Решение № 1091 от 08.06.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………/08.06.2017 г.

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 3402/2016 г., З.да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№60575/03.05.2016 г. на “А.З.С.И О.С.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ж..к. „*********

Предявен за разглеждане е осъдителен иск при квалификацията на чл. 61, ал. 1 ЗЗД З.заплащане на сумата в размер от 140 722,65 лв. – представляваща дължимо парично обезщетение по повод водена чужда работа от ищеца без пълномощие дадено му З.това от ответника З.периода от 01.12.2012 г. до 30.06.2013 г., изразяваща се в това да осъществява О.на притежавани от ответника обекти от системата на ответника, чието изпълнение е придружено със специални мерки З.С.– административен район КС „Вълчи дол“, КС „Кардам“ 1 и 2, КС „Провадия“ и КС „Република“, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 03.05.2016 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното изплащане на главния дълг.

В исковата молба се твърди, че дружеството-ищец, считано от 2006 г. е получило лиценз З.осъществяване на охранителна дейност, като през 2009 г. във връзка с този си отрасъл на дейност е встъпило в договорни отношения с ответника, като последния му е възложил да организира, извършва и поддържа денонощна въоражена О.на обектите от системната „Б.“ ЕАД, чието изпълнение е обезпечено чрез прилагане на специални мерки З.С.. Обекти, които са били възложени З.извършване на О.от страна на ищеца са административен район КС „Вълчи дол“, КС „Кардам“ 1 и 2, КС „Провадия“ и КС „Република“. Договорът с предмет О.на описаните съоражения бил сключен за период от 36 месеца, като било уговорено възнаграждение З.извършваните услуги в размер на сумата от по 1 050 лв.

/без ДДС/ З.един охранител в рамките на един месец, а впоследствие това възнаграждение било намалено на сумата от 966 лв. /без ДДС/. Поддържа се, че през време на действие на този договор ищецът е спазвал стриктно и в пълен обем задълженията си по уговорените охранителни услуги без да допуска извършването на посегателства и нанасянето на вреди по охраняваните обекти. На 10.07.2012 г. ответното дружество предложило писмено на ищеца да се продължи срока на договора до 30.09.2012 г., като работата на ищеца и след изтичане на този срок на договора била приета без да се констатират забележки относно нейното изпълнение. Поддържа се, че след изтичане на срока на договора за О., което е станало на 30.09.2012 г. ищецът е продължил да престира услугите си по О.на обекти притежавани от ответното дружество в обема установен с прекратения договор. В рамките на периода след 30.09.2012 г., и по конкретно за този обхващащ времето от 01.10.2012 г. до 30.11.2012 г. във връзка с дейността по извършената О.на обектите на ответника, между страните е било подписано споразумение от 21.12.2012 г., с което ответника се е задължил да заплати на ищеца сумата в размер от 76 286, 32 лв. /без ДДС/, която представлява стойност на признатите от възложителя необходими разноски за осъществяване на дейността, която е конкретизирана в Приложение 1А към споразумението, а относно останалата част от направените разноски, които са посочени в Приложение 1 Б и чиито размер възлиза на сумата от 9 712,25 лв. /без ДДС/ между страните е договорен краен срок за уреждане на отношенията – 15.01.2013 г., като изпълнителя е поел ангажимент да представи всички необходими документи пред възложителя, които да доказват тези разноски. Излага се, че на 30.04.2013 г. за да уредят взаимоотношенията си по престираните услуги в периода след 01.12.2012 г. страните по спора подписали ново споразумение, в което приели, че осъществяваната от ищеца охранителна дейност съставлява водене на чужда работа без пълномощие, като за тази работа ответното дружество е поело задължение да заплаща сумата от 548,99 лв. /без ДДС/ за един охранител месечно, както за минал, така и за бъдещ период. Налице е договореност в споразумението, че е допустимо отклонение от тази стойност в посока над същата, тогава когато изпълнителя представи писмена обосновка и след вземане на решение на УС на ответното дружество. Така за периода след 30.04.2013 г. дружеството-ищец поддържа, че е продължило да осъществява дейността по О.на обектите на ответника, като работата била престирана в пълен обем, съответно ежемесечно приемана от страна на ответното дружество без от същото да се правят възражения и забележки.

