Решение № 5475 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5475 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330100226 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.“ № *, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 1599,68 лева – платена при начална липса на основание по сключен между страните Договор за кредит овърдрафт от **** г., от която: 1295,84 лева – платена за възнаградителна лихва по договора и 303,84 лева – платена такса за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.01.2024 г., до окончателното й изплащане (горепосочената сума е претендирана от ищеца след заявено в открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2025 г., увеличение на размера на иска).

Предявен е и насрещен осъдителен иск от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, срещу К. М. К., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

23 ЗПК, с който се претендира ответникът да заплати на ищеца сумата от 2500 лева, представляваща чистата стойност на главницата по Договор за кредит овърдрафт от **** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 26.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

1

В първоначалната искова молба, подадена от К. К. и уточнения към нея се твърди, че на **** г. между страните бил подписан договор за кредит, по силата на който ищецът получил овърдрафт с № **** под формата на разрешен кредитен лимит в размер на 2500 лева. Ищецът можел по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност на договора се задължавал да възстанови текущото задължение, което било усвоено през месеца. Срокът за издължаване на кредита бил 08.09.2024 г., с падеж всяко пето число на месеца, при усвояване на сума по овърдрафта, като кредитополучателят имал възможност за револвиране – след погасяване на задълженията, да се ползва отново целият кредитен лимит. Кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора се формирал от стойността на 6-месечен SOFIBOR и фиксирана стандартна добавка. Лихвеният процент се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR. Ищецът поддържа, че Договорът за кредит овърдрафт от **** г. бил сключен между страните за сумата от 2500 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 11,95 % месечно, формиран при 6-месечния SOFIBOR 0,268, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и надбавка в размер на 11,682 %. Лихвеният процент се променял с промяната на 6месечния пазарния индекс SOFIBOR при предпоставките по реда и условията, посочени в Общите условия. В случай на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се приемала на стойност 0 %. Годишният процент на разходите бил в размер на 12,65 %, който се променял при предпоставка в Общите условия.

Договорът бил потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Същият бил недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК. Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва в лева и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план. Съгласно чл. 1 от договора, възнаградителната лихва била променлива, като към датата на сключване на договора била в размер на 11,95 % месечно, формиран при 6-месечния SOFIBOR 0,268, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и надбавка в размер на 11,682 %. Лихвата била начислявана върху използвания лимит от ползваната част на овърдрафта, до всяко 5-то число на месеца. Лихвеният процент се променял с промяна на 6-месечния SOFIBOR, при условия и срокове посочени в Общите условия по договора и при ГЛП в размер на 12,65 %, като ГПР можел да бъде променян при предпоставки, предвидени в Общите условия. Сочи се, че с решение на управителния съвет на Българска народна банка от 16.03.2017 г., било преустановено използването на пазарния индекс SOFIBOR, считано от 01.07.2018 г. Отмяната довела и до промени в законодателството. Съгласно чл. 58, ал. 5 и 6 от Закона за кредитните институции, когато се преустанови използването на пазарния индекс /т.нар. „бенчмарк“/, 2 съответната кредитна институция /в случая банката/ изготвяла план за действие, като уведомявала потребителя за настъпилите промени. Съгласно §2 от ПЗР на ЗИД на ЗКИ /обн. ДВ. бр. 51/2018 г./, разпоредбата на чл. 58, ал. 5 и 6 се прилагали и за договорите за кредит, сключени до 01 юли 2018 г., по който за референтен лихвен процент се ползвал пазарният индекс като LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR, освен ако не е договорено друго. Последица от тази разпоредба било, че методиката за изчисление на уговорената лихва, вече не се прилагала. Според ищеца, за да бъде изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, банката следвало да изготви посочения по-горе план за действие от една страна и от друга – да уведоми, както кредитополучателя, така и поръчителя за новия начин на изчисление на възнаградителната лихва. Ищецът твърди, че не е получавал такова уведомление и не бил уведомен по никакъв начин за промяната на SOFIBOR, считано от 01.07.2018 г. Поддържа, че при пълна неяснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва след 01.07.2018 г. следвало извод, че в договора липсва лихвен процент и начина на приложението му, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради което договорът бил недействителен.

Излага доводи за нищожност на клаузата от договора за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави. Поддържа, че в процесния договор за кредит овърдрафт липсвало ясно разписана методика за начина на промяна на възнаградителната лихва; липсвало яснота за относителната тежест и количественото изражение на втория компонент на възнаградителната лихва /т.нар. надбавка/; договорено било само увеличение на лихвата неограничено според пазарния индекс.

По тази причина договорената възнаградителна лихва била нищожна, като неравноправна клауза. Действително договорът бил с променлив лихвен процент /чл.

1, ал. 2 и 3 от договора/, но въпреки това в него трябвало да е вписана общо дължимата сума към датата на сключването му и как е формирана тя. Потребителят следвало да знае към датата на сключване на договора каква е подлежащата на връщане сума.

Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора липсвало посочване от какви пера е съставена общо дължимата сума. Съгласно §2 от ДР на ЗПК, същата се формирала от аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходи по кредита. Последните били нормативно дефинирани в §1 от ДР на ЗПК и представлявали годишен процент на разходите (чл. 19, ал. 1 ЗПК). От това следвало, че няма как да се определят компонентите на общата сума, дължима от потребителя. В договора липсвали каквито и да е данни, от които да се направи обоснован извод по какъв начин е формиран ГПР – от какви разходи по чл. 19, ал. 1 ЗПК е формиран и как е изчислен. Поддържа се, че в ГПР следвало да бъдат включени всички такси и оскъпявания на кредита, така че на потребителя да му бъде ясно, какво точно подписва и колко точно дължи по договора.

3

Сочи се нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай всяка вноска включвала главница, възнаградителна лихва, дължима такса и ГПР, съгласно приложения погасителен план по договора.

Твърди се недействителност на процесния договор и поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта, на който е изготвен, не отговарял на законовите изисквания и бил по-малък от 12.

В подадена на 30.07.2025 г. молба ищецът поддържа, че е платил на ответника без основание сума в общ размер на 1599,68 лева, от която: 1295,84 лева – платена за възнаградителна лихва по процесния договор и 303,84 лева – платена такса за обслужване на кредита. Твърди, че посочените суми са заплатени от него след покриване на главницата в размер на 2500 лева. Във връзка с направеното възражение за изтекла петгодишна погасителна давност посочва период от 05.11.2018 г. до 05.01.2024 г., като заявява, че са включени и два месеца по времето на Ковид-19, когато всички давностни срокове са били спрени.

С оглед изложените съображения за недействителност на договора за кредит овърдрафт, ищецът счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност, която е в размер на 2500 лева, колкото е разрешеният кредитен лимит по договора. Поддържа, че процесната сума в общ размер 1599,68 лева е платена над главницата по договора и подлежи на връщане, като получена от ответника при начална липса на основание.

Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит овърдрафт от **** г., с размер на кредита 2500 лева. Сочи, че първоначалният срок на договора е 12 месеца и се подновява автоматично за същия срок, съгласно чл. 4 от Общите условия, като твърди, че договорът е в сила и към момента на подаване на писмения отговор. Посочва, че кредитът е под формата на овърдрафт и е потребителски тип кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Същият представлявал договор, сключен при общи условия по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 298 ТЗ и в него било уговорено, че се състои от индивидуален договор, Общи условия, Приложение към договора – извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ прилага по извършени услуги на клиенти, както и погасителен план. Всички били подписани на всяка страница от банката и от кредитополучателя.

Твърди се, че в периода **** г. – **** г. цялата сума по договора за овърдрафт била усвоена от кредитополучателя по разплащателната сметка, посочена в т. 2 от договора, с IBAN № ******, с което за ищеца възникнало задължението да върне 4 предоставените му суми, ведно с уговорената за ползването на кредита възнаградителната лихва, съгласно чл. 3 от договора по договорения в Общите условия начин, специфичен за овърдрафта – при пълно или частично погасяване кредитът може да бъде ползван отново (револвиране). Посочва се, с че всяко усвояване на суми по овърдрафта задължението (в случая в рамките на разрешения лимит от 2500 лв.) по разплащателната сметка ще бъде увеличавано, а с всяко погасяване дългът ще бъде съответно намалявано. Разрешеният кредитен лимит в случая бил усвоен изцяло. Лихва се начислявала върху ползваната част от овърдрафта, като се дължала месечно на договорената падежна дата (чл. 4 от договора). Съгласно посоченото в чл. 3 от договора за овърдрафт, кредитът се олихвявал с променлив референтен лихвен процент в размер на 11,95 % годишно, формиран от референтен лихвен процент (РЛП) и фиксирана надбавка. За РЛП бил определен обективен банков индекс (бенчмарк), а именно 6-месечният SOFIBOR, който към датата на сключване на договора е 0,268 %, а надбавката е определена в размер 11,682 %. Лихвеният процент се променял в зависимост от промените само на 6-месечния SOFIBOR (в случай, че стане с отрицателна стойност, се приема за стойност 0 %), като се прибавяла надбавката без промяна. Подробно и ясно била посочена методиката за начина на промяна на възнаградителната лихва в зависимост от флуктуациите на избрания РЛП (6-мес. SOFIBOR) в чл. 5.1. – 5.4. от Общите условия. Промяната била два пъти в годината – на 15 януари и 15 юли, котировките на индекса се публикували на интернет страницата на БНБ, независещо от волята или намеса на банката. Индексът (бенчмарк) бил обективно определяна величина, към която се прибавяла фиксирана, непроменлива надбавка. Годишният процент на разходите бил посочен като стойност в договора за овърдрафт – 12,65 %, а в Общите условия било разяснено какви разходи са включени при изчисляването на ГПР (чл. 8.1 – 9.1.). В погасителния план подробно били разяснени допусканията по смисъла на Приложение № 1 към ЗПК, при които са направени изчисленията. Кредитът бил обезпечен със залог върху вземания, съгласно сключен Договор за залог от **** г.