Определение № 224 от 17.03.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Шумен, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500083 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1268/09.02.2026 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.С.., против разпореждане № 223/28.01.2026г., по ч.гр.д.№ 78/2026г. на НПРС, с което съдът е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника И. М. А., за следните суми: 388,10 евро главница, представляваща разлика между уважения размер от 986,57 евро до претендирания 1374,67 евро; 306,01 евро договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 05.01.2026 г. и 296,57 евро мораторна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 08.01.2026 г., както и в частта за разноските за разликата от 16.77 евро до платените и претендирани 33,61 евро, и за разликата от 38,27 евро до претендираните 76,69 евро за възнаграждение за юрисконсулт. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в ЗПК била уредена възможност за включване на застраховки в договора за кредит. Независимо дали се касаело за кредитиране на стока, застрахователни премии или получаване на сума потребителят не ги заплатил чрез свои средства, а премиите били платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс. В ЗПК изрично застрахователните премии били посочени като вид услуга, която може да бъде задължителна или избрана от потребителя, като от това зависило дали същите ще бъдат включени в ГПР.

„Общи разходи по кредита“ били всички разходи по кредита, известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии, в случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В конкретният случай допълнителните услуги – застраховки, които потребителят избрал и чието финансиране било поето от ищеца не били задължително условие за получаване на 1 сумата по кредита, поради което сумата по застраховките законосъобразно не била включена в ГПР като разход по кредита, тъй като тя била част от самия кредит и взета предвид и отчетена в ГПР като част от кредита. Застраховката не била едностранно сключена. За сключването й е било необходимо волеизявление и активност от страна на потребителя. В чл.19 от Договора за кредит изрично било посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Излага, че цитираната от заповедния съд практика на СЕС не била относима към конкретния случай. Застраховките в договора за кредит не били такси или разход, а отпуснат допълнителен финансов ресурс – главница. В чл.7 от договора ясно бил описан размерът на отпуснатия финансов ресурс и било направено разграничение, че той включва както сума, отпусната за общо ползване /сума за заплащане на стока/, така и сума за заплащане на застрахователни стоки. Съгласно чл.7.2.2 от договора, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита представляващи дължимата за конкретната застраховка сума, се превеждали на кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респ. банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично декларирал избора на тази допълнителна услуга – застраховка, а в чл.7.2.2 от договора изрично възлагал на кредитора да преведе частта от средствата на съответния застраховател. По този начин получавал висока степен защита срещу различни рискове, като ползвал покритието без да трябва да заплати наведнъж дължимата премия. Допълнителната услуга кредитополучателят имал право сам да „включи“ или да „изключи“ на всяка една стъпка от процеса на онлайн кандидатстване и преди одобряването на кредита, както и след като бъде одобрен, видно от екранните снимки в жалбата. Идентична възможност била предвидена и при сключването на договора на хартия. Договорът бил изготвен на разбираем език и отговорял на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. ГПР бил в размер на 5 пъти размера на законната лихва уреден в чл.19, ал.4 ЗПК към момента на сключването му. В чл.10 от договора били посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Както националният закон и Директива 2008/48/ЕО не изисквали в договора да се включат компонентите на ГПР. Той следвало да бъде посочен като процент в договор за кредит, а от друга страна в договора да бъде посочена и общо дължимата сума от потребителя. Преследваната от законодателя легитимна цел била не потребителят да бъде информиран до степен сам да пресметне ГПР /още повече, че формулата за това изисквала специални математически знания, каквито средния потребител не притежавал/, а да се информира за това колко реално ще струва ползването на паричния ресурс при надлежно изпълнение на договора. Потребителят бил осведомен, че размера на кредита включва отпуснатата сума за лично ползване /или за закупуване на стока/ както и отпусната сума за заплащане на застрахователни услуги, които се превеждали на трето лице. В заповедното производство липсвала възможност да се докажат в пълна степен посочените по-горе факти, както и да се назначи ССЕ която да провери, че размерът на ГПР е коректно посочен и СТИ, която да установи стъпките и съгласията, които потребителят 2 давал при кандидатстване онлайн, с оглед характера на производство. Подаденото заявление и извлечение от счетоводните книги имали всички необходими реквизити и законово съдържание, за да се направи преценка потребителят дължи ли претендираните суми и дали да подаде възражение или не. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането на НПРС и да уважи изцяло подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и изпълнителен лист за всички отхвърлени суми, както и в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д.№ 78/2026 г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника И. М. А., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 1374,67 евро главница, ведно със законната лихва от 15.01.2026 г.; 306,01 евро договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 05.01.2026 г., 296,57 евро мораторна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 08.01.2026 г. Посочено е, че заявлението се основава на извлечение от счетоводните книги на банката и че се касае за сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника Ддговор за потребителски кредит. Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на банката; договор за потребителски кредит, съдържащ и погасителен план; заявление, декларация, сертификат за застраховка, общи условия за ползване на допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“.

