Решение № 580 от 28.06.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Сливен, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230104492 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на П. М. М. б.ж. на гр. Сливен, починал на 01.09.2022 г. Общият наследодател, поради липса на низходящи и възходящи по права линия, както и на съпруга, оставил наследници от 5 и 6 съребрена степен - които са деца и внуци на своите първи братовчеди.

Посочват, че освен тях като наследници в издадените Удостоверения от Община Сливен, бил записан и ответникът като син на Х. А. П. починал на 22.09.1954 г. Ответникът бил осиновен от втория мъж на майка му, потвърдено и от новите получени имена, както бащино така и фамилно.

Предвид промените на правната уредба, липсват данни за неговото осиновяване, като считат, че същия бил осиновен с пълно осиновяване, като за това се основават на обнародвания ДВ бр. 50/1961 г., които разпореждал, че осиновените наследяват осиновители и техните низходящи, но не наследявят роднините на осиновителите. Като след това, и след изменението 1 на ЗЛС от 1961 г. се въвел императивно единствен законов режим на пълното осиновяване, който се прилагал както за тези осиновявания преди промяната, както и за тези след нея. Посочват и нормата приета от 1968 г. с въвеждане на пълното и непълното осиновяване, уредена в Семейния кодекс, като по разпоредбата на чл.55 СК, страните следвало да постигнат споразумение пред съда относно вида на осиновяването. Във връзка със изложените от тях твърдения, както и времето на реализирането на осиновяването, ищците считат, че ответника бил осиновен с пълно осиновяване, че същия не притежавал качеството на наследник на П. М. М., роднина по съребрена линия на неговия роден баща Х. А. П.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че той не е наследник на техния общ наследодател П. М. М., починал на 01.09.2022 г. и не притежава права от оставеното от него наследство.

В законоустановения по чл. 131 от ГПК едномесечен срок, е постъпил отговор от ответника, който не оспорва изложеното в исковата молба, както и това, че същия не е наследник на П. М. М., предвид в това, че съшия не знаел за съществуването на тези хора, както също, че и той не познавал биологичния си баща. Изтъква обстоятелството че не е претендирал лично за наследството на починалия М., тъй като е бил осиновен и е прекъсната връзката между него и роднините му по рождение счита че не е техен наследник и не претендира правото му за наследство, включително и за наследството оставено му от М.. Прилага и удостоверение за раждане Не възразява делото да се гледа в негово отсъствие.

В с.з. ищците не се явяват. Представляват се от пълномощник, който моли съда да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът не се явяват в съдебно заседание. Не е оспорил иска в писмения отговор, а напротив признава твърденията в исковата молба.

Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че ищците са наследници на П. М. М. б.ж. на гр. Сливен, починал на 01.09.2022 г., видно от официалния документ представен по делото Удостоверение за наследници № 9400-19294/20.09.2023 г. от Община 2

Сливен. По делото се установи, че ответникът е наследник на починалия Х.

А. П., видно от удостоверение за наследници изх. № 9400-19294/1/20.09.2023 г., издадено от Община Сливен.

Безспорно се установи и доказа, че общият наследодател, поради липса на низходящи и възходящи по права линия, както и на съпруга е оставил наследници от V и VI степен по съребрена линия, т.е. това са деца и внуци на първите братовчеди.

Също така не е спорно, че ответникът е осиновен от втория мъж на майка си Д. - Х. М. П., което се установява и от представения акт за раждане от 1952 г. № 696 издаден от регистъра за ражданията при Община Сливен, Сливенска околия, в който са записани имената на родителите му. В акта е отразено определение, с посочено гр.д. с което е допуснато осиновяване на малолетния тогава ответник.

От Акта за женитба № 285 издаден от Народен съвет – Сливен се установява семейния статус на майката.

Действително съдът констатира тези обстоятелства, които ответникът не оспорва и сам признава, че е роден на 19.07.1952 г. в гр. Сливен.

