Определение № 11 от 05.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно дело № 20251100208524 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.111, ал.3 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от Н. Д. Н. чрез защитника му – адв. Г. Г. срещу постановление от 17.03.2025г. на прокурор от СГП, по ДП № 95/2024г. по описа на КПК, пр.пр. № 8130/2024г. по описа на СГП, с което е отказано връщането на веществени доказателства по досъдебното производство, подробно описани в постановлението.

В жалбата се иска отмяна на постановлението от 17.03.2025г. на прокурор от СГП и връщане на вещите на Н. Д. Н., подробно описани в съставен протокол за претърсване и изземване от 03.04.2024г. от недвижим имот – къща в гр.София, ул.****, с аргументите, че това няма да затрудни по никакъв начин хода на разследването и изясняването на обстоятелствата по делото, като се счита, че е изминал достатъчно дълъг период от време, през който с иззетите вещи е следвало да бъдат извършени необходимите процесуално-следствени действия. Изтъква се, че задържането им представлява злоупотреба с процесуално право.

В постановлението си от 17.03.2025г. прокурорът при СГП е мотивирал отказа си за връщане на веществените доказателства с твърденията, че към момента наказателното производство не е приключило, че предстои назначаване и изготвяне на експертизи, извършване на преценка за необходимост от налагане на обезпечителни мерки върху иззетите вещи, както и че връщането им би могло да затрудни разкриването на обективната истина по делото.

СЪДЪТ, след като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално-допустима – подадена е от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес, но разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

След цялостна проверка на образуваното досъдебното производство от фактическа страна се установява следното:

Досъдебно производство № 95/2024г. по описа на КПК е образувано на 03.04.2024г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, със съставянето на протокола за първото извършено действие по разследването и водено за престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.282, ал.1 от НК. Към момента разследването по образуваното наказателно производство не е приключило.

В хода на воденото досъдебно производство са били приобщени редица веществени доказателства, между които и процесните вещи. С протокол за претърсване и изземване от 03.04.2024г. /т.2, л.74 от ДП/, в присъствието на Н.й Н. Н., негов упълномощен представител – адв.В.М. и на поемни лица, от недвижим имот – къща, находяща се на адрес: гр.София, ул.****, затворен комплекс „Джентъл парк“, обитавана от Н. Д. Н. и М. Н.а, са иззети следните вещи: 1 бр. часовник марка „HUBLOT“ с черна силиконова каишка и сериен №958003, 1 бр. часовник марка „AUDEMARS PUGUET“ с тъмно зелена силиконова каишка и сериен № GP7159C, 1 бр. часовник марка „ROGER DUBUIS“ с черна силиконова каишка със сериен номер №160/888, 1 бр. часовник марка „FRANCK MULLER“ с черна кожена каишка със сериен №9900CCGP, 50 /петдесет/ броя банкноти с номинал 200 /двеста/ евро, под формата на пачка с червен гумен ластик. Протоколът от извършеното процесуално-следствено действие е одобрен с Определение по НЧД №2061/2024г. по описа СГС.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното прокурорско постановление от 17.03.2025г. е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че движимите вещи, чието връщане се иска от жалбоподателя, са иззети по надлежния ред и са приобщени по делото като веществени доказателства.

Разпоредбата на чл.111, ал.1 от НПК предвижда пазенето на веществените доказателства до завършване на наказателното производство, след което те се връщат на правоимащите, ако не са налице условия за прилагане на чл.53 от НК.

Хипотезата, предвидена в чл.111, ал.2 от НПК, е изключение от правилото на чл.111, ал.1 от НПК и е свързана с преценката на наблюдаващия прокурор, респ. съгласно чл.111, ал.3 от НПК – на органа, осъществяващ контрол в досъдебното производство, доколко връщането на веществените доказателства не би затруднило разкриването на обективната истина. Към настоящия момент наблюдаващият делото прокурор е преценил, че не са налице основания за връщане претендираните вещи на жалбоподателя.

Съдът, след като съобрази престъпленията, за които е образувано и водено настоящото производство, повдигнатите по отношение на жалбоподателя обвинения и вида на процесните веществени доказателства, счита, че връщането на претендираните от жалбоподателя часовници и 2 парична сума би затруднило разкриване на обективната истина по делото и извършване на допълнителни действия на разследването спрямо тях в хода на производството.

Съгласно чл.109 от НПК, като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Посочената предпоставка към настоящия момент е налице, което е видно от събраните по ДП материали. Съдът счита, че претендираните вещи е възможно да допринесат за изясняване на обстоятелствата по разследването. Нещо повече, от материалите по делото се установява, че иззетите вещи все още не са били предмет на експертизи, съответно не е установено дали същите касаят разследваната престъпна дейност, а от повдигнатите обвинения, с оглед предвиденото наказание „Глоба“, се обосновава становището на прокурора, че следва да бъде извършена преценка за евентуално налагане на обезпечителни мерки.

