Определение № 38 от 16.01.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Шумен, 16.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20223600500557 по описа за 2022 година за да се произнесе взе впредвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7271/28.11.2022 г. подадена от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С..... представлявано от изп. директор Л.Д., действаща чрез юрисконсулт В.Ц. против разпореждане № 1975/23.11.2022г. по ч. гр. д. № 20223620101086 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу Л. С. А. с ЕГН ********** от с. Ц...

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и противоречащо на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че заявлението не е нередовно, тъй като към заявление по чл. 410 от ГПК не се представяли дакязателства относно наличието на изискуемост на вземането, както в хипотезата на чл. 417 от ГПК. Също така се твърди, че заявителя в рамките на производството по чл. 410 от ГПК, не е задължен да представя договора за цесия, а само и единственно договора за кредит, в случаите, когато вземането произтича от договор сключен с потребител (чл. 413, ал. 3 от ГПК), както и доказателства за уведомяването, тъй като в заповедното производтво съобщаването на длъжника за извършена цесия не е факт, имащ отношение към съществуването и изискуемостта на вземането и не следвало да се изследва от заповедния съд. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми, както и в полза на жалбоподателя, да се присъдят направените разноски за 1 настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 о т ГПК подадено от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.

С.... представлявано от изп. директор Л.Д., действаща чрез юрисконсулт В.Ц. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Л. С. А. с ЕГН ********** от с. Ц.. за сумите: 1000 лв. - главница; 396,72 лв. - договорна лихва за периода от 06.07.2009 г. до 17.08.2011 г.; 429,57 лв. - лихва за забава, за периода от 18.08.2011 г. до 03.12.2015 г.; 682,27лв. - законна лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 29.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението. Съдът е оставил заявлението без движение и е дал указания на заявителя за представяне на договора за цесия, сключен на 04.12.2015 г. и приложенията към него, вкл. и доказателство за съобщаването на цесията на длъжника. В даденият срок заявителя не е представил изисканите доказателства, а е депозирал молба в която е посочил, че подаденото заявление е редовно, тъй като съгласно закона, не се изисквало прилагане на договора за цесия, нито каквито и да е други документи удостоверяващи качеството му на кредитор. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението. За да го отхвърли, съдът е приел, че в случаите когато е налице частно правоприемство, основано на договор за цесия на страната на кредитора, то същия следва да бъде посочен и приложен по делото. Посочил е, че за да се установи индивидуализацията на прехвърленото вземане, както на отделните елементи по него, така и на техния размер е необходимо прилагането на договора за цесия, вкл. и на протоколите за прехвърлянето, в които са индивидуализирани вземанията, основани на договора между страните, тъй като само чрез прилагането на договора за цесия, можело да се установи по несъмнен начин и то такъв, който да защитава правата на потребителите, че е налице надлежно прехвърляне на вземането срещу потребителя от действителния кредитор по договора, както и легитимността на заявителя, като носител на правото да иска издаване на заповед за 2 изпълнение срещу конкретен длъжник. Приел е, че като не е приложил, въпреки дадените указания договора за цесия, заявителят не е изпълнил и сам е създал пречки за установяване на всички посочени и изискуеми по т. 4г, изр.

2-ро, от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, обстоятелства, поради което е приел, че подаденото от заявителя искане е противоречащо на закона и на добрите нрави и го е отхвърлил изцяло.

Настоящата инстанция с ъ щ о намира заявлението за нередовно, а посоченото вземане за неидивидуализирано, поради което следва да се отхвърли изцяло, както правилно е процедирал първоинстанционния съд. С договора за цесия е осъществено частно правоприемство между стария кредитор - цедент и новия кредитор – цесионира (заявителя). Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на В К С настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.

В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника и е необходимо същия да се представи със заявлението. В процесното дело не е представен договора за цесия, а само договора, който легитимира цедентът - "ОББ" АД като кредитор спрямо длъжника, но не цесионерът като кредитор. Настоящият съд приема, че липсват доказателства за материалната легитимация на заявителя цесионер да търси претендираните суми, тъй като не е доказал качеството си на кредитор. Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Първоинстанционният съд е дал указания в тази носока с разпореждане № 1820/28.10.2022 г., но заявителят не ги е отстранил в срок , като не е представил нито договора за цесия, нито доказателства за уведомяването на длъжника. Не е достатъчно само да се твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2015г. кредитодателя "ОББ" АД е прехвърлил на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД вземанията си срещу длъжника и, че същия бил уведомен, тъй като пред съда следва да бъдат представени и надлежни доказателства удостоверяващи прехвърлянето.

Неотносимо е възражението на жабоподателя, че съобщаването на цесията не е елемент от фактическия състав на съществуването и изискуемостта на вземането. Първоинстанционният съд не е обсъждал валидността на договора за цесия, но за да поради той действие е необходимо да има съобщена цесия. В мотивите си заповедния съд е приел единствено, че 3 за да бъде уважено заявлението, следва да се представят доказателства както за възникналата цесия, така и за уведомяването й. Настоящият съд приема този довод, тъй като с договора за цесия се доказва материалната легитимация на заявителя. Отделно от това цесията е двустранен договор между цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да породи действие спрямо трето лице – длъжник, следва цесията да му бъде съобщена на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Предвид всичко изложено , като е отхвърлил заявлението изцяло, първоинстанционния съд е процедирал правилно и в съответствие със закона и обжалваното разпореждане, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане № 1975/23.11.2022г. по ч. гр. д.

№ 20223620101086 на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Л. С. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес в с. Ц.. за сумите: 1000 лв. - главница; 396,72 лв. - договорна лихва за периода от 06.07.2009 г. до 17.08.2011 г.; 429,57 лв. - лихва за забава, за периода от 18.08.2011 г. до 03.12.2015 г.; 682,27лв. - законна лихва за забава за периода от 04.12.2015 г. до 29.09.2022 г., както и искането за присъждане на разноски в размер на 50,17лв. (петдесет лева и седемнадесет ст.) - държавна такса и 50 лв. - (петдесет лева) възнаграждение за юрисконсулт, като правилно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4