Решение № 4869 от 11.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4869 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330106134 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. И., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „Кредисимо” ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 лева, частично от 2656,14 лева, платена без основание в полза на ответното дружество на 06.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 06.08.2024 г. ищецът заплатил в полза на ответното дружество чрез системата на Изипей сумата от 2656,14 лева.

Поддържа, че към датата на плащането между страните не съществували договорни отношения, въпреки това сумата била претендирана при телефонни обаждания от служители на „Кредисимо” ЕАД. Поради това счита, че сумата била платена без основание. Предвид изложеното се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо” ЕАД, в който е изложено становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Посочва се, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 2500 лева за срок от 24 месеца. Признава се, че от страна на ищеца са извършени плащания в размер на 2654,14 лева, с които е заплатена дължимата по договора главница и лихва, като кредитът е изцяло предсрочно погасен. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция.

1

В съдебно заседание, проведено на 13.10.2025 г., ищецът И. В. И., чрез процесуалния си представител адв. Д. Б., оспорва да е подписвал представения от ответника Договор за потребителски кредит № ***** г., Приложение № 1 и Общите условия към него. Наред с това оспорва да е получавал заемна сума в размер на 2500 лева.

С определение, постановено в съдебно заседание на 13.10.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер от 10 лева на 2654,14 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен от разстояние между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 2500 лева, която последният следвало да върне с 24 месечни погасителни вноски. В договора е уговорен фиксиран лихвен процент от 19,69 % и ГПР в размер на 21,57 %, като общият размер на всички плащания е 3061,46 лева. Като неразделна част от договора е представено Приложение № 1, съдържащо условията на кредита, както и Общи условия за предоставяне на кредити.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника процесната сума в размер на 2654,14 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Между страните по делото е възникнало правоотношение по повод Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен от разстояние.

По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, приложение намират и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на 2 преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис, понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

В разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕУУ е регламентирано, че електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ).

В случая процесният договор за кредит е сключен под формата на електронен документ, поради което същият ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя – ищеца, предоставени лично от него на кредитора. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след депозиране на Заявление до „Кредисимо“ по образец, като последният се счита за сключен след маркиране на чекбокс „С натискането на бутона „Вземи парите сега!“ декларирам, че съм се запознал със СЕФ, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“ и натискане на бутона за „Вземи парите сега!“ /т. 11, вр. т. 9, б. „а“ от Общите условия/. Предвидено, че с извършване на горепосоченото действие кредитополучателят се съгласява, че това изявление го индивидуализира лично, като негов автор, както и същото представлява електронно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, който по силата на чл.

13, ал. 4 ЗЕДЕУУ има силата на саморъчен подпис. След подаване на заявлението кредиторът предоставя на кредитополучателя на посочения от него имейл адрес сключения договор за кредит. Предвид изложеното съдът намира, че между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит, подписан от ищеца с обикновен електронен подпис, на който по съгласие между страните е придадено значение на саморъчен подпис.

Въпреки изложеното, съдът намира, че не са представени доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си към кредитополучателя за предоставяне на заемната сума в размер на 2500 лева. Така в договора за потребителски кредит е посочено, че „Кредисимо“ ЕАД се задължава да предостави на ответника потребителски кредит в размер и условия, посочени в договора, като сумата се усвоява по посочения в заявлението начин /чл. 5/.

3

Липсват обаче доказателства посочената сума да е преминала в патримониума на ищеца. Тук следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 240, ал.

1 ЗЗД договорът за заем е реален и се счита сключен с предаването на предмета му.

По отношение на заплатената от ищеца И. И. на ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД парична сума в размер на 2654,14 лева, с оглед изявлението на ответника и липсата на оспорване, по делото се прие за безспорен фактът на плащането.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, доколкото по делото се доказа, че ищецът е заплатил на ответното дружество процесната сума в размер на 2654,14 лева.

От своя страна ответникът не изпълни процесуалното си задължение да установи основанието, на което е получена дадената сума, поради което следва да се приемат за несъществуващи недоказаните факти. При това положение предявеният иск следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 106,45 лева.

В производството по делото ищеца е представляван от адвокат Д. Б. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат Д. Б. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. При съобразяване с посочените разяснения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес, броя открити съдебни заседание и извършените процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата , в полза на адвокат Д. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. И., ЕГН: **********, сумата в размер на 2654,14 лева /две хиляди шестстотин петдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/, представляваща платена без основание в полза на 4 ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. И., ЕГН: **********, сумата в размер на 106,45 лева /сто и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Б., вписан в АК – Пловдив, с адрес: гр. П., ул. "Р.Д." №..., ет. ..., оф. ..., сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производствто на И. В. И., ЕГН:

**********.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5