Рождените му родители са Д. С. Н. и Х. М. П. и след смъртта на рождения му баща Папазян през 1954 г. майката се омъжва повторно за Д. Д. В., което се установява и от акта за женитба и след сключване на брака през 1959 г. е осиновен от съпруга на майка му Д. Д. В. и тогава е издаден Акт за раждане, в който са вписани имената на майката и на осиновителя Д. Д. В..

Признал е обстоятелството, че не познава изобщо роднините на баща си по рождение, които са наследници на починалия М.. Признава обстоятелството, че след като е бил осиновен е прекъсната връзката между него и роднините на рождения му баща и не е наследник и не претендира за правото му на наследство оставено му от наследодателя М..

От така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

При така предявения отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК ищцовата страна следва да установи наличието на правен интерес от защита на правата си по съдебен ред, а в тежест на ответника да установи, че е наследник на П. М. М., починал на 01.09.1922 г., като същевременно докаже и правното основание въз основа на което е 3 наследник на посоченото лице.

По делото обаче не е налице спор от ответното лице, а напротив същият не оспорва иска и прави писмено изявление, с което признава твърдяните факти от ищците. Единствено е направил искане да не се уважава иска за възлагане на разноски, тъй като не е станал причина за завеждане на настоящото производство, тъй като правата му посочени в официално удостоверяване, че е сред лицата посочени в удостоверението за наследници.

Безспорно относно осиновяването е действал отменения СК от 1968 г.

Предвид на направените признания на твърденията от страна на ответника, съдът намира, че безспорно се установи и доказа че спрямо ответника е допуснато пълно осиновяване, като за това се основават на обнародвания ДВ бр. 50/1961 г., които разпореждал, че осиновените наследяват осиновители и техните низходящи, но не наследявят роднините на осиновителите.

Действително след 1961 г., ЗЛС законодателят е въвел единствен законов режим на пълното осиновяване. Безспорно действащите към момента на осиновяването разпоредби и предвид направените признания от страна на ответника, съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата твърдяни от ищцовата страна, че ответника е осиновен с пълно осиновяване и поради това не притежава качеството на наследник на П. М. М., роднина по съребрена линия на неговия роден баща Х. А. П.

Ответникът не оспорва иска, нито съдебно, нито извън съдебно, което се установява и доказва от неговото писмено волеизявление, материализирано в отговор по чл. 131 от ГПК по делото.

Съдът приема за безспорни и доказани фактите изложени от ищцовата страна, поради което следва да признае за установено на осн. чл. 124 от ГПК, че ответникът не е наследник на П. М. М., починал на 01.09.1922 г. и ответникът не притежава права от оставеното от цитирания наследодател наследство.

С оглед изхода на процеса, съдът не следва да присъжда разноски, тъй като ответникът не е станал причина за завеждането на делото, защото дори и извън съдебно да не е оспорвал правата на ищците, няма как да попречи на отразяването му в официалното удостоверение, че е сред лицата посочени в удостоверението за наследници. Въпреки уважаването на иска не следва да му бъдат възлагани разноски по делото, тъй като ответникът признава 4 изложените факти от ищцовата страна и не е станал причина за завеждане на делото - арг. чл. 78 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ищците М. К. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. "Н. П." № ., вх. ., ап. Д. К. Е., ЕГН ********** от гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски“ № 28, ет. 2, ап. 6, В. К. З., ЕГН **********, К. З. З., ЕГН ********** и двамата от гр. София, ж.к. „Красна поляна“ I-част № 32, ет. 14, ап. 54, З. З. З., ЕГН ********** от гр. София, ул.

„Листопад“ № 1, ет. 4,ап. 8, всички със съдебен адрес: гр. Сливен, ул.

„Великокняжевска“ № 38,вх. А, офис № 1, чрез адв. Е. Х. от АК – Сливен и ответника Л. Д. В., ЕГН ********** от гр. Сливен, бул. „Братя Миладинови“ № 26, ет. 3, ап. 9, че Л. Д. В., ЕГН ********** от гр. Сливен, бул. „Братя Миладинови“ № 26, ет. 3, ап. 9 не е наследник на П. М. М., б.ж. Сливен, починал на 01.09.1922 г. на осн. чл. 124 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5