Решение № 994 от 09.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 994 гр. Варна, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501075 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на В. М. М., чрез адв. В. против Решение № 790 от 04.03.2026 година, постановено по гр.дело № 7245/2025 година на ВРС, с което са били отхвърлени исковете на въззивника против Т. М. М. – Г., както следва:

-Да му заплати сумата от 255.65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента, с равностойност 500 лева/, съставляваща частичен иск от претенция в пълен размер от 8444,56 евро с равностойност - 16516.13 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи за неполучени трудови възнаграждения от ищеца за времето от 06.10.2022г. до 04.07.2023г, които вреди са пряк резултат от поискано от ответницата и наложеното в хода на ГД № 7507/2022г. по описа на PC-Варна обезпечение - спиране изпълнението на решение на етажната собственост в сграда, находяща се в град В., ул. „М." № **, взето на проведено общо събрание на 28.05.2022г., с което е бил назначен 1 за портиер с месечно възнаграждение 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.06.2025 г. до датата на окончателното изплащане на сумата;

- Да му заплати сумата от 511.29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента с равностойност - 1000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, безпокойство, несигурност, колебания, негативни емоции и притеснения, които вреди са пряк резултат на поискано от ответницата и наложеното в хода на ГД № 7507/2022г. по описа на PC-Варна обезпечение спиране изпълнението на Решение на етажната собственост в сграда, находяща се в гр. В., ул. „М.” № **, взето на проведено общо събрание на 28.05.2022г., с което е бил назначен за портиер с месечно възнаграждение 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.06.2025 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.

Според изложеното във въззивната жалба въззивника изразява несъгласието си с атакувания съдебен акт. Сочи се, че съдът е дал неправилна правна квалификация на исковата претенция, като според жалбата адекватната и съобразена със закона е тази по чл.403 ал.1 от ГПК. Отделно от горното се излага, че допускайки това нарушение, ВРС е постановил порочен съдебен акт, които следва да бъде отменен. Настоява отделно съдът да постанови нова правна квалификация по чл.403 от ГПК и да разпредели по нов начин доказателствената тежест.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Т. М. М. – Г., чрез адв. С. съобразно които се оспорва въззивната жалба; сочи се, че съдът е дал вярната правна квалификация, т.к. ищеца се явява трето за спора лице и не попада в кръга на лицата, които могат да се позоват на нормата на чл.403 от ГПК. Тази връзка се цитира и съдебна практика; в заключение отправеното до съда искане е жалбата да бъде отхвърлена, а решението – потвърдено.

В съдебно заседание, въззивника В. М. М. е редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Т. М. М. - Г. е редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С., която моли съдът да потвърди решението.

2

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Според исковата молба с решение на етажната собственост на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град В., ул. „М." № **, взето на проведено общо събрание на 28.05.2022 година, ищеца е бил назначен на длъжността „Портиер“ в сградата, с месечно възнаграждение от 2000 лв.

Също според ИМ той е подписал ТД с управителя на ЕС и е започнал да изпълнява задълженията си по договора. Ответницата Т. М. М. обаче е предявила пред РС-Варна иск за отмяна на решението на ЕС, с което ищецът е бил избран за портиер в сградата, като е образувано ГД № 7507/2022г. В хода на това съдебно производство делото Г. е поискала обезпечение на иска като бъде допусната обезпечителна мярка – „Спиране изпълнението на взетото решение на ОС“, с което ищецът е бил избран за портиер в сградата. С определение № 8341/02.08.2022, постановено по ГД № 7507/2022г. по описа на PC-Варна искането за допускане на обезпечителната мярка е оставено без уважение, но с Определение № 3704/06.10.2022г., постановено по ЧГД № 20223100502064 по описа за 2022г. на ОС Варна, определението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него съдът е допуснал исканото обезпечение.

С решение 2101/12.06.2023г. постановено по ГД № 7507/2022 г. по описа на PC-Варна, съдът е отхвърлил исковете на Т. М. Г.. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено е решение № 238/11.03.2024г. постановено по в. гр. дело № 1942/2023 г. по описа на ОС-Варна. Според ищеца той е претърпял вреди и те са пряка последица от поискано от ответницата и наложеното в хода на делото обезпечение - спиране изпълнението на решение на етажната собственост в сграда, находяща се в гр.

В., ул. „М." № **, взето на проведено общо събрание на 28.05.2022г., с което е бил назначен за портиер с месечно възнаграждение 2000 лв. Периодът, през който твърди, че са му причинени вредите е от 06.10.2022г. до 04.07.2023г.

ВРС е приел за безспорно установено в отношенията между страните, че с Определение № 3704/06.10.2022 г. постановено по в. ч. гр. дело № 3704/06.10.2022 г. съдът е отменил определение № 8341 от 02.08.2022 г., постановено по гр.дело № 7507/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, като е спрял изпълнението на решенията, взети на общо събрание на ЕС от 28.05.2022 г. по точка 1 от протокола за провеждане на общото събрание на етажната собственост, находяща се на адрес в град В., ул. „М.“ № **, а именно: 1/ Да бъде назначен за портиер в сграда в режим на ЕС, находяща се в град В., ул. „М." № **, В. М. М., с месечно възнаграждение от 2 000 лева, като отделно ще се заплащат дължимите осигуровки; 2/ Разходите за портиер се разпределят съгласно член 51 от ЗУЕС, а именно: от всеки самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума; 3/ Управителят да сключи договор от името на ЕС с избрания управител и да договори останалите условия от договора от името на ЕС, както намери за добре.