С разпореждане № 97/16.01.2026г., заявлението е оставено без движение с подробни указания към заявителя описани в него досежно конкретизиране на претендираните вземания и датата на предсрочната изискуемост. С уточняваща молба от 26.01.2026г. заявителят е посочил, че отпуснатия финансов ресурс включва сумата за покупка на стоки и предоставената сума за заплащане на премиите по избраните застраховки. Договорната лихва и обезщетението за забава са изчислени като е съобразен „общия финансов ресурс“, включващ и сумата предоставена за заплащане на застраховките и дължимата върху него договорна лихва или обезщетение за забава. Уточнил е, че претендираната главница в общ размер на 1374.67 евро включва: 1219.16 евро чиста стойност на преведената на кредитополучателя сума, 106.80 евро е размера на застраховка „Bank пакет 3 кредит + сметка ” и 48.71 евро е размера на застраховка „Bank пакет 3 сметка“ от главницата.

Претедираната договорна лихва в общ размер от 306.01 евро се състои от 271.39 евро договорна лихва върху главницата, 23.77 евро договорна лихва върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка” и 10.84 евро договорна лихва върху застраховката „Bank пакет 3 сметка“. Претедираното обезщетение в общ размер от 296.57 евро се състои от 263.02 евро обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума, 23.04 евро обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 3 кредит + сметка” и 10.51 евро обезщетение за забава върху застраховката „Bank пакет 3 сметка“. Заявителят е посочил в таблица, че длъжникът е извършвал плащания по договора за кредит, в общ размер от 1 149.00 лв./587.47 евро, с които са погасени главница - 694.06 лв./ 354.87 евро; договорна лихва 409.87 лв./ 209.56евро и други задължения - 45.07 лв./ 23.03 евро.

В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е отразен размер на сумата съгласно договор за потребителски кредит №7053676523, сключен на 27.12.2024г. – 2546,07 евро, начало на договора – 27.12.2024 г., краен срок на договора – 05.01.2026г., брой 3 вноски по договора – 12, падеж на задълженията – 5-то число на месеца; брой платени вноски – 3; брой оставащи дължими вноски - 9; Посочено е, че размерът на задълженията към 08.01.2026г. възлиза на 1374,67 евро – изискуема главница; 306,01 евро изискуема договорна лихва за периода 05.05.2025 г. – 05.01.2026 г.; 296,57 евро - обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 05.05.2025 г. – 08.01.2026 г., общо задължение – 1977,25 евро.

С атакуваното разпореждане № 223/28.01.2026г., по ч.гр.д.№ 78/2026г. на НПРС, съдът е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника И. М. А., за следните суми: 388,10 евро главница, представляваща разлика между уважения размер от 986,57 евро до претендирания 1374,67 евро; 306,01 евро договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 05.01.2026 г. и 296,57 евро мораторна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 08.01.2026 г., както и в частта за разноските за разликата от 16.77 евро до платените и претендирани 33,61 евро, и за разликата от 38,27 евро до претендираните 76,69 евро за възнаграждение за юрисконсулт.

В мотивите съдът е приел, че в общия размер на кредита не следва да се включат разходите по кредита. Сумата на застрахователните премии не е включена в ГПР и не може да се смята част от усвоена сума. Клаузата относно общия размер на сумата, която потребителят следва да плати е неравноправна и влече недействителност на договора в неговата цялост. Дължима е претенцията за главница в размер на чистата сума на кредита 3000 лв./1533,88 евро, а не както е посочено в чл.7 от договора - 3382,68лв./1729,54 евро.

Налице е несъответстващ на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, ГПР, който се оказва много по – висок от посочения в договора, което нарушава чл.19, ал.4 ЗПК и прави сключения договор за кредит недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По аргумент на противното от чл.23 ЗПК, единствено дължима е сумата от 3000 лв./1533,88 евро, чистата стойност на преведената на кредитополучателя сума, като не се дължат претендираните суми за 306,01 евро договорна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 05.01.2026 г. и 296,57 евро мораторна лихва за периода от 05.05.2025 г. до 08.01.2026 г. Длъжникът е платил сумата от 1 149.00 лв./587.47 евро, с което е платил отчасти главница - 694.06 лв./ 354.87 евро и недължимите на основание чл.22 ЗПК суми за договорна лихва - 409.87 лв./209.56 евро и други задължения - 45.07 лв./23.03 евро, общо 454,94 лв./232,59 евро. На основание чл.19, ал.6 ЗПК след приспадане на недължимо платените суми от размера на оставащата и претендирана главница, която според уточняващата молба е 1219,16 евро остава да се дължи сумата от 986,57 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2026 г.