Решение № 1270 от 11.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. Бургас, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100501356 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е Решение №89/11.05.2023г., постановено по гр.д.

№918/2022г. по описа на Районен съд Айтос. С решението съдът е отхвърлил иска на Х. Х.

Б., с ЕГН ********** и Е.Ю. Б., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** против Ю. Х. Х., с ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане на ответника да заплати на първия от ищците Х. Х. Б., с ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди в резултат на действията на деликвента пo смущаване и ограничаване на правото на собственост в УПИ XI-72 в кв. 5 пo ПУП на село Руен, одобрен със Заповед № 313/04.06.2008 г. на Кмета на Община Руен, с административен адрес: село Руен, Бургаска област, ул.“Пирин“ № 4, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2019г., до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати на втората от ищците Е.Ю. Б., с ЕГН ********** сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди в резултат на действията на деликвента пo смущаване и ограничаване на правото на ползване на санитарните помещения - външна баня/тоалетна с площ от 10,40 кв.м. прилежащи към семейното жилище, находящо в УПИ XI-72 в кв.5 пo ПУП на село Руен, одобрен със Заповед № 313/04.06.2008 г. нa Кмета на Община Руен, с административен адрес: село Руен, Бургаска област, ул. „Пирин“ № 4, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2019 г., до окончателното й изплащане. С това решение ищците са осъдени да заплатят на ответника направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1242 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител адв. Д.

С. на двамата ищци. В нея се сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и несправедливо, противоречащо на приложимите материални и процесуални норми. Излага се, че при анализа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил необосновани и едностранчиви изводи. Навежда се, че в хода на 1 първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили въззивниците - ищци от правото им да установят в пълна степен твърденията си за осъществени неправомерни действия от страна на въззиваемия, респ. да установят в пълна степен претърпените от тях страдания и болки и причинно-следствената връзка между поведението/действията на въззиваемия и претърпените от ищците неимуществени вреди.

Сочи се, че съдът е лишил страната от безпристрастни свидетелски показания. В последствие тези неустановени твърдения на въззивниците, в мотивите на обжалваното решение са приети в ущърб на процесуално ограничената страна.

На второ място, се твърди неизпълнение на задължението на съда за обсъждане на всички приети доказателства. Така например като писмени доказателства пред първата инстанция са приети в цялост изпратените от Община Руен, Районна прокуратура - Бургас, ТО - Айтос и от РДНСК - Бургас документи и преписки, постъпилите от страна на трето неучастващо лице - „Аркус - Сигурност Бургас“ ЕООД доказателства, но тези документи не са анА.зирани в мотивите. Всички тези неанализирани доказателства в своята съвкупност установявА., че в действителност на 21.10.2019г. от страна на въззиваемия Х. са били извършени неправомерни спрямо въззиваемите действия - поставяне против волята и съгласието на съсобственик на телена ограда, с което е ограничен достъпа и ползването до целия имот, в това число е ограничен достъпа до единственото за жилището на въззивниците санитарно помещение. От представените прокурорски преписки ставало ясно, че след получаване на нотариалната покана, на 15.10.2019г. първият въззивник е депозирал искане до Началника РУП - Руен, в което е изразил категоричното си несъгласие в съсобствения на страните имот да се извършват строителни действия, с които да се отнемат от ползване от него части. Това било ясно доказателство, че действията на въззиваемия Х. по поставяне на оградата са били извършени против волята и съгласието на съсобственика му - въззивника Б.. Без значение за противоправността на действията на Х. е обстоятелството дА. Б. е знаел предварително за намеренията на племенника си да поставя ограда, тъй като субективната преценка и знанието на пострадалия не са част от изпълнителното деяние, с което е осъществено неправомерното действие.

Твърди се, че представеното по делото разрешение за строеж касаело изграждане на външна плътна ограда за отделяне на целия имот от съседните му по план имоти, а не за да служи за разделяне на този съсобствен имот, което не е съобразено от съда и съответно е довело до извод за липса на неправомерност на извършавените действия. Доказано по делото било с две последователни съдебни решения, че разрешението за строеж е незаконосъобразно и като такова е било отменено. Оспорва се доводът на първата инстанция, че действията по реА.зация на оградата са правомерни, щом като към процесната дата разрешението за строеж не било отменено.

Сочи се, че по спорния въпрос имА. ли са въззивниците достъп до своите баня и тоалетна след поставяне на теленото ограждение са събрани противоречиви свидетелски показания, които е следвало да се анА.зират и тълкуват съобразно останалите доказателства по делото - видно от полицейските преписки образувани от РУП - Руен, веднага след поставяне на оградата, имотът е бил посетен от полицейски служител, който на място е установил, че в действителност отреденото заграждение ограничава достъпа на въззивниците до външната им баня и тоалетна. Този факт кореспондирал и с останалите документи по преписките в Община Руен и РДНСК – Бургас, както и със сведенията на въззваемия и неговата майка дадени при извършените от полицията проверки.

