Решение № 168 от 23.11.2020, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

Номер 168

17.11.2020 г.

Град гр. В=

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В=

II-ри въззивен граждански състав

На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

В. Й. М.

Г. П. Й.

Д. М. В.

В. В. У. като разгледа докладваното от Д. М. В. Въззивно гражданско дело № 20201300500422 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Главна дирекция „Г. п., представлявана от директора С. И. К., против Решение № 224 от 27.03.2020 г. по гр. дело № 2035/2019 г. по описа на РС – В.

Във въззивната жалба се твърди, че с атакуваното решение Главна дирекция „Г. п. е осъдена да заплати на ищеца В. В. Н. следните суми: 1302,92 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.07.2016г. - 18.07.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 109,65 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 18.07.2019 г., 621,20 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 102,12 лв., представляваща дължима държавна такса и 80,00 лв. - възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.

Поддържа се, че решението на съда е неправилно и по – конкретно, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

На първо място посочва, че първоинстанционният съд прилага материалния закон без да се съобразява със служебния статут на служителя и приложимите спрямо него норми.

Твърди се, че имайки предвид законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 ЗМВР министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г., регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и 1 почивките на държавните служители в МВР. Конкретно посочва чл. 3, ал. 3, според регламентацията на който при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 – часов период, а според назначената и изготвена в първоинстанционното производство експертиза, трудът, който служителят е полагал, е 8 часа нощен труд.

В тази връзка посочва, че многократно експерти от МТСП са имали повод да изложат становища, от които става ясно, че преизчисляването на нощния труд към дневен не е асболютно правило. То не се прилага дори за всички категории служители, чийто статут се урежда в КТ.

Поддържа, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

Като подкрепа на становището за наличие на специален, различен от работещите по КТ, статут на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, отбелязва становището на проф. В. М. в писмена консултация от 27.09.2019 г.

Изтъква се, че неправилно е прието, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ и не би могла да се прилага еднакво за различни правоотношения – трудови и служебни.

Излагат се аргументи, според които в първоинстанционното съдебно решение липсват мотиви, които да обосноват, че действително Лазаров е положил извънреден труд за работодателя си, за който Главна дирекция „Г. п.“ да му дължи възнаграждение.

Предвид всичко изложено искат от Съда да отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение, постановено по гр. дело № 2035/2019г. на Районен съд – В.

Претендират разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Молят съда при евентуално потвърждаване на обжалваното решение, разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от въззивника, да бъдат редуцирани на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Адв. С. И., като пълномощник на ответната страна, оспорва изцяло предявената въззивна жалба, срещу постановеното по горецитираното гражданско дело решение като неоснователна и излага следните съображения:

На първо място твърди, че правилно и законосъобразно PC - В. е приел, че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на 2 нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.

На следващо място подчертава, че правилно и законосъобразно ВРС е определил размерите на исковите претенции, позовавайки се изцяло на приетото по делото заключение по назначената съдебно - счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните.

С оглед на изложеното молят съда да приеме въззивната жалба за неоснователна, а постановеното Решение за правилно и законосъобразно.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, отговорът на ответната страна и съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

С Решение № 224/27.03.2020 г. по гр. дело № 2035/2019г. по описа на РС – В.

Главна дирекция „Г. п.“ е осъденa да заплати на Във въззивната жалба се твърди, че с атакуваното решение Главна дирекция „Г. п.“ е осъдена да заплати на ищеца В. В. Н. следните суми: 1302,92 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 19.07.2016г. - 18.07.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в с ъ д а - 19.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, 109,65 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 18.07.2019 г., 621,20 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 102,12 лв., представляваща дължима държавна такса и 80,00 лв. възнаграждение за вещо лице по сметка на ВРС.

По делото не се спори, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото основание. Не се оспорва и, че за исковия период от 19.07.2016г. до 19.07.2019г. ищецът е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебноикономическа експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява че през исковия период ищецът е отработил 1286 часа нощен труд. Приравненият с коефициент 1, 143 нощен труд в дневен възлиза на действително отработени 184 часа, които се равняват на 1302.92 лева. Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен период по периоди на възникване до 19.07.2019г. е в размер на 109.65 лева.

Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна поради следните съображения:

3

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая въззивната инстанция констатира, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Подадената срещу него жалба е неоснователна.

Безспорно е, че страните се намират в служебно правоотношение, като през процесния период от 19.07.2016г. до 19.07.2019г. въззиваемата страна е полага труд през нощта, а имено между 22:00 ч. и 06:00 ч., съгласно график, а отработеното време се е изчислявало сумарно.

Предметът на спора в настоящото производство се изразява в това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност - чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поради наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос е образувано тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е постановено тълкувателно решение.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че както в ЗМВР, така и в приложимите наредби към него, с изключение на вече отменената Наредба № 8121з407 от 2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове трябва да се превърнат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР, се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Въз основа на тази законова регламентация са приети няколко наредби на министъра на вътрешните работи, но в нито една от тях не е определена методология за превръщането на отработените нощни 4 часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на ГД „Г. п.“, че не е възможно приложението на нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ еднакво за различни правоотношения. Следвайки указанията, дадени в т. 23 от мотивите на ТР 6/2013 г. по тълк. дело 6/2012 г., съдът стига до коренно противоположен извод на този на въззивника. В коментираната точка на първо място се отбелязва, че в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение. За първата група е приложим Кодекса на труда, а за втората група – държавните служители Закона за държавния служител. Изрично е посочено, че последният намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР и трябва да бъде прилаган, тъй като обратното би означавало държавните служители в МВР да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо другите държавни служители и работниците и служителите по трудови правоотношения, от което следва, че макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.