В настоящия случай съдът приема, че връщането на посочените по-горе веществени доказателства би затруднило разкриването на обективната истина по делото и в тази връзка настоящият съдебен състав се солидаризира със становището, застъпено в атакувания прокурорски акт, че не е налице основание за връщане на посочените вещи по воденото ДП към настоящия момент, поради което Постановлението от 17.03.2025г. на СГП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.111, ал.3 от НПК, СГС, НО, 40 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 17.03.2025г. на прокурор при СГП по досъдебно производство № 95/2024г. по описа на КПК, пр.пр. № 8130/2024г. по описа на СГП, с което е отказано връщането на вещи – подробно описани в цитирания по-горе протокол за претърсване и изземване от 03.04.2024г., на Н. Д. Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да се изпрати на Н. Д. Н. и защитника му – 3 адв. Г. Г..

Делото ведно с определението да се изпрати на СГП по компетентност.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно дело № 20251100208524 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.111, ал.3 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от Н. Д. Н. чрез защитника му – адв. Г. Г. срещу постановление от 17.03.2025г. на прокурор от СГП, по ДП № 95/2024г. по описа на КПК, пр.пр. № 8130/2024г. по описа на СГП, с което е отказано връщането на веществени доказателства по досъдебното производство, подробно описани в постановлението.

В жалбата се иска отмяна на постановлението от 17.03.2025г. на прокурор от СГП и връщане на вещите на Н. Д. Н., подробно описани в съставен протокол за претърсване и изземване от 03.04.2024г. от недвижим имот – къща в гр.София, ул.****, с аргументите, че това няма да затрудни по никакъв начин хода на разследването и изясняването на обстоятелствата по делото, като се счита, че е изминал достатъчно дълъг период от време, през който с иззетите вещи е следвало да бъдат извършени необходимите процесуално-следствени действия. Изтъква се, че задържането им представлява злоупотреба с процесуално право.

В постановлението си от 17.03.2025г. прокурорът при СГП е мотивирал отказа си за връщане на веществените доказателства с твърденията, че към момента наказателното производство не е приключило, че предстои назначаване и изготвяне на експертизи, извършване на преценка за необходимост от налагане на обезпечителни мерки върху иззетите вещи, както и че връщането им би могло да затрудни разкриването на обективната истина по делото.

СЪДЪТ, след като взе предвид данните по делото и доводите в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално-допустима – подадена е от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес, но разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

След цялостна проверка на образуваното досъдебното производство от фактическа страна се установява следното:

Досъдебно производство № 95/2024г. по описа на КПК е образувано на 03.04.2024г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, със съставянето на протокола за първото извършено действие по разследването и водено за престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.282, ал.1 от НК. Към момента разследването по образуваното наказателно производство не е приключило.

В хода на воденото досъдебно производство са били приобщени редица веществени доказателства, между които и процесните вещи. С протокол за претърсване и изземване от 03.04.2024г. /т.2, л.74 от ДП/, в присъствието на Н.й Н. Н., негов упълномощен представител – адв.В.М. и на поемни лица, от недвижим имот – къща, находяща се на адрес: гр.София, ул.****, затворен комплекс „Джентъл парк“, обитавана от Н. Д. Н. и М. Н.а, са иззети следните вещи: 1 бр. часовник марка „HUBLOT“ с черна силиконова каишка и сериен №958003, 1 бр. часовник марка „AUDEMARS PUGUET“ с тъмно зелена силиконова каишка и сериен № GP7159C, 1 бр. часовник марка „ROGER DUBUIS“ с черна силиконова каишка със сериен номер №160/888, 1 бр. часовник марка „FRANCK MULLER“ с черна кожена каишка със сериен №9900CCGP, 50 /петдесет/ броя банкноти с номинал 200 /двеста/ евро, под формата на пачка с червен гумен ластик. Протоколът от извършеното процесуално-следствено действие е одобрен с Определение по НЧД №2061/2024г. по описа СГС.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното прокурорско постановление от 17.03.2025г. е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че движимите вещи, чието връщане се иска от жалбоподателя, са иззети по надлежния ред и са приобщени по делото като веществени доказателства.

Разпоредбата на чл.111, ал.1 от НПК предвижда пазенето на веществените доказателства до завършване на наказателното производство, след което те се връщат на правоимащите, ако не са налице условия за прилагане на чл.53 от НК.

Хипотезата, предвидена в чл.111, ал.2 от НПК, е изключение от правилото на чл.111, ал.1 от НПК и е свързана с преценката на наблюдаващия прокурор, респ. съгласно чл.111, ал.3 от НПК – на органа, осъществяващ контрол в досъдебното производство, доколко връщането на веществените доказателства не би затруднило разкриването на обективната истина. Към настоящия момент наблюдаващият делото прокурор е преценил, че не са налице основания за връщане претендираните вещи на жалбоподателя.

Съдът, след като съобрази престъпленията, за които е образувано и водено настоящото производство, повдигнатите по отношение на жалбоподателя обвинения и вида на процесните веществени доказателства, счита, че връщането на претендираните от жалбоподателя часовници и 2 парична сума би затруднило разкриване на обективната истина по делото и извършване на допълнителни действия на разследването спрямо тях в хода на производството.