Ищецът допълва, че по повод осъществената от него работа в интерес на ответника е издал четири броя данъчни фактури, както следва : фактура № *********/30.04.2013 г. на стойност 115 946,69 лв. с

ДДС, фактура № *********/13.06.2013 г. на стойност 28 986,67 лв. с ДДС, фактура № *********/04.07.2013 г. на стойност 28 986,67 лв. с ДДС, фактура № *********/31.07.2013 г. на стойност 28 986,67 лв. с ДДС. Изтъква се това, че считано от 01.08.2013 г. ответното дружество е отправило уведомление за едностранно прекратяване на изпълнението на осъществяваната от ищеца охранителна дейност, считано от 01.09.2013 г. Същевременно се посочва, че в периода от 01.12.2012 г. до 30.06.2013 г. извън сумите, които са предмет на фактуриране в посочените по-горе фактури, ищецът е изпратил на ответника под формата на писма, които са придружени от справки и счетоводни документи. В тях са посочени реално извършените разходи от ищеца за да обезпечи О.та на обектите на ответника, а именно : за периода 01.12.2012 г. – 31.12.2012 г. сума в размер на 46 633,36 лв. /без ДДС/, за периода 01.01.2013 г. – 31.01.2013 г. сума в размер на 43 066 лв. /без ДДС/, за периода 01.02.2013 г. – 28.02.2013 г. сума в размер на 43 625,13 лв. /без ДДС/, за периода 01.03.2013 г. – 31.03.2013 г. сума в размер на 41 769,80 лв. /без ДДС/, за периода 01.04.2013 г. – 30.04.2013 г. сума в размер на 43 346,56 лв. /без ДДС/, за периода 01.05.2013 г. – 31.05.2013 г. сума в размер на 46 548,59 лв. /без ДДС/ и за периода 01.06.2013 г. – 30.06.2013 г. сума в размер на 44 821,72 лв. /без ДДС/. Целейки доброволно уреждане на имуществените отношение между страните на 07.04.2016 г. от ищеца е била адресирана покана за доброволно изпълнение на възникналите задължения с адресат- ответното дружество, като е поискал от последното да му се изплати сумата в размер от 140 722,65 лв., но от ответното дружество погасяване на тази претенция не е било предприето. Претендират се разноски по делото и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – „Б.“ ЕАД, ЕИК ******* чрез процесуалния си представител – юрк Д.П.е упражнил правото си на отговор в срока по чл. 367 ГПК, като е изразил становище, че предявения иск спрямо него е неоснователен, необоснован и недоказан. Най-напред се акцентира върху това, че не е подкрепено с ангажираните от ищеца доказателства твърдението му, че притежава лиценз за извършване на охранителна дейност към релевантния за спора период. От ответника не се отрича това, че между страните е бил сключен договор за извършване на О.на обекти стопанисвани от ответника, които договор датира от 30.06.2009 г., като този договор е бил прекратен. Действително последното подписано между страните споразумение датира от 30.04.2013 г., като въз основа на него е възприето между страните, че цената за О.та извършвана от един охранител ангажиран от ищеца ще възлиза на сумата от 548,99 лв. /без ДДС/ - месечно. Добавя се, това, че всички цитирани в ИМ фактури издадени от ищеца с получател ответника са заплатени своевременно от последния, като от ищеца не са издавани други фактури за исковия период. Споменава се това, че според уговореното в споразумението от 30.04.2013 г. действително е възможна хипотеза за заплащане на разходи за О.над уговорения размер от 548,99 лв. за един охранител /месечно/, но едно такова вземане би се породило за ищеца при наличието в условията на кумулативност на посочените в споразумението предпоставки : представяне на писмена обосновка от страна на ищеца и съответно решение на УС на ответника. Отрича се ищецът да провежда успешно доказване на която и да е от двете предпоставки, което означава, че не са изпълнени предварителните условия за заплащане на разноски в по-голям размер. Напомня се и това, че според чл. 5 от споразумението ищеца е поел ангажимент да положи максимални усилия разноските по извършваната от него О.да не надвишават определения в споразумението размер. Сочи се, че по делото няма данни такива усилия да са били положени от ищеца търсещ присъждането на такива разноски.

