Решение № 1235 от 27.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Малоселска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело № 20211100509482 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20096977 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 69214 по описа за 2016 г. на СРС, Гражданско отделение, 154 състав, съдът е отхвърлил предявения от Р.Б. Т. срещу Г. АЛ. М. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 11.03.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – неурегулирано дворно място, находящо се в землището на с. Връбница, местността „Калугерица“ с площ от 300 кв.м., при съседи С.Й., новопроектирана улица, С.В. и Д.К., което дворно място съставлява част от нива в същото землище и местност с площ от 3000 кв.м., при съседи: С.Й., Т., П., манастирска ливада и Н.Ц., и жилище, застроено в дъното на дворното място с площ около 37,15 кв.м., състоящо се от две стаи и кухня.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника, а именно: М. М. ИГН., М. ИВ. АЛ. и ИВ. ИВ. АЛ..

Недоволен от постановеното решение, с което предявеният конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен, е останал ищецът, с оглед което е подал въззивна жалба срещу съдебния акт. С жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на правилото на чл. 300 ГПК, като не е зачел задължителното действие на влязлата в сила присъда, с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК относно съставянето на неистински документ, а именно на процесния предварителен договор. В тази връзка се позовава на доказателства и доказателствени средства, които са били събрани в хода на наказателното производство. Поддържа се, че признатите от наказателния съд 1 обстоятелства гражданският съд следва да приеме за установени без да има право да преразглежда същите.

На следващо място с жалбата са ангажирани доводи, че по делото не е било установено по несъмнен начин, че положеният подпис на продавача в предварителния договор не е бил изпълнен от Г. М., както е приел първоинстанционният съд с решението си. В подкрепа на оплакването си въззивникът сочи, че експертите не са били категорични в заключенията си.

Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, я оспорва, като заявява становище за нейната неоснователност.

Позовавайки се на изслушаните в хода на първоинстанционното производство заключения на съдебно-графическите експертизи, счита, че по делото по несъмнен начин е било установено, че подписът, положен за продавач в процесния предварителен договор, не е бил изпълнен от Г. М., син на ответника Г.М.. С отговора се поставя акцент на обстоятелството, че експертизите, на които се позовава въззивникът с жалбата, са били назначени и събрани в друго съдебно производство, с оглед което и нямат доказателствена стойност в настоящото. На следващо място във връзка с позоваването на разпоредбата на чл. 300 ГПК въззиваемият поддържа, че с влязлата в сила оправдателна присъда не е разрешен по задължителен за гражданския съд начин въпросът за автентичността на предварителния договор и че същият е бил подписан от наследодателя на ответника. Искането е за потвърждаване на решението на районния съд.

Третите лица помагачи, встъпили в производството на страната на ответника, оспорват жалбата, като намират същата за неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Р. Б. Д. срещу Г. АЛ. М., като наследник на Г. Г. М., с който от съда се иска да обяви за окончателен сключения на 11.03.2016 г. предварителен договор.

С исковата молба ищецът поддържа, че за процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Връбница, местността „Калугерица“, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба за сумата от 5000 лева, която сума се твърди, че ищецът е заплатил напълно на наследодателя на ответника, което обстоятелство е било отразено и в съдържанието на предварителния договор.

Продавачът по предварителния договор не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху имотите с договор, сключен във формата на нотариален акт в уговорения с договора 6-месечен срок, с оглед което и предвид настъпилата смърт на насрещната страна по сделката, искът е предявен срещу неговия наследник по закон – ответникът Г. АЛ. М..

Ответникът по иска оспорва същия, като поддържа, че не е пасивно легитимиран да отговаря по същия. Оспорил е автентичността на предварителния договор в частта относно подписа на продавача по същия, което оспорване по съществото си представлява възражение за липса на съгласие за сключване на договора.

Третите лица помагачи, встъпили на страната на ответника, заявяват собствени права по отношение на процесното дворно място, като поддържат, че договорът не е 2 бил подписан от сочения като продавач по същия Г. М., както и че последният към датата, на която се твърди да е сключен предварителният договор, не е разполагал с правата, предмет на същия, доколкото смъртта на баща му /ответникът в производството/ не е обявена за настъпила.

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2016 г., съгласно който същият е сключен между ищеца и Г. Г.

М., като наследник на М. И. М.а и Г. АЛ. М. с предмет неурегулирано дворно място, находящо се в землището на с. Връбница, местността „Калугерица“ с площ от 300 кв.м., при съседи С.Й., новопроектирана улица, С.В. и Д.К., което дворно място съставлява част от нива в същото землище и местност с площ от 3000 кв.м., при съседи:

С.Й., Т., П., манастирска ливада и Н.Ц., и жилище, застроено в дъното на дворното място с площ около 37,15 кв.м., състоящо се от две стаи и кухня срещу сумата от 5000 лева, за която е предвидено, че се изплаща в деня на подписване на договора. Съгласно съдържанието на договора страните са се уговорили оконачателният договор да бъде сключен до 6 месеца от подписването на предварителния договор. Посочено е, че договорът е изготвен в два екземпляра и е подписан на всяка страница от страните по същия.

С нотариален за продажба на недвижим имот акт № 132, том XIX от 08.12.1954 г.

А.И.М. и М. И. М. са закупили процесното дворно място за сумата от 2000 лева.

