Решение № 968 от 14.11.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 14 ноември 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 17.10.2019 г. в състав:

Районен съдия: Иван Иванов при участието на секретаря М. Богданова като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 2256 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от М.В.К. с

ЕГН ********** *** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес сграда „Люлин 6“, ет. 2.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в полза на ищцата е изтекла погасителна давност за вземанията, тъй като след издаване на изпълнителния лист за повече от петгодишен период срещу нея не били предприети никакви изпълнителни действия, което довело и до прекратяване на изпълнителното дело по перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа се също, че с договор за прехвърляне на вземания първоначалният кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлил на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземането си от ищцата, като се оспорва действителността на цесията и обстоятелството, че ищцата е надлежно уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, оспорва се законосъобразността на производството по арбитражно дело № 835/2012 г. и валидността на постановеното по това производство арбитражно решение, както и действителността на договора за кредит.

Като излага подробни съображения за недължимост на сумата 11 518,97 лв., формирана както следва: сумата 4 910,07 лв.-главница по договор за револвиращ заем № ********** от 10.12.2010 г., сумата 378,01 лв.-законна лихва за забава за периода от 09.08.2018 г. до 17.05.2019 г., сумата 4 943,10 лв.-неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), присъдена с изпълнителен лист от 02.07.2013 г., издаден по търг. дело № 3668/2013 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав, както и сумата 150,00 лв.-разноски по изпълнителното дело и сумата 1 137,79 лв.-такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 792/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц.с рег. № 899 в КЧСИ, ищцата отправя искане до съда да бъде признато за установено по отношение на „Кредит

Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че ищцата не му дължи същите суми като погасени по давност, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД застъпва становище за неоснователеност на предявените искове и моли за отхвърлянето им. Поддържа, че договорът за кредит е изцяло действителен и е породил целените от страните правни последици, че арбитражното производство е проведено при спазване на относимите към същото нормативни изисквания, че прехвърлянето на процесното вземане с договор за цесия и уведомяването на ищцата-длъжник са надлежно извършени, както и че не е изтекла погасителна давност за вземането, тъй като същата многократно е била прекъсвана по надлежния ред.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от присъединеното търг. дело № 3668/2013 г. на Софийски градски съд, в производството по 405, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 51, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), образувано по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу ответницата М.К. и въз основа на арбитражно решение № 835/31.08.2012 г. на арбитър Б.Г., с разпореждане от 02.07.2013 г. съдът е разпоредил издаването на процесния изпълнителен лист и такъв е издаден на същата дата.

Видно от мотивите на арбитражно решение № 835/31.08.2012 г. на арбитър Б.Г., сумите по арбитражното решение са претендирани и присъдени въз основа на договор за револвиращ заем № ********** от 10.12.2010 г. и общите условия на кредитора, представляващи неразделна част от договора.

По делото е приложен препис от изпълнително дело № 1681/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова с рег. № 848 в КЧСИ, което е образувано по молба на взискателя от 12.09.2013 г. въз основа на изпълнителен лист от 02.07.2013 г., издаден по търг. дело № 3668/2013 г. на Софийски градски съд в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу ответницата М.К. за сумата 6 987,83 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 529,51 лв.-юрисконсултско възнаграждение, сумата 80,00 лв.-разноски по арбитражното производство и сумата 50,00 лв.-разноски в производството по издаване на изпълнителен лист.

Съдебният изпълнител е извършил редица изпълнителни действия.

По изпълнителното дело са приложени две покани за доброволно изпълнение – изх. № 16178/11.10.2013 г. и изх. № 4151/27.02.2015 г., като и за двете липсват данни да са редовно връчени на длъжника.

Изпратено е запорно съобщение на трето задължено лице-работодател „Житара“ ООД, без доказателства същото да е получено от адресата. На л. 128 от делото е приложено известие за доставяне на изпратено от съдебния изпълнител съобщение с обозначение „писмо“, без данни за съдържанието на писмото, поради което не може да се приеме, че въпросното писмо е именно запорно съобщение с изх. № 16180/11.10.2013 г. на съдебния изпълнител.

Дори това обстоятелство да беше доказано обаче, от направеното от пощенския оператор отбелязване е видно, че пратката е върната в цялост на подателя като непотърсена.

Същите съображения важат за повторно изпратеното запорно съобщение до „Житара“ ООД с изх. № 4150/27.02.2015 г. и приложеното на л. 133 от делото известие за доставяне.

Изпратени са 14 бр. запорни съобщения до различни лицензирани в Република България банки, като от получените отговори се установява, че длъжникът М.К. или не е клиент на съответната банка, или има разкрити банкови сметки, по които няма парична наличност за погасяване на вземанията.

С протокол от 26.09.2018 г. съдебният изпълнител е конституирал ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като взискател поради придобиване от същия на процесните вземания с договор за продажба на вземания от 08.08.2018 г.

