Решение № 506 от 06.11.2017, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

№ 506 / 6.11.2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр.Монтана, 01.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД -.

МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Елена

Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2095 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45, ал.1 вр. с чл.52 от ЗЗД и обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата А.Б.Р. xxx твърди, че е съдия в Районен съд Видин. Поддържа, че в хода на извършени процесуални действия по гр.д. № 917/2008г. по описа на Районен съд-.Видин и особено след постановяване на съдебното решение от 18.01.2010г., спрямо нея е започнала систематична атака и е упражняван целенасочен натиск от страна на ответника И.Ц.Д. -. баща на Н. И. Д., представляващата „И. О. -. един от ответниците по делото, с цел да бъде дискредитирана, като личност и като професионалист -. съдия в Районен съд В. тъй като е отказала да удовлетвори интересите на търговското дружество. Изтъква, че на 17.01.2013г. в интервю, дадено от И.Ц.Д. xxx, ответника разпространил по друг начин за нея, в качеството й на длъжностно лице при и по повод изпълнението на службата или функциите й -. съдия в Районен съд град В. позорни обстоятелства със следните изрази: „Три години търпеливо чаках един престъпник да съди хората", „Тя е направила съда бащиния -. тя си взима дела, които си харесва .... тя трябва да лежи в затвора бе, тя толкова зулуми е направила", както й е приписал престъпление: „Тя е направила съда бащиния -. тя си взима дела, които си харесва, подправя протоколи ... просто един човек, който същевременно изнудва хора, като им е вземала делата с материален интерес ... При нея има на първо място подкуп, но това е активен подкуп, защото тя е искала парите". Сочи, че с извършеното деяние от страна на ответника, тя е била публично опозорена, оклеветена и дискредитирана пред обществеността на гр.Видин и Видинския регион, в интернет пространството, където интервюто е било публикувано на интернет-.страницата на БНР, Р.-.В. като по този начин достигнало до широк кръг от лица. Твърди, че за публично изнесените от ефира на БНР, Р.-.Видин клеветнически твърдения, с влязла в сила присъда на 17.07.2015г. по НЧХД № 50 395/2014г. по описа на РС-.Монтана, ответника е признат за виновен за извършването на престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 и т.3 от НК във вр. с чл.147, ал.1 от НК относно горните изявления. Изтъква, че от извършеното деяние от страна на ответника за нея са настъпили тежки вредни последици /неимуществени вреди/ в личен, семеен и професионален аспект. Поддържа, че твърденията на ответника са засегнали безупречната й професионална репутация, нейната лична чест и достойнство в обществото и са накърнили чувството й за самооценка. Твърди, че вследствие на интервюто на ответника у нея се породили силно чувство на притеснение и тревожност и неприятни негативни емоции, които съществено нарушили душевното й равновесие; почувствала се емоционално нестабилна, разстроена и притеснена; чувствала се изолирана сред колегите си, които странели от нея и у тях било създадено чувство на недоверие към личността й. Поддържа също, че вследствие на неприятните емоционални преживявания, е претърпяла множество здравословни проблеми -.възобновили се симптомите на смесеното тревожно-.депресивно разстройство, от което страдала преди това, за което се наложило да бъде лекувана в продължение на повече от шест месеца от медици-.специалисти; получила гинекологични проблеми и разстройство на нервновегетативната система, с прояви на нарушен сън, сърцебиене и световъртежи, напрежение, безпокойство и тревожност, т.е. била изпаднала в състояние на депресия и апатия, което се е отразило видимо на физическото й състояние. Наред с понесените неимуществени вреди, твърди, че вследствие противоправното деяние на ответника, е претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в извършени от нея разноски за пътуване до гр.Монтана и обратно с цел явяване по образуваното против И.Д. дело от наказателен частен характер. Сочи, че е участвала в съдебни заседания на 07.10.2013г., 21.10.2013г., 26.11.2013г., 08.01.2014г. и на 06.03.2014г. по НЧХД № 50 285/2013г. на Районен съд-.Монтана; на 26.05.2014г. по ВЧНД № xxxx . на Окръжен съд-.Монтана; на 17.09.2014г., 15.10.2014г., 10.11.2014г., 10.12.2014г., 23.02.2015г. и 20.03.2015г. по НЧХД № 50 395/2014г. на Районен съд-.Монтана и на 26.05.2015г. по ВНЧХ № xxxx . на Окръжен съд-.Монтана, за което е извършила финансови разходи за пътуване до гр.Монтана и обратно, както и дневни разноски, в общ размер 500 лева. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата 10 000 лева, предявена като частичен иск от сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в уронване престижа и авторитета й, причиняване на душевни болки и страдания, както и причиняване на здравословни проблеми с дългосрочен характер, вследствие на позорящата информация, изнесена публично на 17.01.2013г., в интервю, дадено от И.Ц.Д. xxx, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -. 17.01.2013г., до окончателното й издължаване; сумата 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в направени финансови разноски за пътуване и дневни разходи до гр.Монтана и обратно, с цел явяване на проведените съдебни заседания по НЧХД № 50 285/2013г. по описа на РС-.Монтана, ВЧНД № xxxx . по описа на ОС-.Монтана, НЧХД № 50 395/2014г. по описа на РС-.Монтана и по ВНЧХ № xxxx . по описа на ОС-.Монтана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й издължаване. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът И.Ц.Д. xxx, в отговора на исковата молба оспорва предявения иск, като твърди, че не е причинил вреди на ищцата. Поддържа, че ищцата е привлечена като наказателно отговорно лице на 13.12.2012г. по пр. пр. № 9455/2010г. на СГП и сл.д. № 127/2011г. на НСлС и с оглед чл. 132 от ЗСВ, след тази дата, както и към 17.01.2013г., неправомерно е заемала длъжността съдия, тъй като е следвало да се отстрани от длъжност. Изтъква, че съдия Р. е отстранена от длъжност от ВСС на 24.01.2013г. и като гражданин е изказал мнение, че привлечен като наказателно отговорно лице, със статут съдия, не може и не следва да изпълнява служебни задължения като съдия, а упражняването на съдийска дейност от ищцата е в нарушение на закона.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, както и да му присъди направените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице по съдебно-.психиатрична експертиза на доц. Д-.р В. Т. В..

