Решение № 1074 от 20.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1074 гр. Плевен, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20234430102072 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД *** против В. Б. И. от ***. В молбата се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за с у м а т а о т 400, 79 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2019 год.- м. април 2021 год., и сумата от 55, 68 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.

09. 2020 год. до 01. 08. 2022 год., както и за суми за дялово разпределение44, 45 лв. представляваща главница за периода от м. 07. 2019 год. до м. 04.

2021 год. и сумата 9, 25 лв. представляваща лихва за забава за периода от 31.

08. 2019 год. до 01. 08. 2022 год., като се претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че с определение, постановено по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, като същият е депозирал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск за установяване съществуването на вземането на ищеца за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за негов топлоснабден имот- апартамент, находящ се в ***. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.

1

153 ал. 1 от ЗЕ, според който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 2 на отоплителните тела в имотите и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/ 06. 04. 2007 год. за топлоснабдяването. Твърди се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът е клиент на топлинна енергия и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД за клиенти за битови нужди в ***, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Твърди се, че същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Твърди се, че с тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по чл.

150 ал. 3 от ЗЕ (чл.106а ал. 3 от ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016 год. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10. 07. 2016 год. Твърди се, че в раздел I X от ОУ- „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31 ал. 1 е определен редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Твърди се, че в този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т. е. след изтичане на 45- дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. Твърди се, че с общите условия от 2016 год. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Твърди се, че съгласно ОУ от 2016 г од. „Топлофикация София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Твърди се, че от 10. 07. 2016 год. дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез 2 осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София“ ЕАД проверка на сметка. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си. Твърди се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. Твърди се, че в настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. Твърди се, че съгласно чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника вземането за сумата 510, 17 лв., от които 400, 79 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

05. 2019 год. до м. 04. 2021 год., сумата 55, 68 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15. 09. 2020 год. до 01. 08. 2022 год., 44, 45 лв. главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода от м. 07. 2019 год. до м. 04. 2021 год., и сумата 9, 25 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31. 08. 2019 год. до 01. 08. 2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът В. Б. И. от *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Третото лице „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД *** не е взело становище.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Видно е, че ответникът е признал предявения иск и е представил писмени доказателства, от които се установява, че е заплатил изцяло задълженията си към ищцовото дружество. При тези обстоятелства исковата молба следва да се отхвърли като погасена чрез плащане.

3

Доколкото с извънсъдебното си поведение ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

О Т Х В Ъ РЛ Я като погасен чрез плащане предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД *** против В. Б. И. от *** иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от 510, 17 лв., от които 400, 79 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05. 2019 год. до м. 04. 2021 год., сумата 55, 68 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15. 09. 2020 год. до 01. 08. 2022 год., 44, 45 лв. главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода от м. 07. 2019 год. до м. 04. 2021 год., и сумата 9, 25 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31. 08. 2019 год. до 01. 08. 2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. Б. И. от ***, ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от ***, сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4