Решение № 615 от 20.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500823 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№978/03.08.2023г. по гр.дело№908/2023г. ВТРС е отхвърлил предявения иск от И. И. К. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата 6000.00лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на разглеждането на ДП№ЗМ-346/2022г. по описа на РУМВР В.Търново извън разумния срок по чл.6 §.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба въззивна жалба с вх.

№16569/07.09.2023г. от И. И. К.(адв.Л. З.В. от ВТАК) против Решение№978/03.08.2023г. по гр.дело№908/2023г. на ВТРС . Жалбоподателя навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изводите на ВТРС(„…по делото не се установява да е налице поведение на органите на разследването, което да е довело до неоправдано забавяне на производството. Констатирало се своевременно и ритмично провеждане на отделните следствени действия и липсата на бездействие за продължителни периоди от време.

Неизвършването на действия по разследването било само за период от няколко дни до една-две седмици, което не било довело до прекомерно забавяне на процеса“). В хронологията на извършеното по ДП били отчетени факти, които не представлявали процесуално-следствени действия по разследването(изготвяне и постъпване на докладни записки и материали по делото, изпращане и връщане на материалите на наблюдаващия прокурор от ВТРП, изготвен отказ за предоставяне на информация на упълномощения от К. адвокат и т.н.). Счита, че по време на досъдебното производство не се работило постоянно, ритмично, а в голяма част от периода 1 изобщо не се е работило(напр. след 03.06.2022г. до предявяване материалите по ДП на 31.10.2022г. по него не били извършвани действия по разследването. Счита за необясним извода на ВТРС, че разследващият полицай и наблюдаващите прокурори били положили необходимите усилия за всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което на извършителите били повдигнати обвинения за престъпления, различни от това, за което първоначално е било образувано производството(в явно противоречие с установената фактическа обстановка). За разследващия полицай и наблюдаващия прокурор всички действия по разследването, необходими за разкрИ.е на обективната истина били извършени към 26.10.2022г., когато прокурорът бил преценил да се премине към приключване на разследването и предявяване на материалите по него. Първоинстанционният съд „пропуснал“ безспорния факт, че изясняването на фактическата обстановка и промяната на правната квалификация на деянията е в резултат единствено и само на направените след предявяване на разследването от адвоката на К. доказателствени искания, като напълно били игнорирани от съда подадените три последователни молби от повереника на К. (от 10.05.2022г., 31.05.2022г., 05.08.2022г.), с които е искана информация за извършените действия и достъп до материалите по делото, с оглед запознаване и своевременно заявяване на доказателствени искания. Неоснователно не била уважена от прокуратурата и молбата за достъп до делото от 31.05.2023г. Първоинстанционният съд изобщо не бил обсъждал довода на К., че действия по изпълнението на направените доказателствени искания реално били извършени след повече от шест месеца след образуване на производството, без да е установена основателна причина, която да оправдава това забавяне. Редица разпоредби в НПК(чл.22 ал.2; чл.196 ал.2; чл.203 от НПК ) регламентирали задълженията на компетентните органи за провеждане на производството и събиране на необходимите доказателства в най-кратък срок, като нормативно предвиденият срок за извършване на разследването, съгласно чл.234 ал.1 от НПК, е два месеца. Счита, че в конкретния случай нито една от тези разпоредби не била спазена.

Законът предвиждал възможност за удължаване на срока, но тя била приложима при определени предпоставки и като изключение, за което първоинстанционният съд не изложил мотиви защо е бил удължен този срок и не били ли превърнати изключенията в правило. Счита, че неправилно ВТРС отчел като основателна причина за забавяне на разследването няколкократната смяна на наблюдаващия прокурор, като не съобразил, че задължение на държавата е да установи правила, както и спазването им, за да се осигури разследването да се извършва бързо, ефективно, без забавяния и процесуално бездействие(ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респ. процесуалните и субституенти, не могат да бъдат освободени от отговорност за забавено провеждане на производствата). Всеки държавен орган има задължение да извършва процесуални действия в разумен срок, като никакво позоваване на трудности от различен характер не можело да оправдае прекомерната продължителност на производствата. Необосновано и неправилно ВТРС приел, че наказателното производство било с фактическа и правна сложност(предметът на разследването по ДП бил квалифициран състав на лека телесна повреда, причинена от две лица на лице, с което извършителите са в конфликтни отношения - не е за „тежко престъпление“ по чл.93 т.7 от НК и висока сложност не била налице, независимо, че съставът е квалифициран и извършителите са две лица). Несъстоятелно било съображението на съда, че с оглед конфликтните отношения между страните се наложило изследване и проверка на множество факти и обстоятелства и събирането на немалък обем доказателства. Правилната преценка на събраните по делото доказателства и установените обстоятелства, налагала извод, че искът е основателен. Моли съд да отмени решението на ВТРС и да уважи предявения иск.

2

Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание въззивникът И. И. К.

(адв.Л. З.В. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Съобразно критериите, относими към преценката за разумен срок на производството и при установената по делото фактическа обстановка, счита, че предявеният иск бил напълно основателен, предвид наличието на всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата, на основание чл.2б от ЗОДОВ. Моли жалбата да бъде уважена, като бъде отменено решението на ВТРС.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК Прокуратурата на Република България не депозира отговор на жалбата. В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че в дейността на органите на досъдебното производство е била ритмична, динамична. Извършвани били допълнителни справки, проучвания, оперативно-издирвателни мероприятия, за което са налице необходимите доказателства по делото. Разследването не било протекло в срок, който надхвърля разумния срок по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС. Ищецът-въззивник разполагал с възможността по чл.368 от НПК да поиска ускоряване на наказателното производство, от което, не се бил възползвал. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявеният иск като такъв по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС.

Фактическата обстановка е очертана подробно и коректно от първоинстанционния съд.

Досъдебно производство№ЗМ-346/2022г. на РУМВР В.Търново е било образувано на 02.05.2022г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 ввр. чл.130 ал.1 от НК - за това, че на посочената дата в землището на с.М. по хулигански подбуди чрез нанасяне на удари в областта на главата на И. И. К. е причинена лека телесна повреда. На същата дата – 02.05.2022г. били извършени оглед на местопроизшествието и с изготвен фотоалбум; разпит на св.Н.М.К. и било разпоредено извършването на ОИМ - установяване на извършителите, на свидетели, провеждане на беседи и пр.; снето било обяснение от пострадалия К.; задържани са А.М. И. и М.А. И. за срок от 24 часа(на задържаните са извършени лични обиски и са дали обяснения); изготвени били 3 изготвени докладни записки. Впоследствие са били: -изискани(на 03.05.2022г.) от МОБАЛ„Д-р Стефан Черкезов“ гр.В.Търново преписи от документи(получени на 16.5.2022г.); - приобщени веществени доказателства с протокол за доброволно предаване(от 05.05.2022г.); -постановено извършването на СМЕ, чието заключение е постъпило на 06.06.2022г.; -извършен разпит на св.С.Д.К.(на 09.05.2022г.);

На 11.05.2022г. постъпила докладна записка относно проведените допълнителни действия по разследването, в която е посочено, че от проведените ОИМ като съпричастни към престъпното деяние са установени М.А. И. и А.М. И., които са били задържани и от които са снети обяснения.

На 13.05.2022г. е бил извършен разпит пострадалия И. И. К. и са приобщени писмени доказателства/медицинска документация/. На 16.05.2022г. било постановено назначаването на ДНК-експертиза и било изпратено писмо до директора на НИК - МВР гр.София за изготвяне на заключение, като на 13.05.2022г. на служител на РУМВР В.Търново е било възложено установяването на лицата, които обичайно управляват на територията на с.М. лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с ДК№...... и лек автомобил „Рено Меган“ с ДК№....... На 16.05.2022г. било постановено изготвянето на характеристични справки на А.М. И. и М.А. И.(изготвени на 25.5.2022г.) и са са изискани и справки за съдимост на посочените лица. На 18.05.2022г. бил извършен разпит на св.Е.А.Й., изготвен бил приемо-предавателен протокол за съхранение и транспортиране на веществени доказателства и било изготвено предложение за предоставяне на информация по реда на ЗЕС(изготвено на 23.05.2022г.). Пак на 23.05.2022г. било изготвено писмо до СГКК В.Търново, чиито отговор бил изпратен на 27.06.2022г. На 30.05.2022г. била изготвена докладна записка за проведени ОИМ.

На 31.05.2022г. постъпил заверен препис от разпореждане по ЧНД№636/2022г. на ВТРС, според което се оставя без уважение искането за предоставяне на информация по реда на ЗЕС, тъй като не се касае за тежко престъпление. Н а 03.06.2022г. била изготвена назначената СМЕ. На 20.06.2022г. е извършена справка в страницата на Агенция по ГКК. На 28.06.2022г. било изпратено писмо до ОД„Земеделие“ гр.В.Търново(отговор постъпил на 13.07.2022г.). На 18.07.2022г. била извършена справка актуално състояние на „ДМ Агро 2011“ЕООД, от която било установено, че представляващ дружеството е М.А. И.. На 27.07.2022г. материалите по досъдебното производство са докладвани по реда на чл.203 ал.4 от НПК, като разследващият полицай е посочил, че след изготвяне на назначената ДНК-експертизата следва да се пристъпи към доклад по реда на чл.226 ал.1 от НПК(на 08.08.2022г. постъпила изготвената ДНК-експертиза).