информация, както и че същата е коментирана с управителя на ответника.Оспорен е и факта на приемане на извършеното без забележки.Налице било пълно неизпълнение в качествено отношение.Бусът впоследствие неколкократно бил ремонтиран от други майстори. Оспорена е и подмяната на авточасти на стойност 3795, 33 лева.Представената фактура, издадена от „Интер Карс България“ ЕООД на обща стойност 1776, 86 лева касаела артикули, които не били вложени при извършване на процесния ремонт.Оспорен и е размера на действителната стойност на труда, както и надлежната представителна власт на служителя М. Б., който не бил упълномощаван от управителката за извършване на правни действия.Последната се противопоставила на всички негови действия от момента на узнаването.

Районният съд след задълбочен и точен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че между страните е сключен договор за изработка, по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършване на ремонт на притежавания от него бус, като ремонтът е извършен, но е налице спор относно качеството на ремонта и стойността на извършеното.Решаващият съд е счел за неоснователни възраженията на ответника, че св. Б. е действал без да е упълномощен за това, като действията му не обвързват дружеството.

Управителят на ответното дружество е бил наясно с необходимостта от извършване на ремонта, като се е съгласила същият да се извърши на посочената от св. Б. стойност около 5000 лева. Не се е противопоставила на действията на свидетеля по възлагане на ремонта и приемане на буса от ищеца, веднага след узнаване, а единствено се е противопоставила на отразената във фактурата стойност, като е отказала да заплати същата.

Относно възраженията на ответника за некачествена работа решаващият първоинстанционен съд е направил извод, че е налице приемане от възложителя на фактически извършената работа, при положение че издадената от изпълнителя фактура е отразена в счетоводството на търговското дружество-възложител и същият е ползвал данъчен кредит. Приел е още на база анализираните доказателства, че в случая възложителят не е предявил възраженията си пред изпълнителя, незабавно при предаване на работата.Извършените последващи ремонти не е установено да са идентични с посочения от ищеца ремонт, като нито св. Б., нито управителят на ответното дружество са информирали управителя на ищцовото дружество за възраженията си по повод качеството на извършената работа, като не се установява с категоричност, че бусът след вземането му от сервиза на ищеца, не е бил използван. В тази насока районният съд е взел предвид и показанията на св.

Д. Р..

Относно размера на иска районният съд е приел, че не е установено, да е осъществен ремонт на стойност, каквато е отразена в издадената фактура № ****, като от доказателствата по делото следва, че е договорено стойността на възложената работа да е около 5000 лева.Посочено е, че издадената фактура е на стойност 6954, 40 лв., като от тази сума е приспаднат платеният аванс в размер на 1500 лева. Прието е, че управителят на ответното дружество се е противопоставила на отразената стойност, като е отказала 4 заплащането на така претендираната сума. По делото не са събрани доказателства за представяне на количествено-стойностна сметка, в която да е отразена извършената работа и закупените материали на стойност, съответстваща на издадената фактура.Въз основа заключението на авто-техническата експертиза районният съд е приел, че следва да се приеме увеличената стойност на труда или обща средна пазарна стойност на ремонта в размер на 5397, 44 лв. с ДДС. Приел е още, че в случая е приложима презумпцията, регламентирана в чл. 326, ал. 2 от ТЗ, като страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Поради това договорът за търговска продажба е валиден и без страните да са договорили цена, за разлика от обичайния договор за продажба по ЗЗД, по който цената трябва да е определена или поне определяема, защото в противен случай нетърговската продажба би била нищожна. Липсата на съгласие на страните по нетърговския договор за изработка също влече нищожност, която по аналогия на чл. 326, ал. 2 ТЗ следва да се счита за преодоляна чрез прилагане на установената в нея презумпция. Дадено е разрешението, че по аналогия на закона разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ следва да намери приложение и при договора за изработка, когато той е сключен по режима на ТЗ.