Решение № 2881 от 28.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2881 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Б.В.И.П. като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110203962 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ул.“ХР.Б.“ № 42, .........., срещу Eлектронен фиш, Серия К, № ........, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 (четиристотин) лева за извършено нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че издаването на електронен фиш е осъществено извън регламентираните срокове за това, като първоначално същият е издаден на ползвателя на МПС – Е.Е.П.а, като едва след депозиране от нейна страна на декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, такъв е издаден срещу собственика на автомобила. На следващо място се сочи, че в атакувания акт неясно е посочено мястото на извършване на нарушението, като предвид описанието му в електронния фиш същото е в 1 началото на магистрала „Тракия“, където ограничението на скоростта за движение е 140 км./ч., а не 90 км./ч. Допълнително се излага, че електронният фиш е издаден при неспазване правилата, условията и реда за експлоатация на техническото устройство.

По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В ангажирани по делото писмени бележки от адв. Е.Г. – САК, процесуален представител на въззивника с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, моли атакуваният акт да бъде отменен като необоснован, незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалните и процесуалните правила.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна, предвид неголямата сложност на делото от фактическа и правна страна.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2019 г. в 11:26 ч. по Главен път Е80, 2-ри километър, с посока на движение от гр.София към гр.Пловдив, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № ..........., била засечена скорост на движение на МПС – „........” с рег. № СВ ............ от 132 км./ч. извън населено място.

Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят Н. Н.

Н., а като негов ползвател била регистрирана Е.Е.П.а.

Въз основа на така констатираната скорост на движение, заснета с 2 мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1” с № ..........., бил издаден електронен фиш Серия К № ..........., с който на ползвателя Е.Е.П.а било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

На 21.05.2021 г. в ОПП-СДВР се явила Е.Е.П.а, която в качеството си на ползвател на лек автомобил „........” с рег. № СВ ............, попълнила декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която декларирала, че процесният лек автомобил е бил върнат във владение на собственика му Н. Н. Н. на 01.02.2019 г. в 14:00 часа. Заедно с декларацията било предоставено и копие от СУМПС на Н. Н. Н..

С оглед така подадената декларация електронен фиш Серия К № ........... по описа на СДВР бил анулиран и вместо него на 25.06.2021 г. бил издаден обжалваният електронен фиш Серия К № ........ по описа на СДВР, с който на Н. Н. Н. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Фишът бил връчен на жалбоподателя на 25.02.2022 г., видно от справка от информационната система на МВР – АИС – АНД.

От приложения към делото снимков материал - снимка към ЕФ № ........... (заснета с мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № ...........), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 20.07.2020 г., в 11:26:47 ч., на Главен път Е80 с GPS координати 42.630870, 23.464708, е измерена скорост на движение от 136 км/ч, като са записани датата, часа, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя. Отделно от това, от изисканата и приложена по делото справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, ведно със схема за местонахождението на географска точка с координати 42.630870, 23.464708 се установява, че посочените в снимка към ЕФ № ........... координати на местоположение на техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № ...........

(географска точка) се намират на автомагистрала А1 след изхода от гр. София в посока гр. Пловдив.

От събрания по делото доказателствен материал, а именно - справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - София се 3 установява, че към 20.07.2019 г. на републикански път АМ „Тракия“ при км 2+000 дясно платно – посока от гр.София към гр.Пловдив няма ограничение на скоростта, като в посочения пътен участък разрешената максимална скорост на движение е до 140 км./ч. съгласно Закона за движение по пътищата.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 20.07.2019 г. за използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП – СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № ........... е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това.

Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № ........... е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № ........... е преминала последваща периодична проверка на 26.09.2018 г. От приложения по делото протокол № 52-С-ИСИ/26.09.2018 г. на Български институт по метеорология е видно, че мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № ........... отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС от 20.07.2019 г., Протокол № 52-С-ИСИ/26.09.2018 г. на Български институт по метеорология, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1”, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на 4 електронен фиш, справка за собствеността на автомобила, ежедневна форма от отчет, справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, ведно със схема за местонахождението на географска точка с координати 42.630870, 23.464708, справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - София.

Съдът кредитира гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по -горе фактическа обстановка.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Извън доказателствените изводи на съда остава единствено представената по делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – София, ведно със схема на организацията на движението между ул.“Софийски околовръстен път“ в участъка между бул.“С.“ и бул.“Л.“, доколкото същата е неотносима към въпросите, подлежащи на доказване в производството.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на 5 жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание, поради което и всички възражения на въззивника в противоположния аспект са неоснователни.

На първо място следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление. Действително, съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове, респективно и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на електронния фиш.

Именно поради това, за електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.

34, чл. 40 – 44, чл. 52 - 58 от ЗАНН. Отговаря на действителното фактическо положение твърдението на жалбоподателя, че от датата на нарушението 20.07.2019 г. до датата на връчване на електронния фиш 25.02.2022 г. са изминали около три години и седем месеца. За разлика от АУАН и НП обаче, при издаването на електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след изтичането на който да не може да се издава, респ. връчва електронен фиш.

Нормата на чл. 34 от ЗАНН тук не важи, нито има друга аналогична разпоредба в законодателството, която да се отнася до електронния фиш.

Поради това, изтеклият период от време от извършване на деянието до издаването, респ. връчването на електронния фиш не може да бъде основание съдът да приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение.

Изтичането на определен срок от извършване на нарушението би имало значение единствено за прекратяване на административното производство поради изтекла давност. В случая обаче, от датата на нарушението /20.07.2019 г./ до връчването на електронния фиш /25.02.2022 г./ не е изтекъл 3годишният срок по чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, доколкото със съставянето на електронния фиш срещу жалбоподателя на 25.06.2021 г. давността е била прекъсната, респективно е започнал да тече нов 3 – годишен давностен срок. Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС – 15 състав не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл. 11 от ЗАНН, вр. чл.