Решение № 127 от 11.06.2020, Районен съд - Нови пазар
- Съд
- Районен съд - Нови пазар
- Дело
- Гражданско дело 115/2020
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 11.06.2020
- В сила
- 27.06.2020
- Състав
- ПЕТИНА КРЪСТЕВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 208 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 123, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 127, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 3 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127
Гр. Н., 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА
НИКОЛОВА при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 115 по описа на НПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Производството се разглежда по реда на Глава двадесет и пета от ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 310, т. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Г.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: адв. Г.К. от *АК, срещу Районна прокуратура гр. Ш., с ЕИК 1218173091209 със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. ***, представлявано от районен прокурор С.А., с която се иска съдът да признае уволнението на ищцата за незаконосъобразно, да я възстанови на работа и да осъди работодателя да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, както и да присъди в тежест на ответника направените от ищеца разноски по делото. В исковата молба се твърди, че трудовото правоотношение на ищцата с работодателя Районна прокуратура Н.(чийто правоприемник е Районна прокуратура Ш.) е прекратено на правно основание, което не отговаря на фактическата истина. Съгласно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, то било прекратено на основание закриване на част от предприятието. В действителност според ищцата става дума за преструктуриране на дейността на прокуратурата, т.е. за сливане или вливане. Освен това ищцата твърди, че са били налице и основанията за предварителна защита преди уволнение по реда на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В исковата молба се твърди, че тя е страдала от заболяване по Наредба № 5 от 1987 г. и освен това има намалена работоспособност, призната с решение на ТЕЛК. И двете били основания работодателя да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение. Това изискване не било спазено, поради което моли исковете да бъдат уважени без разглеждане на делото по същество – на основание чл. 344, ал. 3 от КТ, като уволнението на ищцата бъде признато за незаконосъобразно, тя бъде възстановена на работа и й се присъди обезщетение в размер на 1000 лв. за срок от 4 месеца, представляващи времето, в което е останала без работа. Направено е искане за заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание е направено изменение на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като е поискано неговото увеличение до размера от 1720,57 лв. Изрично в мотивите за намаляване на иска се сочи, че новият размер е съобразен с направеното възражение за прихващане, което се признава. Твърди, че с оглед ССчЕ на ищцата се дължи обезщетение в размер на 2451,31 лв. за период от 4 месеца и 14 дни, в които тя е останала без работа. С прихващането на сумите за обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ, които тя трябва да върне и за които има направено възражение за прихващане, което е признато от ищцата, остава сумата от 1720,57 лв., която ответникът ще дължи на ищцата. В хода по същество процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове. Излага съображения за неспазване на Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение, което довело до незаконосъобразност на това действие на работодателя.
Обосновава основателността на иска за незаконосъобразно уволнение с признанието на този иск от страна на ответника. Поддържа искането за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от ответника по делото, в който се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. На първо място се твърди, че исковете са недопустими, тъй като Районна прокуратура Ш. не била правоприемник на Районна прокуратура Н.. Обосновава се извода, че част от дейността на прокуратурата в Н.е прекратена и няма да се осъществява в Районна прокуратура Ш. и именно затова РП Ш. не е надлежен ответник по делото. В случай, че съдът приеме, че РП – Ш. е надлежен ответник се признава основателността на иска за признаване уволнението за незаконосъобразно, тъй като не са били спазени правилата за предварителна защита. Признава се и иска за възстановяване на ищцата на работа в случай, че първият иск бъде уважен.
Оспорва се иска за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа като недоказан, но в случай на уважаването му – прави възражение за прихващане между дължимото обезщетение с обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222 от КТ, които подлежали на връщане при отмяна на уволнението.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Подадено е писмено становище с искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържа се възражението, че Районна прокуратура Ш. не е надлежно пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е правоприемник на НПРП. По съществото на иска излага аргументи за основателност на иска за признаване на уволнението за незаконосъобразно, както и на акцесорните искове като поддържа възражението за прихващане, направено с отговора.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата Г.Г.Г. е работила по безсрочно трудово правоотношение на длъжността „***” при Районна прокуратура Н.като работодател за ½ щат при 4 часов работен ден и 5 дневна работна седмица. По тези факти няма спор между страните.
Между страните не се спори също, че със Заповед № ***г. на административния ръководител на НПРП, считано от ***г. трудовото правоотношение с ищцата било прекратено от работодателя едностранно на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо, във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ – поради закриване на част от предприятието. Това действие на административния ръководител на НПРП е предприето на базата на две ключови решения на ВСС. На първо място с решение по т. 2, под. А.3 с решение на Пленума по протокол № 20 от 29.07.2019 г. е взето решение за реорганизация на структурата на прокуратурата като за област Ш. са закрити районна прокуратура Н.и Районна прокуратура В., с подт. Б.3 съдебните райони на досегашните НПРП и ВПРП са включени в района на Районна прокуратура Ш., а с подт. В.3 за разкрити териториални поделения в гр. Н.и в гр. В. към ШРП.
