Протокол № 507 от 20.06.2022, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1352/2022
- Вид
- Протокол № 507
- Подписан
- 20.06.2022
- В сила
- 20.06.2022
- Състав
- Светла Рускова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.15, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 507 гр. Ямбол, 17.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Й.Г.П
Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20222330101352 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Молителката – редовно призована явява се лично и с адв. И. Г. от АК Я.
Ответниците - редовно призовани, се явяват лично и с адв. И. С. от АК Я..
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Г. – Поддържаме молбата за защита от домашно насилие.
Оспорвам двата депозирани отговора от страна на ответниците. В днешното съдебно заседание водим и молим да допуснете до разпит Д.М.С. която е свидетел и пряк очевидец на описаните в исковата молба инциденти на 14.05.2022 г. Ответника в присъствието на детето е заплашвал *** че „ще я убие и хвърли в канавката.“ Посредством свидетелските показания, искаме 1 да докажем, че всъщност поведението на ответника към *** в присъствието на детето се е отразило на неговото психическо състояние и то не желае да осъществява контакти с него, както и заплахите че ще „бъде взето.“ За ситуацията на 15.05 със свидетелски показания ще доказваме както за състоянието на детето, като свидетелите за това са В.Т.Р. и С.С. която е *** в ЦДГ „***“. Същите са били свидетели, относно поведението на П. М. В. във връзка с изложеното в исковата молба, че същата без знанието и съгласието на доверителката ми отново е целила да вземе детето. Детето е било винаги с *** и е ставало свидетел на всички разговори между родителите. Говоря за психическия тормоз. Свидетелите ни са Д.М.С. която е *** на доверителката ми, С.И.С. и В.Т.Р. – последните две свидетелки С.С. е *** в ДГ и е била на смяна по време вземането на детето от детската градина, а В.Р. също е свидетел на изложеното в исковата молба, както е и лицето, което е придружило доверителката ми до РУ Я. с цел подаване на сигнал и има преки впечатления относно състоянието на детето след инцидентите.
С оглед направеното уточнение на молбата в днешното съдебно заседание, съдът намира, че за установяване акта на насилие над малолетното дете, касаещо психическо такова, следва да бъдат допуснати до разпити в качеството на свидетели лицата Д.М.С. и С.И.С., като не следва да се уважава молбата за разпит на лицето В.Т.Р., тъй като не касае предмет на доказване на акт на домашно насилие над детето, а единствен факт, при който ответницата се е опитала да отвлече детето, който не попада в обсега за домашно насилие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели: Д.М.С. и С.И.С..
Не уважава молбата за разпит като свидетели на лицето В.Т.Р..
Адв. С. – Поддържам и двата отговора. Напълно оспорвам така твърдените актове на домашно насилие. Във връзка с твърдения акт на 14.05., моля да допуснете до разпит в качеството на свидетел Й.И.Д., която е очевидец на срещата им на 14.05, свидетелката С.К.С. за датата 15.05, за 2 която се твърди, че *** е идвала до градината да вземе детето, както и Д.С. *** на другата ми доверителка, който е присъствал на 14.05.2022 г. и е наясно с цялата ситуация от 14.05 и уговорката, която родителите са имали.
*** е свидетел на всичко това.
Съдът намира, че от исканите свидетели от ответната страна и спазвайки принципа на равнопоставеност, следва да бъдат допуснати двама свидетели, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит Й.И.Д. и Д.С. В..
Относно молбата на ответника Г. Д. В. за назначаване на съдебно психологична експертиза със задача да се направи такава на детето по начина, по който е формулирана в представена молба съдът намира, че не касае предмета на настоящият спор, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА искането за назначаване на съдебно психологична експертиза.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА: писмо от Н.С. *** рег. № *** г., ведно с приложени 2 бр. записи на разговори, както и преписката на РПУ Я., социален доклад на ДСП Я. изх. № *** г.
Сне се самоличността на допуснатите свидетели, както следва:
Д.М.С. – 52 год., неосъждана, *** на молителката.
С.И.С. страните.
- 24 г., неосъждана, българка, без родствени връзки със 3
Й.И.Д. – 37 г., неосъждана, българка, без родствени връзки със страните.
Д.С. В. – 66 г., неосъждан, българин, *** на Г.В..
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят по чл.290 от НК.