По силата на съдебна спогодба, сключена по гр.д. № 8676/1983 г. на СРС, 49 с-в, страните в делбеното производство А.И.М., Л.П. М., М. И. М. и Г. АЛ. М., са постигнали съгласие в дял на М. М. и Г.М. да бъде поставено жилището, застроено в дъното на дворното място, находящо се в гр. София, в имот с пл. № 7, кв. 87, м.

Момкова махала, на около 37,14 кв.м., състоящо се от две стаи и кухня, а в дял на А.М. и Л. М. да се постави жилището, застроено в лицевата част на дворното място, находящо се в гр. София, съставляващо имот с пл. № 7 в кв. 87, м. Момкова махала, на около 55,27 кв.м., състоящо се от две стаи, хол, кухня и входно антре. Посочено е, че съседите на дворното място съгл. нотариален акт № 132, том XIX от 1954 г. са следните: С.Й., Т. Н., манастирска ливада и Н.Ц..

От удостоверението за наследници на М. И. М.а, издадено от СО, район Надежда, се установява, че последната е починала на 25.07.2007 г. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си Г. АЛ. М. и сина си Г. Г. М..

От удостоверението за наследници на Г. Г. М., издадено от СО, район Надежда, се установява, че последният е починал на 25.03.2016 г. и е оставил за свой наследник по закон баща си Г. АЛ. М..

От удостоверението за наследници на А.И.М., издадено от СО, район Надежда, се установява, че лицето е починало на 08.10.1998 г. и е оставило за свои наследници по закон Д. А. И. /син/ и И. А. И. /син/, като последният е починал на 26.05.2002 г. и е оставил за свои наследници по закон М. М. ИГН. /съпруга/, ИВ. ИВ. АЛ. /син/ и М. ИВ.

АЛ. /син/.

От представени в хода на производството удостоверения, издадени от съответните компетентните органи съдът приема, че ответникът Г. АЛ. М. е в неизвестност от 23.09.2002 г., като към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд по делото не са постъпили данни да е обявена смъртта на лицето в това число и по съдебен ред.

Данъчната оценка на процесните недвижими имоти е в размер на 21 963,40 лева.

С присъда № 108507/03.06.2020 г. по НОХД № 14701/2018 г. по описа на СРС, 8 3 с-в, влязла в сила на 19.06.2020 г., Р. Б. Д. е признат за невиновен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2016г., преди 30.11.2016г. в гр. София, ул.

„****, в кантората на адв. А.М. Т., вписана в САК, съзнателно се ползвал пред адвокат Т. от неистински частен документ – оригинал на предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 11.03.2016г. в качеството му на купувач по отношение на процесните имоти, на който е придаден вид, че произхожда /че е подписан/ от Р. Б.

Д. като купувач и Г. Г. М. като продавач, като за самото съставяне на посочения документ от Р. Б. Д. не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК.

По делото са представени протоколи от експертизи от наказателното производство, които нямат доказателствена стойност в настоящия процес по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с оглед което и съдът не следва да обсъжда същите.

Събраните в производството пред първия съд гласни доказателствени средства относно обстоятелството, че процесният предварителен договор е бил подписан от Г.

М. в качеството му на продавач по същия, въззивният съд намира за недопустимо приобщени като доказателство в производството с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗЗД. По това съображение същите не следва да бъдат обсъждани и анализирани.

От заключението на изслушаната в хода на съдебното дирене пред първия съд единична съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Г.Д., се установява, че подписът за „продавач“ в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2016 г. не е бил изпълнен от Г. Г. М.. Вещото лице подробно е изяснило мотивите си, за да достигне до това заключение, позовавайки се на констатираните несъвпадения в общите и частните признаци при полагането на подписите. Пояснено е, че при проведеното сравнително изследване на почерка, отразен в подписите от сравнителните образци, са установени съвпадение между общите и частните графически признаци на този почерк, достатъчни по обем и идентификационна стойност за извод, че сравнителните подписи са изпълнени от едно и също лице. При разделното и сравнително изследване на подписите, положени в представени на вещото лице договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 10.03.2016 г., с останалите подписи от сравнителния материал е установено, че двете групи подписи не са изпълнени с писмено-двигателния навик на едно и също лице, поради което и тези подписи /от договора за правна защита и съдействие и пълномощното от 10.03.2016 г./ са отстранени от сравнителните образци при извършване на изследването.

При сравнителното изследване на подписите от сравнителните образци с подписите, положени в предварителния договор, са установени несъвпадения в общите графически признаци, както следва: степен на обработеност, форма на движение /частично/, натиск, степен на свързаност, пространствено разположение. Установени са несъвпадения и в частните графически признаци, подробно описани от вещото лице в констативно-съобразителната част на протокола за извършеното изследване. Вещото лице коректно е посочило, че са установени и съвпадения в общите признаци транскрипция, направление на движение, размер и наклон. Пояснено е, че при провеждане на такова изследване, е възможно да се определи, че подписът, обект на изследване, е изпълнен с писмено-двигателния навик на друго лице, предварително познавайки подписа на титуляра. Изпълнителят се е стремял да да спази транскрипцията, но не е разчел правилно последователността на изписване на 4 елементите – при изследване на сравнителните подписи връзката между буквите „Г“ и „М“ пространствено и елементно е различна според експерта. Установено е изписване и дописване на буква „Г“ на части, различно пространствено разположение на част от елементите на подписа. При изследвания подпис е установено съвпадение на покривния елемент на буква „Г“ и парафната линия, което изпълнителят не е разчел.