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че на 17.01.2013 година в интервю, дадено от И.Ц.Д. xxx, ответника разпространил по друг начин за ищцата, в качеството й на длъжностно лице при и по повод изпълнението на службата или функциите й -. съдия в Районен съд град В. позорни обстоятелства със следните изрази: „Три години търпеливо чаках един престъпник да съди хората", „Тя е направила съда бащиния -. тя си взима дела, които си харесва... тя трябва да лежи в затвора бе, тя толкова зулуми е направила", както й е приписал престъпление: „Тя е направила съда бащиния -. тя си взима дела, които си харесва, подправя протоколи... просто един човек, който същевременно изнудва хора, като им е вземала делата с материален интерес ... При нея има на първо място подкуп, но това е активен подкуп, защото тя е искала парите".

Установено е по делото, че за публично изнесените на 17.01.2013г. от ефира на БНР, Р. Видин клеветнически твърдения от И.Ц.Д. по отношение на ищцата, ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда на 17.07.2015г. по НЧХД xxxx . по описа на РС Монтана, в извършване на престъпление по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.2, пр.2 и т.3 НК във вр. с чл.147, ал.1 от НК за изнесените от него твърдения.

По делото са събрани доказателства, че от 1997 година ищцата А.Б.Р. заема длъжността „районен съдия” в Районен съд В. не е осъждана, а последната й проведена атестация за периода от 01.01.2005 година до 31.12.2007 година като съдия е с оценка „много добра”.

На 04.10.2006 година на проведено заседание ВСС е взел решение да повиши ищцата в ранг „съдия в АС”.

Установено е по делото, че лицето И.Ц.Д. е подал жалба до инспектората на ВСС и до председателя на Окръжен съд – В. в която се твърди за тенденциозно решаване на дело и използване на документи /протоколи/ с неистинско съдържание. Във връзка с тази жалба във ВСС е било образувано дисциплинарно дело № 4/2010 година срещу ищцата. Личното трудово досие на ищцата не е съдържало писмени сигнали на граждани за извършени от нея нарушения на закона и неправомерни действия в дейността й като съдия в Районен съд Видин за периода 1997 – 2010 година.

Установено е също така, че делата в Районен съд Видин се администрирали и разпределяли на случаен принцип от 2006 година.

На 23.06.2008 година е образувано гражданско дело № 917/2008 година, по което с протокол за случаен избор за докладчик е била определена ищцата. Решението на делото е било постановено на 18.01.2010 година, впоследствие обезсилено с решение № 29/19.07.2010 година по в.гр.д.№ 260/2010 година по описа на Окръжен съд Видин.

Не било установено, нито констатирано, ищцата да е извършвала нарушения при администрирането и разглеждането на делото.

На 24.01.2013 година

ВСС на основание чл.230 ал.1 от ЗСВ е взел решение за временно отстраняване на ищцата от длъжността „районен съдия” в Районен съд Видин до приключване на наказателното производство по сл.дело № xxxx година по описа на НСлС за престъпление по чл.282 ал.2 във връзка с ал.1 от НК и по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 НК. Така образуваното досъдебно производство, понастоящем не е приключило.

По делото е разпитана свидетелката Л. Г. Ч. – майка на ищцата, която твърди, че след като чула изнесеното от ответника в интервю, дадено на 17.01.2013г. по Р. В.

БНР, ищцата се разплакала, била много тревожна, отслабнала с няколко килограма, имала главоболие, било й назначено медикаментозно лечение от психиатър, затворила се и не поддържала никакви контакти и приятелства, като някои от колегите престанали да я поздравяват. Свидетелката поддържа, че преди този случай дъщеря й била много слънчева, много контактна и отзивчива. Свидетелката твърди, че „това интервю ни притесни дотолкова, доколкото опетни името й в обществото... чувстваше се унижена, съжаляваше, че има хора, които по такъв начин я обиждат”.

По делото е разпитан като свидетел и свид.Е. А. И., близка със семейството на ищцата повече от 15 години. Поддържа, че с даденото интервю на 17.01.2013г. й била нанесена душевна и физическа травма, бил уронен авторитета й, психически ищцата преживяла много тежко цялата тази ситуация. Поддържа, че след този случай ищцата била много тъжна, депресирана, разстроена, ходила на лекар, който й назначил нужното лечение. Свидетелката твърди, че ищцата била в страхотна дълбока депресия, дълго време ползвала болничен, дори според нея още не е преодоляла случилото се на 17.01.2013г.

По делото е изготвена съдебно-.психиатрична експертиза на доц.д-.р В. Т. В., приета и неоспорена от страните. Съгласно заключението на експерта, изнесената на 17.01.2013г. информация и обвинения са се отразили негативно върху психичното и психологичното състояние на А.Р., като са провокирали появата на тревожно-.депресивно-.вегетативни смущения. Негативното влияние от процесната проява се проявява в психични и психологични смущения, променена социална роля и активност. Вещото лице поддържа, че стресът, притесненията и напрежението са оказали влияние върху цялостното психическо и физическо състояние на ищцата, като периодът от време, предвид наличната документация за ползвани болнични листове след 17.01.2013г., е фиксиран до 17.04.2013г.