Същите обещаха да говорят истината, след което в залата остана само свидетелката С..
Свидетелката С. – *** съм на молителката. Желая да свидетелствам.
Познавам Г.. На 14.05 той трябваше да върне детето от където го е взел, от дома ми. Взе детето в 8,30 ч. сутринта, за да го закара в с. Б., за да го видят и там. Трябваше да върне детето в нормален час. Не върна детето. Заведе го не пред блока откъдето го е взел. Заведе детето на друго място. Тогава каза на ***: „Аз нямам такава уговорка с тебе - Откъде ще го вземам и къде ще го връщам.“ Завел я на детска площадка, на една люлка. Ние отидохме да вземем детето, М. се обади на *** му и каза: „Аз цяла вечер ли ще търся детето?“ Часът вече беше 9 без нещо вечерта. На другия ден детето е на детска градина все пак. Отиваме да вземем детето от детската площадка това е срещу бившия *** до магазин „***“, ние там живеем, на ул. ***.
Стигаме, наближаваме, той е с детето, с тротинетката и се започва едно обиждане, говорене. Той каза, че „детето ще живее при него, трябва да живее при него, няма да живее при ***.“ Започва се едно дърпане.
Тротинетката се бута, имаше бутаница, имаше разправия. Ние го питаме „Колко е часа? Защо обикаля улиците с детето?“ Агресивен е. Той е *** и аз се страхувам за *** и за детето, имайки предвид неговото състояние. Той беше неадекватен. Обижда ***, обижда детето. Казва: „Няма да живее детето при теб! Детето ще живее при нас! Аз ще те убия и ще те хвърля в канавката. Така ще направя, че нито ти, нито аз ще виждаме детето.“ Детето беше там, когато *** му каза тези думи. *** му го държеше за ръката. Аз също съм там и чух това. Детето като го чу, застана до *** и се сви, защото то е било свидетел на побой в къщи на 24.04. Детето е стресирано от първия бой над *** му, когато той й нанесе побой вкъщи. Детето е наплашено, застана зад ***. Това са сериозни заплахи, той е ***. Детето е уплашено, 4 застана до *** и се сви, каза: „Искам при ***.“ След това, прибрахме се вкъщи, успокоявахме се, прегърнахме го, казахме му „Да не се страхува.“ Детето помни случая, когато *** беше бита от ***та. Вечер, когато говоря с него, то казва: „***, *** би ***. С юмрука в главата, с юмрука в корема и аз му казах: Няма да биеш мойта ***.“ На 14.05 той заплаши, че ще я убие.
Детето казва: „Аз няма да имам ***. Защо ми казва *** П., че ще ми бъде ***?“ Детето плаче и беше стресирано. То мълчи свито, гледа в очите и прегръща *** и казва: „Ти си моята ***.“ Детето не спи спокойно, то е стресирано от случая в който ***та упражни тормоз и този бой. На 14.05 бяхме аз, М., Г. и детето. Нямаше ***. Тогава не сме се обаждали на ***. За 14.05 *** подаде сигнал, защото и на 15.05 имахме случка. След този инцидент, детето не общува с *** си и *** си, не желае да отива там.
Поведението на *** по *** линия е обсебващо - тя се чувства собственик на детето. С непрекъснатото си звънене по телефона и „***“, *** звъни на *** непрекъснато търси внимание. Иска детето да бъде показвано по телефона, да се чува и да вижда детето по „***“. Какво е състоянието на детето, какво е яло, какво е пило. Непрекъснато се звъни и се търси внимание. Искаш, не искаш, трябва да вдигнеш телефона, да бъде показвано детето. Не иска детето да комуникира с *** си. Пречи му това звънене, това настояване. Във вечерните часове звъни по същия начин. Това беше на 15.05, пак звъня.
Започна да звъни и М. й отказва.
Ответника Г.В. – на 15,05 не сме взимали детето.
СЪДЪТ
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако нарушава реда в залата, ще му бъде наложена глоба.
