Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 223 от 06.06.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 192/2024
Вид
Определение № 223
Подписан
06.06.2024
В сила
25.09.2024
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433,ал.1т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Смолян, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500192 по описа за 2024 година Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№1606/11.03.2024г от адв. Елена Иванова – пълномощник на С. Ю. Д. против определение № 111/

12.02.2024г., постановено по гр.дело № 1123/ 2022г„ по описа на районен съд – Смолян,с което е оставена без уважение молбата с вх. 6972/22.11.2023 г., с която се иска да бъде изменено постановеното решение № 395/06.11.2023 г. по гр.д. № 1123/2022 на РС - Смолян в частта за разноските, като на адв.

Елена Иванова – пълномощник на ищеца С. Ю. Д. бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 З Адвокатурата в размер на 4 730 лева.

Счита постановеното Определение № 111/ 12.02.2024г. по гр.дело № 1123/ 2022г по описа на районен съд - Смолян за неправилно и незаконосъобразно. Намира че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на ответника липсва воля за продължаване на изпълнението, независимо от настъпилата погасителна давност, индиция за което е направената покана в отговора на исковата молба да предаде оригинала на изпълнителен лист на ищеца. Съдът е приел ,че посочените обстоятелства и признанието на предявените искове водят до извода, че ответникът не е станал причина за водене на делото, независимо, че разполага с изпълнителен лист срещу ответника. Счита ,че изложените доводи от първоинстанционния съд са неправилни, тъй като с поддържането на висящо изпълнително дело по описа на ДСИ при PC -Мадан и изпращането на множество покани, въпросното вземане се претендира от ответното дружество и независимо дали тази претенция е предявена под формата на иск или пък е заявена извънсъдебно, счита , че тя представлява упражняване на права и предприемане на действия от кредитора за събиране на суми от негови длъжници. В този смисъл счита че доверителят и има 1 правен интерес да предяви иск за установяване на недължимостта на съответното вземане, независимо от това, че срещу него не е бил предявен такъв, доколкото това е форма на защита на правата му спрямо кредитора.В случая намира , че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като законът не ограничава възможността му за защита, още повече, че приложното поле на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК включва именно установяването на съществуването или не на едно право или отношение, за което ищецът има своя интерес, както е по делото. Твърди ,че нормата на чл.

78 ал. 2 ГПК изисква кумулативно наличие на две предпоставки - признание на иска и липса на поведение от страна на ответника, с което да е провокирал заведеното от ищеца дело. В случая счита ,че не е налице втората от посочените предпоставки. Предвид правната квалификация на иска - чл. 124 ал. 1 ГПК, част от предмета на доказване е установяването на правен интерес от завеждането му. Намира ,че признанието на иска по чл. 237 ГПК е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. От това счита ,че следва, че при иск с правно основание чл. 124 ГПК, признанието включва и наличието на правен интерес от завеждането му, т.е ответникът признава твърдението в исковата молба, че е налице оспорване от негова страна на правата на ищеца за недължимост на посочените суми. Твърди ,че наличието на такова оспорване безспорно изключва възможността да се приеме липсата на поведение от страна на ответника, представляващо повод за завеждане на иска.Счита ,че в случая, законът изисква завеждане на иск за признаване на установено, че сумите са погасени по давност. Твърди ,че в тази хипотеза, ищецът не може да се защити извънсъдебно, т. е. това може да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на иск. Сочи съдебна практика -определение от 24.10.2005г. на ВКС по гр.д.№245/2005г., I ГО.Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в случая безспорно не е налице първата от визираните в разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК предпоставки, а именно, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Трайната и непротиворечива практика, постановена по реда на чл.274 ал.З от ГПК, приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца /определения №500 от 16.07.2013г. по ч.гр.д.№ 2326ДЗг. на I ТО и № 709 от28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/12г. на I ГО на ВКС, Ns 71 от 21.01.2014г.по ч.гр.д.№ 17/14г. на III ГО на ВКС.

Поради това счита ,че не може да се приеме, че ответника с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Счита ,че прилагането на чл.78, ал.2 ГПК в настоящия случай би означавало ищецът/нейният доверител/ да бъде натоварен с разноски, които е бил длъжен да направи, за да защити накърнените си права, които разноски обаче да не може да получи обратно от неизправната страна, респ. би означавало ответникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Намира ,че такова 2 разбиране напълно противоречи на принципите на ГПК. Поради това моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно определение № 111/ 12.02.2024г., постановено по гр.дело № 1123/ 2022г., по описа на районен съд – Смолян.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№2525/19.04.2024г от „Юробанк България“ АД, ЕИК: ***, чрез „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: ** представлявано от Райна Иванова МитковаТодорова, в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Веселина Йорданова като поддържа становище

