Решение № 100 от 14.06.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Свищов, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на сеК.етаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20224150100097 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Г. К.. И.., чрез пълномощника адв. М.М. твърди, че е страна по договор за заем ***** № 9022-00074279/27.09.2021г. , подписан с ответното дружество „ *****“ АД.

Заявява, че съгласно чл. 2 от договора за паричен заем, трябвало да върне сумата по К.едита в размер на 940,86 лева, при сума за получаване в размер на 800,00 лева, при ГПР 48,90%, годишен лихвен процент 40,47 %, при срок на К.едита от 9 погасителни вноски. Наред с това сключил и Договор за допълнителни услуги към заем ***** № 9022-00074279/27.09.2021г. с ответника, съгласно който следвало да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 614,88 лева, разпределена на 9 вноски по 68,32 лева.

По този начин общата сума, която ищецът следвало да заплати на ответното дружество била в размер на 1 555,74 лева. Счита,че Договор за допълнителни услуги към заем ***** № 9022-00074279/27.09.2021г. подписан с ответното дружество , спрямо който следвало да заплати сумата 614,88 лева, бил нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 , както и по чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, по следните съображения: на първо място уговорените в договора за допълнителни услуги, допълнителни услуги били нищожни и недължими на основание чл. 10а ал. 1 от ЗПК, тъй като законът не допускал К.едиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за 1 действия, свързани с усвояване и управление на К.едита – чл. 10а ал. 2 ЗПК.

Услугите, описани в Договор за допълнителни услуги към заем ***** № 9022-00074279/27.09.2021г. , пакет „Комфорт“, представлявали по своята същност „такси за усвояване и управление на К.едита“; на следващо място уговорените в същия договор допълнителни услуги били изцяло нищожни и недължими на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, тъй като се накърнявали добрите нрави, което водело до значителна нееквИ.алентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане изгода на К.едитора.

Освен това се явявала и неравноправна клауза, тъй като претендираната сума в общ размер на 614,88 лева била в размер на над 100 % от размера на отпуснатия К.едит, което нарушавало принципа на добросъвестност и справедлИ.ост. Клаузите за допълнителни услуги били неравноправни и по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи.

Налице било заобикаляне на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, тъй като с уговорените допълнителни услуги в процесния договор се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия К.едит, основната цел на тези клаузи били да доведат до неоснователно обогатяване на К.едитодателя за сметка на К.едитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още процент от предоставената главница. На следващо място, предвиждането на заплащане за допълнителни услуги заобикаляло и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 , тъй като събирането на такИ.а разходи било част от дейността по управление на К.едита и следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като са били известни на К.едитодателя. Именно поради това и било налице заобикаляне на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с уговорените допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че Договор за допълнителни услуги към заем ***** № 9022-00074279/27.09.2021г. подписан с ответното дружество, с който ищецът следва заплати на ответника сумата 614,88 лева е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Претендира разноски.

Ответникът „*****“ АД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за недопустимост на иска, поради липса на процесуална легитимация на ищеца, оспорва предявения иск срещу дружеството. Твърди, че договорът за допълнителни услуги към заем ***** №

9022-00074279/27.09.2021г. имал напълно самостоятелно действие, съдържал напълно независими клаузи, създаващи права и задължения за страните,извън тези произтичащи от договора за заем от 27.09.2021г..

Договорът за допълнителни услуги не бил предоставяне на потребителски К.еди, а предоставяне на услуги. Взема становище, че дори и същият да попадал в приложното поле на ЗПК, то неоснователно било твърдението, че процесните допълнителни услуги били свързани с усвояване и управление на К.едита. Позовава се, че заемополучателят бил запознат, че допълнителните 2 услуги не били задължителни предпоставки за сключване на договор за заем и получаване на заем *****. Позовава се, че дори да се приемело, че услугите били свързани с договора за заем, съгласно чл. 10а ал. 1 от ЗПК, К.едиторът имал пълното право да събира от заемополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски К.едит. Посочва, че финансовите институции отпускали К.едити в изключително К.атки срокове и без формалности, което допълнително увеличавало разходите за отпускане на К.едити. Самите отпускани К.едити били свързани с по-високи проценти на риск, които финансовата институция поемала, заради бързината, с която се одобрявали потенциалните клиенти. Допълнителните услуги, предоставяни на клиентите не били нещо абстрактно, а носели реална полза за К.едитополучателите и цената на тези услуги била реално измерима. Видът и цената на всяка услуга били посочени в Тарифа за допълните услуги на дружеството. Не можело да се приеме, че насрещната престация на дружеството по процесния договор била толкова незначителна, че да има практически нулева стойност, напротИ.и, срещу договорената в договора цена, ищецът не само е имал възможност, а реално се е И.ъзползвал напълно безплатно от редица услуги, за които клиентите на дружеството, които не са пожелали да ги полват, плащали съгласно действащата Тарифа за допълнителни услуги на ***** АД към договори за заем. Неоснователно било твърдението, че с предоставянето на допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. ГПР бил ясно посочен в договора за заем, там нямало възможност за промяна в ГПР.Излага, че непосочването на начина, по който е изчислен ГПР, било от акова естество, че не можело да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Моли да бъде постановено решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски , включително адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба преди съдебното заседание взема становище да бъде отхвърлен предявения срещу дружеството иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 27.09.2021г. между „*****“АД и Г. К.. И.., е сключен договор за заем ***** № 9022-00074279, по силата на който „*****“ АД се задължил да предостави на ищеца потребителски К.едит, в размер на 800,00 лв. и при условия посочени в договора – за срок от 9 месеца, при обща сума за погасяване 940,86 лева, на девет погасителни вноски, платими на 1-во число, с дата на първо плащане 1.11.2021г., при ГПР 48,90 %, фиксиран лихвен процент – 40,47 %. Отразена е в същия дата на получаване на заема – 27.09.2021г.. и сума за получаване – 800,00 лева, а като приложение е описан погасителн плана, който е приложен по делото, както и График на плащанията към договори за заем и услуги ***** № 902200074279.

