Определение № 1504 от 26.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1504 гр. Варна, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100500446 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 107206/29.12.2025г., подадена от Й. Н. М., ЕГН **********, срещу решение № 4313/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 9815/2024г. по описа на Районен съд - Варна, 40 състав, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ********* по КК и КР на гр.

Варна, СО „Сълзица“ одобрен със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 512 кв. м., при граници ПИ 610;

ПИ 830; път; път, насочен против Община Варна.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че постановено съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че от разпита на свидетелите е установено осъщественото от него давностно владение по отношение на процесния имот за периода от 2006г. до 2025г. Намира за неправилен извода на съда, че Община Варна е собственик на имота. Сочи, че в АЧОС не е вписан придобивен способ, както и че нормата на чл.25 от ЗСПЗЗ също не представлява самостоятелен такъв. Счита, че не е осъществен в цялост фактическият състав на нормата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, а Излага, че Община Варна не е проявила процесуална активност да установи фактите, въз основа на които основава правото си на собственост. Извежда, че недоказаността на собствеността на Община Варна, допуска правната възможност процесният имот да е бил придобит по давност на основание чл.

86 от ЗС. Сочи, че по делото не са били представени доказателства или навеждани твърдения за прекъсване или спиране на придобивната давност.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск, 1 както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна Община Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излага становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Въззиваемата страна счита, че съдът е направил обосновани фактически констатации и правилно е приложил нормативната уредба. Оспорват се изложените във въззивната жалба доводи. Сочи, че противно на посоченото във въззивната жалба, експертът по СТЕ е приел, че земята е земеделска и е била предоставена за ползване. Поддържа, че Община Варна се легитимира като собственик, не само със съставения акт за общинска собственост, а и по силата на правно релевантни факти и обстоятелства, като собствеността произтича от нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В тази връзка сочи, че процесният имот е земеделски към 1991г. и попада в регламентацията на ЗСПЗЗ, а статутът й на околовръстен полигон е променен едва 2000г. Наред с това излага, че за имота няма постъпили реституционни претенции и постановени решения за възстановяване или признато право на собственост, липсва лице, което да е трансформирало правото си на ползване по реда на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и имотът не е и държавна собственост. По отношение на твърдението, че имотът е придобит по давност, счита, че същото е неоснователно и недоказано. От една страна намира, че са налице законови ограничения за това съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗС, но от друга страна, счита не са осъществени всички необходими предпоставки по смисъла на чл. 79 от ЗС. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Предвид допустимостта и редовността на въззивните жалби и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 107206/29.12.2025г., подадена от Й. Н. М., ЕГН **********, срещу решение № 4313/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 9815/2024г. по описа на Районен съд - Варна, 40 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2025г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, включително по телефон, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да 2 уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected].

Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.

Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3