,че следва да бъде потвърдено определение № 111 от 12.02.2024 г. по гр. д. № 1123/2022г. по описа на районен съд - Смолян, Счита депозираната частна жалба за неоснователна, Твърди ,че както в постановеното по делото съдебно решение, така и в обжалваното определение, съдът е изложил обстойни мотиви относно отговорността за разноски в процесния случай .Намира ,че правилно е съобразено, че предявеният отрицателен установителен иск е изрично признат по смисъла на чл. 237 ГПК за основателен и вземането е признато за действително погасено по давност.Счита ,че в процесния случай е налице и втората кумулативна предпоставка съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът не само е признал за основателен иска, но и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Моли въззивният съд да има предвид ,че процесното вземане е прехвърлено на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България“ АД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД /като цесионер/ от 18.01.2016г. по силата на който „Юробанк България“ АД, в качеството му на цедент, прехвърли на „ЕОС Матрикс” ЕООД, в качеството му на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в приложение към договора за цесия, произтичащи от договори за банкови кредити. Следователно, считано от 18.01.2016г., „ЕОС Матрикс“ ЕООД се явява частен правоприемник на „Юробанк България“ АД и нов кредитор по вземанията, подробно индивидуализирани в приложението, представляващо неразделна част от договора за цесия като въпросното задължение също е предмет на цесията .

С молба вх. № 112/15.03.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело , като твърди ,че няма данни да са поискани действия от страна на банката. Твърди ,че при уважаване на иска отговорност за разноски би възникнала за кредитора само, ако същият е предприел действия за принудително събиране на вземането след погасяването му по давност, респективно ако оспори предявения иск за несъществуване на вземането на това основание. Твърди ,че в настоящия случай ответникът не е инициирал извършване на действия по принудително изпълнение срещу ищеца. Счита ,че липсата на висящо изпълнително дело, както и липсата на каквито и да било искания от страна на кредитора за насочване на изпълнението срещу имуществото на ищеца, водят до извода, че не е бил даден повод за завеждане на отрицателния установителен иск.

Твърди ,че след прекратяване на изпълнителното дело не е инициирано ново изпълнително производство от страна на ответника, нито са предприемани активни действия, насочени към принудително събиране на вземането по 3 издадения изпълнителен лист .Твърди ,че наличието на изпълнителен титул може да обоснове правен интерес за водене на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, но този факт сам по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на иска. Съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. Счита ,че понасянето на разноски от ответника в процесния случай би било равносилно на това същият да търпи вреди за действия и поведение, което не е предприел. Ищецът безспорно има интерес да установи действителното правно положение в отношенията си с ответника, но право на разноски би имал само ако предприетата от него съдебна защита е необходима, не само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за защита, а когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на вземанията. В този смисъл сочи определение № 4201/10.05.2022г. по ч. гр. д.

№ 4309/2022г. на СГС, Vl-ж състав.

Твърди ,че кредитора има право да претендира вземането си от длъжника и ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането, съгласно чл. 118 от ЗЗД, респективно иницииране на евентуални действия по извънсъдебно му събиране не биха били незаконосъобразни, респективно не са основание за завеждане на дело. В заключение, счита, че определение № 111 от 12.02.2024 г. по гр. д. № 1123/2022г. по описа на районен съд - Смолян, е правилно и направените в исково производство разноски не следва да бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като с обективираното си извънпроцесуално поведение ответното дружество не е дало основание за предявяване на иска, а след предявяването му го е признало за основателен в хода на производството по гр. д. 1123/2022г. по описа на Районен съд - Смолян. Претендира юриск. възнаграждение в размер на 100 лева .

В условията на евентуалност, ако съдът уважи искането на насрещната страна, моли, на основание разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, съдът да допълни постановеното съдебно решение, като изиска от насрещната страна да посочи банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на насрещната страна суми. Искането е с цел страните да приключат взаимоотношенията си без да се издава изпълнителен лист и да се образува допълнително изпълнително производство.

Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е в законният срок ,от надлежно упълномощен процесуален представител ,с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Иска се изменение на решение №395 /06.11.2023г по гр.д.

4

№1123/2022г по описа на Смолянски районен съд,с което е признал за установено на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че не съществува поради изтекла погасителна давност вземането на „Юробанк България” АД,ЕИК ***, със седалище и адрес гр.София срещу С. Ю. Д., ЕГН **********, от гр.Мадан- сумите по Изпълнителен лист от 19.08.2011 г.,издаден по ч.гр.д. № 302/2011 г. по описа на Районен съд - Мадан, както следва: 24 204,71лева, главница, дължима по договор за потребителски кредит от 23.04.2010 г.; 2 199,65 лева дължима договорна лихва за периода от 23.05.2010 г. до 22.08.2011 г.; 107,73 лева наказателна лихва за периода от 23.01.2011 г. до 22.08.2011 г., както и законна лихва върху главницата в размер на 24 498,40 лева за периода 17.09.2011 г. – 07.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2022 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски в размер на 530,24 лева за платена ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 858,15 лева, за събирането на които е образувано изп. дело № 160/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Мадан.