С решение № 2101/12.06.2023 г. постановено по гр. дело № 7507/2022 г.

3 по описа на РС-Варна, съдът е отхвърлил предявения от ищцата Т. М. М.–Г., ЕГН **********, срещу етажната собственост на сграда, находяща се в гр.В., ул. „М.“ №**, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни решенията, приети по т. 1 на общо събрание на 28.05.2022 г. на етажната собственост на сграда, находяща се в гр.В., ул. „М.“ №**: да бъде назначен за портиер в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. В., ул. „М." № **, В. М. М., с месечно възнаграждение 2000 лв., като отделно ще се заплащат дължимите осигуровки. Разходите за портиер се разпределят съгласно чл.51 от ЗУЕС, а именно от всеки самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума. Управителят да сключи договор от името на ЕС и да договори останалите условия от договора от името на ЕС, както намери за добре.“, като неоснователен. С решение № 238/11.03.2024 г. постановено по в. гр. дело № 1942/2023 г. по описа на ОС Варна, е потвърдено решение № 2101/12.06.2023 г. постановено по гр. дело № 7507/2022 г. по описа на РС-Варна, в посочената част.

По делото е бил представен Протокол от проведено на 28.05.2022 година Общо събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. В., ул.

„М." ** и от него става ясно, че е взето решение по т. 1 от дневния ред: да бъде назначен за портиер в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.

В., ул. „М." № **, В. М. М., с месечно възнаграждение 2000 лева, като отделно ще се заплащат дължимите осигуровки. Разходите за портиер се разпределят съгласно чл.51 от ЗУЕС, а именно от всеки самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума. Управителят да сключи договор от името на ЕС с избрания управител и да договори останалите условия от договора от името на ЕС, както намери за добре. От протокол от проведено на 04.07.2023 г. общо събрание на етажна собственост на сграда, находяща се в гр. В., ул. „М." ** се установява, че на 04.07.2023 г. е било проведено общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда. На събранието е взето решение по т. 1 от дневния ред: да бъде назначен за портиер в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. В., ул. „М." № **, В. М. М., с месечно възнаграждение 2000 лева, като отделно ще се заплащат дължимите осигуровки. Разходите за портиер се разпределят съгласно чл.51 от ЗУЕС, а именно от всеки самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума. Управителят да сключи договор от името на ЕС с избрания управител и да договори останалите условия от договора от името на ЕС, както намери за добре.

Представен е договор от 04.07.2022 г. сключен в град С. между З. С. И., в качеството му на управител на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. В., ул. „М." ** и В. М. М., с който възложителят етажната собственост възлага, а изпълнителят - В. М. се съгласява да извършва срещу възнаграждение в размер на 2000 лева, дейност по охрана и портиерска функция в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. В., ул.

„М." **. Плащането е за сметка на Етажната собственост и се извършва от първо до пето число на съответния месец по банков път или в брой срещу разписка. Договорът е подписан от възложителя и изпълнителя. Представен е същият договор, сключен между същите страни, само че сключен на 4

05.07.2023 г.

Пред ВРС са били разпитани и свидетели:

Свидетеля А. Б. Д., която сочи, че е собственик на имот в сградата на ул.

„М.“ № ** и че познава В. М., тъй като същият през 2022г. и през 2023г. е бил назначен за портиер в сградата от управителя на етажната собственост. През юни 2022 г. договорът му е бил прекратен поради искане на Т. М. за допускане на обезпечение по повод водено съдебно дело. След прекратяване на договора, свидетелката е видяла В. М., като същият е изглеждал притеснен, защото е искал да си издържа детето и затова е дошъл от С. във В.. Свидетелката заявява, че В. М. не е бил ангажиран с ремонти дейности в сградата на ул.

„М.“ № **. Работното му място е било в сградата на поставена маса и стол в двора, който двор е свързан със сградата посредством помещение наподобяващо тунел.

Свидетеля М. М. Г., сочи, че познава В. М. М. и двамата са близки приятели. Знае, че е работил в град В., като портиер на сграда през 2022г., като е имал проблем, понеже не са му изплащали заплатата. Бил е силно притеснен, защото не е можел да се грижи за детето си. Не знае къде точно е била местоработата на В. М., знае че е бил на квартира в град В.. Не й е известно В.

М. докато е имал затруднения да си е търсил друга работа.

Свидетеля С. К. К., свидетелства, че познава Т. М.а; знае, че тя стопанисва апартамент находящ се в град В., на ул. „М.“. Свидетелят е ходил веднъж в имота, за да съдейства за преместване на мебели, като когато е посещавал имота не е забелязал там да има портиер.

При тези данни ВРС е стигнал до извода, че не са налице доказателства за основателността на претенцията.

Виждането на въззивния съд е следното:

Въззивната жалба поставя множество възражения, първото от които касае квалификацията на исковата претенция. Според жалбата съдът неправилно е квалифицирал исковете по чл.45 от ЗЗД, без да съобрази факта, че правилната квалификация е по чл.403 ал.1 от ГПК. Въззивния съд не споделя това виждане, като приема, че решаващата съдебна инстанция е поставили вярната правна квалификация. Това е така, основно защото в постоянната си практика ВКС на Р България - Решения от 05.08.2013 г., по т. д. № 1029/2012 г., I т. о. на ВКС, от 22.04.2013 г., т. д. № 28/2012 г., II т. о. на ВКС и от 14.07.2011 г., по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о. на ВКС се приема, че отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато и увреденият от обезпечението може да търси обезщетение от страната, инициирала обезпечителното производство, само, ако е действала при злоупотреба с права.