Решение № 544 от 16.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Варна, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110111969 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.542 и сл. ГПК вр. чл.19, ал.1 ЗГР.

Образувано е въз основа молба на А. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ****, с която е отправено искане за допускане на промяна на името, на молителя, в частта, касаеща бащиното и фамилното име, като след промяната, вместо името А. Е. А., да носи името А. Е. А.

В молбата се сочи, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР за допускане на исканата промяна. Окончанието – „-ов“ на неговото презиме се свързва с начина, по който се формират българските имена, но не и арменските. Твърди се, че молителят желае окончанието на фамилното име да бъде съобразено с установената арменска форма при образуване на фамилните имена. Заявява, че А. е истинското и първоначалното фамилно име на неговия род, като в арменската традиция, оконанието „-ян“ означавало „син“ или „потомък на“. През годините е използвал фамилното име А.. Заявява, че с исканата промяна ще запази единството на фамилията и връзката между поколенията. Различието в името, с което молителят е вписан в документите си за самоличност и името, което възприема като свое, създават за молителя неудобство и трудности.

Заинтересованата страна Община град Варна и контролиращата страна 1

Районна прокуратура Варна не изразяват становище по молбата ; в проведено открито съдебно заседание, не изпращат представители.

Варненският районен съд прецени доводите в молбата и събраните по делото доказателства, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 19 ЗГР.

Същата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Името е задължителен белег за индивидуализиране на гражданите.

Всяко физическо лице се идентифицира и отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име. Правото на име е признатата и гарантирана от закона възможност на всяко физическо лице да има словесно обозначение, образувано по определен начин, с което то да се индивидуализира.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗГР, името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име, като трите части на името се вписват в акта за раждане на лицето. Фамилното име, както и презимето, определят произхода от баща и са основни елементи от гражданскоправния статус на лицето. Според нормата на чл.14 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка „–ов“ или „–ев“ и окончание, съобразено с пола на детето, освен в случаите, когато семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

Промяната на името е регламентирана, като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗГР, промяната на името се допуска от съда, когато същото е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Тъй като името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, законът допуска неговата промяна само по изключение, при наличието на важни обстоятелства.

За да е налице важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, то трябва да е свързано с породени трудности при легитимацията и идентификацията на лицето в обществото. Такива съществуват за молителя и те са породени от 2 факта, че в документите си за самоличност той фигурира с бащино и с фамилно име, различно от тези, които възприема като свои, и с които желае да се идентифицира в социалната си среда.

Видно от приобщените по делото препис от удостоверение за раждане, издадено от Община Варна, въз основа на акт за раждане № *****1982 г. на Община Варна, при раждането си молителят е записан с името А. Е. А..

По искане на молителя, по делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията на водения от него свидетел К. А. К..

Пред съда, св. К. заявява, че познава молителя от над 30 години. Сочи, че последният работи активно в Общоарменския благотворителен съюз П. – Варна, в който той членува, а свидетелят е председател. Сочи, че събиранията на органзацията са ежеседмични, като се осъществяват различни активности.

Разяснява, че се касае за световна, глобална организация, регистрирана през 1906 г., която се занимава със запазването на арменския език, култура, история и религия. Организацията е благотворителна. В същата, освен молителя, е членувал и неговият баща Е.. Сочи, че „-ян“ е образуващо окончание, което се е използвало от Средновековието в арменската общност по света, което в превод означава „на“. Сочи пример, като пояснява, че А. означава син на А..

Заявява, че във времето на социализма, доколкото м у е известно, само във Варна, за кратък период от време, фамилните имена са били формирани с окончание „-ов“, но подобно положение сред арменската общност в България не му било известно. Сочи, че „А.“ е правилното образуване на бащино/фамилно име. Заявява, че от около 7-8 години знае за вътрешната убеденост на молителя да промени името си, за да бъде в баланс с произхода си, като намира, че той има правото на това.

Анализът на приобщения по делото доказателствен материал обосновава извод за основателност на молбата, образувана в настоящото дело.

Молителят възприема като свое името А. Е. А. което обозначава произхода му.

Несъответствието между името, с което молителят е вписан в документите си за самоличност и това, с което се идентифицира, създава за него значителни затруднения. Бащиното и фамилното име определят произхода от бащата и са основни елементи от гражданскоправния статус на лицето, като ЗГР определя начин за формирането им, като в случая са налице безспорни обстоятелства, които налагат при спазване на това изискване, да бъде допусната промяна, 3 която да отговаря на усещането за принадлежност на молителя, към арменския етнос. Констатираното противоречие несъмнено създава трудности и неудобство за молителя, поради което съдът приема, че са налице „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, които налагат допускане на промяната в смисъла на направеното искане. Промяна в имената на молителя не би създала затруднение в неговата идентификация, доколкото чрез административния идентификатор единен граждански номер /ЕГН/, физическото лице се определя еднозначно /чл.11 ЗГР/.

Молбата е основателна и следва да бъде уважена, като занапред молителят, вместо А. Е.он А., следва да се именува А. Е. А.

Промяната подлежи на отразяване в регистъра на населението по постоянния и/или настоящия адрес на лицето на основание чл. 27 ЗГР.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПРОМЯНА на бащиното и фамилното име на А. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ****, като след извършената промяна и занапред, молителят, вместо А. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ****, да се именува А. Е. А.

След влизане на решението в сила да се изпрати заверен препис на служба „Гражданска регистрация и административно обслужване” на Община Варна, както и на съответното бюро за съдимост, на основание чл. 107, ал. 1 Правилника за администрацията в съдилищата.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.537, ал.1 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4