3

Видно от Договор за допълнителни услуги към заем ***** № 902200074279 от 27.09.2021г. между ищеца и ответното дружество, същият е с предмет предоставяне на клиента от ***** АД , при условията на договора, пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, както следва : Пакет Комфорт , срок 9 месеца, вноска 68,32 лева, число на изплащане – 1-во число, Описание – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска,; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на дружеството; безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството; безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртиуален ПОС терминал; безплатно плащане на вноски чрез електронен портфейл и/ил Q R код; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. В чл.

4 от договора, страните постигнали съгласие, че допълнителните услуги, съгласно договора се предоставяли като допълнение към договора за заем ***** и след попълване и подписване на формуляр Искане за допълнителни услуги. Посочено е, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем *****. В т. 4.2 е уговорено, че клиентът дължи цената за пакета от допълнителни услуги, посочени в т. 3 от договора , платима на равни месечни вноски, определени в договора В т. 4.7 от договора, страните постигнали съгласие, че договора се преК.атява с изтичане на срока и плащане на всички дължими суми по него, както и с преК.атяването на на договора за заем *****.

Приложено по делото е К.едитното досие към договора за заем ***** №

9022-00074279 от 27.09.2021г., в което се съдържат Искане за допълнителни услуги към заем ***** № 9022-00074279 от 27.09.2021г.., Тарифа за допълнителни услуги на ***** АД към договори за заем в сила от 27.04.2020г.., Общи условия към договор за заем ***** от дата 27.04.2021г., в които са уредени искането за отпускане на К.едит, оценка за

К.едитоспособност и сключване на договора за К.едит, предоставяне на заемните средства, правата и задълженията на страните, декларации съгласия и удостоверявания, преК.атяване на договора, декларация от ищеца от 27.09.2021г. по чл. 42 ал. 2 т. 2 от ЗМИП и декларация от същия за съгласие за обработване на лични данни.

Въз основа на установените по делото факти, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като неоснователно се явява възражението за липса на процесуална легитимация на ищеца, тъй като по делото е представено пълномощно за удостоверяване представителната власт на пълномощника.

Установи се по безспорен начин, че“ *****“ АД и ищецът са в облигационни отношения – договор за заем ***** № 9022-00074279 от 27.09.2021г. , във връзка с който, на същата дата 27.09.2021г. е сключен и процесния договор за допълнителни услуги.

4

Неоснователно се явява твърдението на ответното дружество, че договорът за допълнителни услуги съществува самостоятелно, отделно от договора за заем. Както се посочи, в съдържанието на договора, т. 4.1 изрично е описано, че допълнителните услуги, съгласно договора се предоставят като допълнение към договора за заем ***** и след попълване и подписване на формуляр Искане за допълнителни услуги, следователно този договор не съществува самостоятелно, още повече, че вноските по договора за допълнителни услуги са включени в погасителния план към договора за заем, именуван График на плащанията към договори за заем и услуги ***** № 9022-00074279. Следователно процесния договор се явява потребителски такъв, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК, а така също след препращане и чл. 143-148 ЗЗП.

В договора за допълнителни услуги е описан подробно предмета му.

Същевременно в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по К.едита за допълнителни услуги, свързани с К.едита, но това не е настоящата хипотеза. Допълнителни услуги, съгласно чл. 10а ал. 1 от ЗПК са такИ.а услуги, които са свързани с договора за потребителски К.едит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните. Посочените в процесния договор услуги имат характер на действия, свързани с управлението на К.едита, за които разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК съдържа забрана за заплащане на такси. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК.