Определение № 897 от 27.12.2018, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 897

27.12.2018г., гр. Перник

Пернишкият окръжен съд в закрито заседание на 27.12.2018год. в състав:

Председател: Методи

Величков

Членове: Димитър

Ковачев

Кристиан Петров

Като разгледа докладваното от съдия Ковачев ч. възз. дело № 691 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Л.В.С. срещу Определение № 4752/28.09.2018год., с което е прекратено производството по гр.д. 4737/2018г. по описа на Пернишки районен съд. По изложени в жалбата съображения жалбоподателя моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото на районния съд за продължаване на действията по него.

Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ПРС е бил сезиран с искова молба от Л.В.С. срещу „Ейджиби Файнанс“ АД, Е.В.М. и Р.А.С. с искане да бъде установена в отношенията между страните нищожност на договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт от 20.12.2013 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том III, рег. № 3759, дело № 437/2013 г. на нотариус Н.З. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд – Перник за 1/6 част от сделката поради нищожност на упълномощаването, обективирано в пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 44832 от 09.12.2013 г. и заверка на съдържанието с рег. № 4833, том 1, акт № 90 от 09.12.2013 г. на нотариус В.Д. с рег. № *** на НК и с район на действие Районен съд – Перник. Твърдението на ищцата е, че не е подписвала пълномощното.

За да прекрати делото ПРС е приел, че с иска се цели постановяване, че ищцата няма качеството на ипотекарен длъжник, което по същество било форма на оспорване законосъобразността на принудителното изпълнение и конкретно насочването му върху целия недвижим имот, включително и по отношение на идеалните части, притежавани от ищцата, съответно към установяване несъблюдаването на правата ѝ на съсобственик по чл. 500 ГПК. което според ПРС било допустима защита до влизане в сила на възлагателното постановление, с което е приключила публичната продан на процесния имот и до който момент проверката на твърденията на ищцата и евентуалната положителна констатация, че същата не е ипотекарен длъжник могли да бъдат съобразени при извършване на проданта.

ПОС след преценка на оплакванията в жалбата и твърденията в исковата молба и уточнителните молби намира жалбата за основателна.

Определението е неправилно. Първо изобщо не е ясно откъде ПРС е направил извод, че ищцата има за цел да осигури прилагането на разпоредбите за продан на съсобствен имот. Никакви доводи в тази връзка не е имало в исковата молба.

На следващо място възлагането на имота след публична продан не лишава ипотекарния длъжник от интерес да установи недействителност на ипотеката. В изпълнителното производство защитата (включително на ипотекарния длъжник, който не е длъжник по изпълнението) е чрез жалба, но тази защита е срещу процесуална незаконосъобразност на изпълнението.

Защитата срещу материална незаконосъобразност е чрез иск. Реализирането на обезпечението и възлагането на имота с влязло в сила постановление не лишават ипотекарния длъжник от интерес да установи недействителност на ипотеката. Това е защита срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението и тя е осъществима чрез иск, а не чрез жалба и не се преклудира, защото има и други последици освен евентуалното съобразяване на чл. 500 ГПК, а именно възможността да се търси отговорност от взискателя, а също възможността да се получи припадащата се част от цената на проданта, ако още не е извършено разпределение от СИ и плащане към взискателя.

По повод на жалба срещу действията на СИ съдът не може със сила на пресъдено нещо да решава въпроса за съществуването на ипотеката-това е материално правен въпрос и се решава само в исков процес при което няма как възможността затова да се преклудира с влизане в сила на възлагателното постановление. Влизането в сила на постановлението за възлагане на имота води само до това, че правата на купувача от проданта се запазват и решението по настоящото дело не би могло да му се противопостави.

По въпроса за допустимостта на такъв иск има и безпротиворечива практика на ВКС (Определение № 402 от 21.10.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4052/2016 г., III г. о., ГК; Решение № 123 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4298/2014 г., IV г. о., ГК; Определение №

260 от 13.05.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2820/2014 г., I т. о., ТК).

Впрочем и квалификацията на иска като такъв за нищожност е неправилна.

Твърдението е за нищожност поради подправено пълномощно-тоест липса на представителна власт, което твърдение се квалифицира по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а не по чл. 26 ЗЗД. По въпроса има и Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС (ТР5/2014г., раздел II, т. 6).

С оглед горното определението следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на ПРС за продължаване на действията по него.

Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4752/28.09.2018год., с което е прекратено производството по гр.д. 4737/2018г. по описа на Пернишки районен съд

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд, същия състав за продължаване на действията по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател :

Членове: