Решение № 2962 от 22.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2962 гр. София, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110158480 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Н. Н. Х., чрез адв. Д. М., против ******** и уточнени с молба от 22.12.2023 г., искове както следва:

1/. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит № ****** г. поради несъответствието му с част от императивните изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗПК, а именно:

- неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в договора да бъде посочен действителният ГПР (твърди се, че клаузата на чл. 4 от договора, посочваща ГПР, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, защото посоченият размер на ГПР е неточен и подвеждащ, доколкото не включва начислената сума за такса за поръчителство, която по своята същност представлява допълнително възнаграждение за кредитодателя, както и на основание чл. 21 ЗПК, тъй като цели заобикаляне на императивна забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а нищожната клауза означава липса на клауза);

- неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК – договорът да е сключен в писмена форма, както и всяка страница от общите условия към него да е подписана от страните по договора;

2/. евентуален иск – в случай на отхвърляне на иска по т. 1 за прогласяване 1 нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит № ****** г., да бъде прогласена нищожността само на клаузата на чл. 5 от договора, на следните основания:

- на основание чл. 21 ЗПК, като сключена с цел заобикаляне на императивна законова забрана, установена в чл. 19, ал. 4 ЗПК, изискваща годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България;

- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК – поради нарушаване на изискванията в цитираните императивни разпоредби видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определен в договора за потребителски кредит, като кредиторът да не изисква и да не събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, както и кредиторът да не изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита;

3/. кумулативно съединен с исковете за нищожност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата 735,76 л в . , платена на основание нищожен договор или нищожна клауза от договор за потребителски кредит № ****** г. и представляваща размер на възнаграждението за предоставеното обезпечение по чл. 5 от договора (с протоколно определение от 13.09.2024 г. на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение размера на иска от сумата 5 лв. на сумата 735,76 лв., представляваща пълният размер на вземането), ведно със законната лихва от 25.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника има сключен договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който ответникът му предоставил назаем 5000 лв. със срок на погасяване 18 месеца, при годишна лихва в размер на 1750 лв. и ГПР 49,66 %. Твърди, че в чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*****“ в полза на ответника, но никъде в договора не е посочен размерът на възнаграждението за предоставеното обезпечение.

Твърди, че същият възлиза на 735,76 лв. и е бил платен от ищеца на ответника. Излага доводи, че поради нищожността на целия договор на посочените по-горе основания, плащането на сумата 735,76 лв. е било извършено без основание. Иска договорът за потребителски кредит, евентуално чл. 5 от същия, да бъдат прогласени за нищожни и да бъде осъден ответникът да върне на ищеца сумата 735,76 лв., представляваща платена по чл. 5 от договора за потребителски кредит, при начална липса на основание, такса за поръчителство, ведно със законната лихва от 25.10.2023 г. до 2 окончателното й изплащане. Претендира да му бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски.

С отговора на исковата молба ответникът ********, чрез адв. Г. М., поддържа неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е сключен по реда на **** както и че на ищеца не са начислявани и събирани други суми освен главница и възнаградителна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски по делото.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

От фактическа страна:

От договор за потребителски кредит № ****** г., общите условия към него и преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр) се установява, че между ищеца Н. Н. Х., като кредитополучател, и ответника ********, като кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 5000 лв., а ищецът се задължава да върне сумата и да заплати възнаградителна лихва в размер на 1750 лв., чрез 18 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора за кредит. В чл. 4 от договора е посочено, че ГПР възлиза на 46.66 %. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*****“ в полза на ответника, но нито в договора, нито в общите условия към него, е предвидено, че кредитополучателят дължи възнаграждение за предоставеното обезпечение. В чл. 6 от ОУ са описани етапите за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние, като в чл. 6.3, б. „а“ ОУ е предвидено, че кредитополучателят трябва да изрази своето съгласие за сключване на договора чрез SMS със задължително съдържание „*****“, като изразеното по този начин съгласие за приемане се отнася както за индивидуалните условия на потребителския кредит, така и за общите условия към него. Съгласно чл. 6.6 ОУ, след изпращане на съгласието за сключване на договора, договорът за потребителски кредит се счита за сключен и обвързва страните.

От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че процесният договор е сключен от разстояние, като при кандидатстване за отпускане на кредита ответното дружество е предоставило на ищеца, чрез изпращане на електронната му поща, следните документи: преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр), договор за потребителски кредит, общи условия за предоставяне на потребителски кредити на ********. След изпращане на документите на ищеца, на 22.02.2023 г., в 12.40 ч., последният е заявил, че приема условията и 3 потвърждава сключването на договора, като изпратил кратко текстово съобщение (SMS) на номер 1917 със съдържание „*****“.

Според заключението на съдебносчетоводната експертиза ищецът е усвоил заемната сума от 5000 лв. на 22.02.2023 г., а на 06.04.2023 г. е извършил плащане към ответника на сумата 5985 лв., с посочено в преводното нареждане основание „**** пълно погасяване“. Ответникът не е предоставил информация за начина на разпределение на платената от ищеца сума, но с оглед обстоятелството, че размерът на задълженията за главница и лихва до датата на пълното им погасяване (07.04.2023 г.) възлиза на 5249,24 лв., то разликата между платената от ищеца сума от 5985 лв. и дължимата сума от 5249,24 лв. възлиза на 735,76 лв. Тази разлика в размер на 735,76 лв., според заключението на експерта, представлява платено от ищеца възнаграждение за поръчителство по чл. 5 от процесния договор. Според вещото лице ГПР с включен разход за поръчителство за срока на кредита е 150,66%.

При тези данни съдът намира следното от правна страна:

1. По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗПК за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит № ****** г. поради несъответствието му с част от императивните изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и ал. 2 ЗПК:

Процесният договор за потребителски кредит от 22.02.2023 г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13 ДР към ЗЗП. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

В процесния договор не са спазени част от тези императивни изисквания и поконкретно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като не са посочени годишният лихвен процент (ГЛП) и годишният процент на разходите (ГПР). Това е така, защото клаузите от договора, определящи ГЛП и ГПР (чл. 3, б. „б“ и чл. 4 от договора) са нищожни, а нищожната клауза означава липса на клауза. Според практиката на ВКС, преценката за неравноправност и поради това за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на клаузите, посочващи ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит, е релевантна и за преценката налице ли е нищожност на целия 4 договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, защото установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. В този смисъл е решение № 50013 от 5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. на ВКС и др.

Клаузата на чл. 3, б. „б“ от договора, предвиждаща възнаградителна лихва за кредитодателя в размер на 1750 лв., е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Това е така, защото в размера на възнаградителната лихва не е включено изрично неуговореното, но фактически начислено и събрано възнаграждение за предоставяне на обезпечение в размер на 735,76 лв., което е довело до неточно посочване на действителния размер на лихвата и така ищецът-потребител не е могъл да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора за потребителски кредит. Възнаграждение за предоставяне на обезпечение е следвало да бъде включено при изчисляването на възнаградителната лихва, тъй като по своята същност представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя.

По аналогични съображения е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, и клаузата на чл. 4 от договора, посочваща ГПР в размер на 49,66 %. Това е така, защото в размера на ГПР не е включено начисленото и събрано възнаграждение за предоставяне на обезпечение в размер на 735,76 лв., което е довело до неточно посочване на действителния размер на ГПР, който в случая възлиза на 150,66 %, и така ищецът-потребител не е могъл да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора за потребителски кредит. Вземането е следвало да бъде включено при изчисляването на ГПР, тъй като по своята същност представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя, тоест разход по кредита. Съгласно чл.