Доколкото главната претенция за присъждане на обезщетение за разноски се явява неоснователна, то такава е и тази за присъждането на лихва за забава. Прави се възражение, че ако вземането все пак бъде прието за доказано по своето основание, то следва да се приеме, че се касае до отделни парични притезания, чиято периодичност предполага приложението на института на специалната погасителна давност от три години уреден в нормата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД и отхвърляне на претенциите на това основание. Иска се присъждане на направените за водене на производството разноски в полза на ответника.

На 09.08.2016 г. от страна на ищеца е депозирана допълнителна искова молба по смисъла на чл. 372 ГПК. С нея страната е пояснила и допълнила твърденията си първоначалната искова молба, респективно е възразила по изложените в отговора на ответника правоизключващи възражения. Посочва се, че плащането на сумата, която е предмет на настоящата искова претенция и възлиза на 140 722,65 лв. е било отложено от ответното дружество, поради това, че е изискало да му се представи писмена обосновка и доказателства за по-високи разходи за поддържане на един охранител в рамките на един месец спрямо цената предвидена в споразумението от 30.04.2016 г. /548,99 лв. без ДДС/. Отричат се възраженията на ответника направени с отговора на ИМ. Най-напред се извежда това, че ищецът е представил пред ответника необходимите по смисъла на споразумението от 30.04.2013 г. обосновки, които са възпроизвеждали в табличен вид конкретните компоненти на формираните разноски свеждащи се до разходи за изплатени трудови възнаграждения на охранителите. материално-технически и организационни разходи, разходи за застраховки, разходи за обучение на служителите. По отношение необходимостта от вземане на решение от УС на ответника за признаване на тези разходи от страна на ищеца се посочва, че това е ирелевантно за възникване на вземането за обезщетяване на тези разходи, защото по делото са ангажирани доказателства, както за направата им в исковия период, така и за техния обем. Всички разноски, които са предмет на исковата претенция се поддържа, че са били направени по повод предприета от ищеца в интерес на „Б.“ ЕАД работа, като се добавя, че охранителната дейност престирана от ищеца е била изрично одобрена от ответника, което създава з. “А.ЗА С.И О. С.” ЕООД правото да получи обезщетение по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, чиито размер възлиза в пределите на реално направените разходи за водене на работата.

Изтъкнати са и съображения за неоснователност на релевираното от ответника възражение за погасяване на съдебно предявеното вземане по давност, като е посочено, че не се касае за периодично вземане, а за такова съставляващо обезщетение за водене на чужда работа без мандат, като тази претенция се погасява по общите правила на чл. 110 ЗЗД и срока на давност е 5 години, считано от възникването й.

На 08.09.2016 г. от ответното дружество по делото постъпва допълнителен отговор по смисъла на чл. 373 ГПК, с които се взема отношение по подадената от ищеца Допълнителна ИМ. Посочват се неясноти в допълнителната ИМ, касаещи периода на претенцията и датата на споразумението подписано между страните. Относно материално-техническите и организационни разходи, които ищецът посочва в ДИМ не е посочена конкретна нормативна обосновка, а заявена единствено тяхната необходимост да се сторят. За разходите касаещи застрахователни нужди е цитирана застраховка „ГО“, но няма посочено нормативно изискване за направата на такава застраховка. Носенето от ищеца на имуществена отговорност и нейното покриване със сключване на отделни застраховки не може да е основание тези разходи да се възложат на дружеството-ответник. Поддържа се, че съобразно приетото от страните в споразумението от 30.04.2013 г. условието за решение на УС на ответника за изплащане на разходи над уговорения размер е част от основанието за възникване на вземането на ищеца и съществуването на тази предпоставка е необходимо. В заключение се поддържат всички възражения изложени в първоначалния отговор на исковата молба, които е депозиран от ответника по делото.