Свидетелката С. – на 15.05 аз бях на работа. Имахме проблем на работа. *** трябваше да дойде, за да му донесе дрехи на детето. Г. е звънял на М. и е заплашвал, че ще отиде да вземе детето. Тя се страхуваше тогава да дойде при мен. Дойде следобед на работа и започна едно звънене по телефона от страна на *** по „***“ и по телефона. М. й отказа. Накрая ние 5 се разтреперихме всички, вдигна телефона и я попита: „Какво искаш?“ Тя вика: „Как е детето?“ М. и казва: „То беше вчера с вас цял ден, какво да е на детето, добре е, нахранена е, чиста е, обгрижена е.“ „Не, аз искам да видя детето!“ тогава М. й каза: „Спри да звъниш, защото ще се обадя на ***та!“ Не спря да звъни и М. се обади на тел. ***. Поиска да се оплаче, но й казаха да отиде до ***та. Когато *** звъни, търси детето. Детето, когато го върнаха на 14.05 от Б., казаха, че *** приготвя стая с всичко, каквото е необходимо, за да го вземе и да живее там. Това го каза детето. Казва, че „*** ще ме вземе и там ще живея.“ Детето беше притеснено и пита „Защо ще живея там?“ Приготвят стая там за него.
На въпроси на адв. С., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката С. – На 15.05 бях на работа. На 15.05 *** не е идвала да вземе детето. на 14.05 – когато той започна да дърпа *** и тротинетката и каза, че детето ще живее при тях, тогава детето се пусна от ***та и се притисна при ***.
Свидетелката С. - Нямам роднинска връзка със страните. Не познавам двете страни, само ***. Аз съм *** на детето от детската градина. Аз на 23.05 тази година бях на работа и децата точно бяха станали от сън и закусваха. Някой звънна на вратата. Учудих се че някой идва толкова рано да вземе дете. Беше *** й. Учудих се, че толкова рано идва, това беше към 16,00 ч. Аз я пуснах *** да влезе в стаята и тя дойде да вземе П.. На 24.05 беше почивен ден, на следващия ден моята колежка ме уведоми за ситуацията с детето и родителите. Не знаех, че не трябва да я пускам, както и че ***та взима *** че има проблеми в семейството и има опит за насилие и тогава ми беше казано да не пускам никой да взема детето. Аз я пуснах *** в стаята. Тя видя детето, а то каза: „*** здравей!“, тя също й каза „Здравей П.!“ тогава то отиде при нея и си тръгнаха. Всичко беше нормално.
Свидетелката Д. – Нямам роднинска връзка със страните. Познавам и двете страни.
6
На въпроси на адв. С., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката Д. – Наскоро, тъй като съм ***, имах ходене наскоро до зеленчуковия магазин на *** за снабдяване. В същия момент, когато отивам до магазина, виждам Г. с детенцето и тротинетката. Бяха до „***“, от ляво стояха. На излизане от магазина попитах: „Г., какво правиш тук?“ Той каза, че „Идва да остави детето на *** му.“ Попитах: „Защо?“, а той каза, че „Ние не сме в добри отношения.“ и толкова. След това му казах: „Ако се прибираш, да те прибера.“ После дойде *** от долу идваха *** и ***, с чанти бяха. Разделиха се нормално. Предаде Г. детето на *** аз го изчаках в бус-а и се прибрахме. Аз бях на отсрещния тротоар, при излизане от зеленчуковия магазин видях Г. с детенцето. Не видях никаква агресия.
Разделиха се нормално. *** хвана детето за ръка и си тръгнаха. Г. си тръгна с тротинетката. Магазина е точно срещу „***.“ Магазина, зеленчуковия се намира между хотел „***“ и „***“. Това беше към 8 ч. вечерта. Аз излизам от магазина и ги видях. Той казва, че оставя детето и се прибира, изчаках го да го заведа до тях. Качи се с тротинетката в бус-а. Не са ме викали да свидетелствам другаде за този инцидент. Там бяха *** и ***, идваха отдолу с чанти. *** на детето не е бил там. Бяха двете с М. и *** с чанти.
Свидетелят В. – *** съм на ответника, *** на ответницата.
Молителката ми е ***. Желая да свидетелствам. На 14.05 вземахме детето от тях, от апартамента им и си отидохме в с. Б.. Аз карах колата. При предаването на детето, проблеми нямаше. Вечерта към 6ч., 6ч и нещо, ги връщам. Още като отивахме за Я., *** му каза: „Сега ще те заведа на *** ти и ще отидем на детския кът и ще й се обадим да дойде там“. Детето каза:
Разпечатката съдържа 60 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f248e153-2099-426d-bb14-66a47b6a7100