Аргументира, че е осъществен фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Относно противоправността и вредоносността на действията се навеждат подробни доводи, че въззиваемият е осъществил поведение, което следва да се квалифицира като деликт. Сочи се, че съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС „Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си 2 служат с нея според правата им“. В процесния случай, страните не спорели, че имат пререкания относно ползването на съсобствения им имот, както и относно факта, че до момента ползването на имота не е било разпределяно по между им по силата на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Щом като един от съсобствениците извършвал фактически действия, с които без съгласието /доброволно/ на другия го ограничавал в правото му на свободно ползване на съсобствения имот, то несъмнено се касае до нарушение на правомощието му да не пречи на другите съсобственици. Допълва, че съгласно представените с исковата молба съдебни решения е прието за установено, че въззиваемия не е едноличен собственик на УПИ XI-72 в кв. 5 по ПУП на село Руен и че не може да придобие повече от 390 кв.м. ид. части от имота, т.е. толкова колкото са имали в съвкупност неговите праводатели, поради което е неправомерно извършеното от него ограничаване на въззивниците да се придвижват свободно в имота си. Обосновава се подробно настъпването на вреди в патримониума на въззивниците. Неправилно първата инстанция е заключила, че щом като според показанията на свидетелите въззивникът Б. е отсъствал от дома си на 21.10.2019 г., то той не претърпял никакви неимуществени вреди от действията на въззиваемия. Въззивникът Б. не е присъствал на самото фактическо поставяне на оградата, но е бил уведомен за това от своите роднини и малко по-късно се е върнал в дома си, като е предприел редица действия в защита на накърнените си права, за които свидетелстват документите по делото.

Твърди се, че е налице и причинно - следствена връзка между неправомерните действия на въззиваемия и създалото се в следствие на тези действия състояние и причинените и понесени от въззивниците неимуществени вреди, както и на вина от страна да въззиваемия.

По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски и пред двете инстанции. В жалбата е инкорпорирано искане за събиране на гласни доказателства, което е оставено без уважение от въззивната инстанция.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна Ю. Х. Юсеин, с който се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, а въззивната жалба неоснователна. Намира за недоказани твърденията на ищците за претърпените от тях вреди - че първият от тях е оглушал, а втората получила психическо разстройство и панически атаки. Нито с исковата молба, нито впоследствие в хода на делото, ищците са представили медицински документ, който да удостоверява, че вследствие на действията на въззиваемия, са настъпили здравословни проблеми, липсва и изготвена съдебно-медицинска експертиза, която да установи нА.чие или липса на описаните в исковата молба здравословни проблеми и могат ли същите да имат причинно - следствена връзка с описаните в исковата молба обстоятелства. Правилно PC-Айтос е приел, че липсва противоправно поведение от ответника, изразяващо се в опита му напълно законно да изгради телена ограда в собственото му дворно място. Действията по поставяне на оградата са предприети от Ю. Х. като едноличен собственик на поземления имот към онзи момент, по силата на действащ дори и към настоящия момент констативен нотариален акт и въз основа на надлежно издадено към момента на поставяне на оградата разрешение за строеж.

Освен това е изградена ажурна телена ограда, за поставянето на която, съгласно нормите на ЗУТ не се изисква разрешение. Предприети били всички възможни и съобразени със закона действия, предхождащи поставянето на тази ограда – изпратена е нотариална покана до ищците да не пречат, поискано е присъствие на полицейски служители. Намира за недоказани и останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда, вината, която се предполага до доказване на противното. Правилно и логично съдът не е ценил показанията на водените от ищците свидетели в цялост, предвид родствената връзка и заинтересоваността им от изхода на делото. Изразява становище за неоснователност на доказателственото искане на въззивника. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и 3 потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция. Няма доказателствени искания.

При проверка, извършена по реда на чл.267, ал.1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба изхожда от процесуално легитимирани страни, които имат правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, разписани в чл.260 от ГПК и е подадена в законоустановения срок. Поради това, същата е процесуално допустима.

Съдът съобрази следното:

Правното основание на исковите претенции е чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от Х. Х.

Б. и Е. Ю. Б. против Ю. Х. Х. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на първия ищец сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за нанесените му от ответника неимуществени вреди в резултат на действията пo смущаване и ограничаване на правото му на собственост в УПИ XI-72 в кв. 5 пo ПУП на село Руен, одобрен със Заповед № 313/04.06.2008 г. на Кмета на Община Руен, с административен адрес: село Руен, Бургаска област, ул.“Пирин“ № 4, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта, както и за осъждане на ответника да заплати на втората от ищците Е.Ю. Б., сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в резултат на действията на ответника пo смущаване и ограничаване на правото на ползване на санитарните помещения - външна баня/тоалетна с площ от 10,40 кв.м., прилежащи към семейното жилище, находящо се в гореописания УПИ.