На второ място, с решение по т. 28 от Протокол № 39 от 11.12.2019 г. на Прокурорската колегия към ВСС е указано на административните ръководители на съответните прокуратури, които предстои да бъдат реорганизирани в териториални поделения да уредят трудовите правоотношения със съдебните служители по следния начин:
-
Заетите щатни бройки за длъжности от специализираната администрация – по реда на чл. 127, ал. 1, т. 7 от КТ;
-
Незаетите щатни бройки за длъжности от специализираната администрация – по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ;
-
Заетите ръководни длъжности и служители от общата администрация – по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ.
Изрично е указано на административните ръководители, че следва да се прекратят трудовите правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ с определени служители. За НПРП указанията са да бъдат прекратени трудовите отношения с ***½ щ.бр., ***– 1 щ.бр. и *** ½ щ.бр.
Цитираната по-горе заповед на административния ръководител на НПРП е в изпълнение на това решение на Прокурорската колегия на ВСС.
От доказателствата по делото се установява, но и между страните няма спор по факта, че съгласно Експертно решение № 2159 от заседание № 1032 от 06.07.2016 г. на „МБАЛ Ш.“ АД – гр. Ш. ищцата Г.Г.Г. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е имала определена ***временно за срок от 3 години. Дадени за противопоказания за труд – *** Видно от приложеното по делото трудово досие на ищцата е видно, че това експертно решение е сведено до знанието на работодателя.
Освен това от представените по делото писмени доказателства се установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата Г.Г.Г. е страдала от заболяването „***“.
От трудовото досие се установява, а и няма спор между страните, че работодателят не е искал предварително разрешение на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ш., да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.
На основание цитираната по-горе Заповед № ***г. на административния ръководител на НПРП е разпоредено на ищцата да бъдат заплатени следните обезщетения:
-
По чл. 224, ал. 1 от КТ – за неползван платен годишен отпуск от 9 дни – сумата в размер на 259,92 лв.;
-
По чл. 220, ал. 1 от КТ – за неспазено предизвестие – сумата в размер на 202,16 лв.
Допълнително със Заповед № ***г. административния ръководител на ШРП е разпоредил на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ в размер на 548,80 лв.
От направената справка от електронния регистър на НАП се установява, че ищцата няма сключен трудов договор след прекратяването на процесният такъв с Районна прокуратура Н., нито се е регистрирала като самоосигуряващо се лице.
Видно от назначената в производството и кредитирана изцяло от съда ССчЕ размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се изчислява на база 548,80 лв. за един календарен месец.
Дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на 375,44 лв., от които 181,94 лв. са изплатени на ищцата като са удържани средствата за данък общ доход. Дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е в размер на 548,80 лв. и същото е изцяло изплатено на ищцата.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на делото са три кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на незаконно уволнения работник/служител на заеманата длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник/служител е останал без работа. От спецификата на исковете е видно, че вторите два иска имат акцесорен характер по отношение на първия. Основателността на първия иск е задължителна предпоставка за тяхното уважаване.
С оглед направеното възражение на процесуалният представител на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация на Районна прокуратура Ш. като ответник по делото, съдът счита за необходимо отново да разгледа този въпрос, въпреки че с определението по чл. 312 от ГПК вече се е произнесъл по него. Мотивите са абсолютно идентични като тези в цитираното определение. Тук ще се изложат само допълнителни такива. На първо място, трябва да се отбележи, че не може да се пренебрегне факта, че ШРП е изпълнила задълженията на работодателя по изплащане на обезщетенията по чл.
222, ал. 1 от КТ, което е категорично извънсъдебно признание за правоприемство.
На второ място, трябва да се посочи, че в този смисъл има и съдебна практика, а именно: Решение № 99 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 631/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц., съгласно което: „В случаите, когато се закрива дадено държавно учреждение и негови функции и дейности, активи и пасиви, и права и задължения преминават към друго - съществуващо или новообразувано държавно учреждение, е налице правоприемство на страната на работодателя съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, по силата на която съществуващото или новообразуваното държавно учреждение - правоприемник, става страна -работодател по заварените трудови правоотношения със закритото държавно учреждение - на мястото на последното.“. Освен това прави впечатление, че с останалите служители трудовите правоотношения са запазени на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, съгласно цитираното по горе решение от 11.12.2019 г. на Прокурорската колегия. Това означава, че съгласно ВСС дейността на НПРП се поема от ШРП. По тази причина безспорно Районна прокуратура Ш. е правоприемник на Районна прокуратура Н.. С оглед на това искът се явява допустим и като такъв следва да се разгледа по същество.
Разпечатката съдържа 48 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2443be7-8fe0-405a-9219-dcdf589c5a48