Видно от приложените на л. 64-76 от делото договор за продажба на вземания от 08.08.2018 г., приложение № 1А към него и известие за доставяне, процесните вземания са прехвърлени от „Профи Кредит България“ ЕООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, а изпратеното от новия кредитор, който е упълномощен с изрично пълномощно от стария кредитор, съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е върнато в цялост с отбелязване, че не е потърсено и връчено на получателя М.К..

С постановление от 16.10.2018 г.

ЧСИ Росица Апостолова е прекратила производството по горепосоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е приела, че последното извършено изпълнително действие е на 27.02.2015 г. (изпращане на запорно съобщение на третото задължено лице „Житара“ ООД) и е вдигнала наложените по делото запори. Изпълнителният лист е върнат на взискателя на 26.11.2018, видно от протокол от същата дата.

Видно от представения препис от изпълнително дело № 792/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц.с рег. № 899 в КЧСИ, същото е образувано по молба от 15.05.2019 г. на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД срещу ответницата М.К. въз основа на същия изпълнителен лист, който е послужил като основание за образуване на изпълнително дело № 1681/2013 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова и след прекратяването на същото е върнат на взискателя.

По повторно образуваното изпълнително дело също са извършвани процесуални действия.

Разпоредено е връчване на запорно съобщение на трето задължено лице „Тренквалдер“ ЕООД гр. София и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Установява се от писмо на л. 186 от делото и разписка на л. 185, че е налице редовно връчване на запорното съобщение на 31.05.2019 г., както и редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение на 25.05.2019 г.

С постановление от 12.06.2019 г. съдебният изпълнител е спрял производството по делото въз основа на издадена по настоящото гражданско дело обезпечителна заповед от 12.06.2019 г.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

По довода на ищцата, че арбитражното решение е постановено по неарбитруем спор и следователно е нищожно.

От доказателствата по делото е видно, че договорът за потребителски кредит е сключен на 10.12.2010 г., като в този смисъл възникналото правоотношение между страните и клаузата в чл. 13, ал. 1 от общите условия, уреждаща постигнатото между тях съгласие за отнасяне на споровете пред конкретно посочени арбитражни съдилища предхожда по време влизането в сила на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ГПК.

В същата процесуалноправна разпоредба се съдържа забраната за постигане на съгласие за разрешаване от арбитражен съд на спорове между страните по договори, по които едната от тях има качеството на потребител. Безспорно е качеството на ищцата на потребител, с оглед възникналото между страните правоотношение и предоставените по него стоки и услуги и съобразно законовото определение по § 13 от

Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съгласно което „потребител“ е всяко физическо лице, придобило стоки и услуги не с цел ползването им за развиване на своя търговска или професионална дейност.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че към момента на действие на договора между страните, включително и относно предвидената в договора арбитражна клауза, не е била приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ГПК, изменена със ЗИД на ГПК, обнародвана в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. Неприложима е и установената хипотеза в § 6, ал. 2 ПЗР на

ЗИД ГПК, съгласно която започналите преди влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми спорове, какъвто е спорът с участието на потребител, следва да бъдат прекратени.

Алтернативна възможност за защита е предвидена в чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, като съгласно нея постановените решения по непрекратените производства на арбитражния съд (при наличието на предпоставките на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД ГПК), са нищожни. В настоящия случай не са налице предпоставките и на тази хипотеза относно недействителността на решението, тъй като същото е било поставено преди влизане в сила на ЗИД на ГПК. Към момента на постановяването му е била действаща нормативно уредената възможност за страните да сключат арбитражна клауза във връзка с уреждане на възникналите спорове помежду им, поради което кредиторът е заявил исковата си претенция пред надлежнен арбитражен съд.

По доводите за липса на редовно уведомяване на ищцата за образуваното арбитражно производство, липса на редовно призоваване за арбитражното заседание и липсата на редовно връчване на арбитражното решение.

Съдът приема тези доводи за неоснователни. Съгласно даденото разяснение с решение № 9 от 24.10.2002 г. по конституционно дело № 15/2002 г. на Конституционния съд, защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява на два стадия, като първият се изчерпва с приключване на производството пред арбитражния съд, а вторият – с изчерпване възможността за защитата по реда на чл. 47 от ЗМТА, при подадено искане за отмяна на арбитражното решение, като вторият стадий е факултативен. В случай, че процесът се намира в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това се явява заварено производство, компетентният да разгледа искането за отмяна Върховен касационен съд следва да констатира този порок на решението, като бъде прогласена неговата нищожност, в случай, че са налице предпоставките за това. В настоящия случай не се твърди, а и не се и установява към момента да е налице висящност на арбитражния процес по спора между страните в някоя от двете му фази, при което положение би била приложима разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК и чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, съответно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗМТА.