Решение № 1444 от 15.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Яна Ем. В.а при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20211100510411 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на молителите АНТ. П. П. и малолетния Н. П.

М., действащ чрез законната си представителка и майка, двамата чрез надлежно упълномощената адв. Б.Л. Л. от САК, срещу съдебно решение № 20146245 от 25.06.2021г., постановено по гр. дело № 35079/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, с което е оставена без уважение молбата им за защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателите искат да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Направени са доказателствени искания. Претендират разноски по делото.

В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения представител, поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания искат да се отмени обжалваното решение по съображенията във въззивната жалба. Не представят списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна П. АЛ. М., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна лично поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд. Не сочи доказателства и не претендира разноски по делото.

1

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за наложено наказание на ответника в производството по НОХД № 10347/2021г. по опис на СРС, НО, 5 състав.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение и не е необходимо да се възпроизвежда отново в настоящия съдебен акт.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на АНТ. П. П. и малолетния Н. П. М. срещу П. АЛ. М. – за защита от домашно насилие, за извършен акт на домашно насилие в жилището на молителите на 09.07.2020г. около 13.30 часа, подробно описано в молбата до съда.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.

С решението, постановено по гр. дело № 35079/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, съдът е оставил без уважение молбата на АНТ. П. П., действаща лично и като законен представител на малолетния Н. П. М. за издаване на заповед за съдебна защита срещу П. АЛ. М. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е АНТ.

П. П. да заплати по сметка на СРС държавна такса от 25 лева.

Въззивният съд, в настоящия състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие следното:

Въззивната жалба е основателна.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния 2 живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Наведените от въззивниците доводи за неправилност на обжалваното решение са основателни. Първоинстанционният съд неправилно е формирал извод за неоснователност на молбата за защита по ЗЗДН, предявена от АНТ. П. П. и малолетния Н. П. М., доколкото към момента на постановяване на първоинстанционното решение не са били налични всички писмени доказателства, респ. първостепенният съд обективно не е имал възможност да формира изводите си въз основа на новите доказателства, представени във въззивното производство.

Между страните липсва спор, че АНТ. П. П. и П. АЛ. М. са родители на детето Н. П. М.. Последното се установява и от неоспореното писмено доказателство – заверено от страната копие на удостоверение за раждане № 5239180162 от 26.04.2018г., издадено от Столична община, район Надежда. Следва, че молителите са легитимирани да търсят защита от домашно насилие съгласно нормите на чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.

От съвкупната преценка на доказателствата въззивната инстанция приема, че въззиваемият е извършил спрямо въззивниците акт на домашно насилие, както следва: на 09.07.2020г. около 13.30 часа в дома на молителите, находящ се в гр. София, на ул.

****, като я заплашвал вербално с думите: „Ще те убия. София ще ти се стори тясна.

Ще те излежа и ще ти взема детето. Няма да си тръгна, ще те убия“.

Опора за този извод е кредитираната от съда декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, чиято доказателствена стойност не е оборена от другите доказателства по делото.

Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН постановява, че когато по делото няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Преки доказателства, които да установяват акта на насилие, извън декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не са представени по делото.

Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдения насилнически акт, тъй като съдържа данни за извършителя, времето, мястото и начина на извършване на деянието, във връзка с което се иска предоставянето на защита от молителите.

Въззивният съд приема, че няма основание да не зачете доказателствената сила на декларацията, която е достатъчна за установяване на твърдения акт на насилие по несъмнен начин. В тази връзка въззивният съд цени и показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели относно влошените отношения между страните, вкл. и показанията на св. В., който макар да не е бил свидетел на акта на насилие, има впечатления за негативните отношенията между АНТ. П. П. и П. АЛ. М..

От показанията на този свидетел, доведен от ответника, се установява, че от П. АЛ. М. е научил, че на 09.07.2020г. около обяд той е ходил в дома на АНТ. П. П., като я е заплашвал и е правил скандали. Тези показания кореспондират както с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, така и с показанията на свидетелите Визева и Сиракова, които към момента на насилието не са били очевидци, но са възприемали конфликтите между страните от други дати и в друго време /лист 221-222 от делото на СРС/. Съдът кредитира показанията им, като обективно дадени под страх от наказателна отговорност. При извършената съвкупна преценка на доказателствата, вкл. и събраните писмени доказателства по делото, настоящият въззивен състав приема, че показанията на свидетели са обективни и отразяват действителните отношения между страните.

Показанията на свидетеля В., в частта относно времето, в което е бил заедно с ответника на 09.07.2020г., не следва да се кредитират, тъй като са противоречиви и не се подкрепят от други доказателства. От приетото ново писмено доказателство във 3 въззивното производство – Споразумение за прекратяване на наказателно производство от 24. 02. 2022г. по НОХД № 10347/2021г. по опис на СРС, НО, 5 състав, се установи, че ответникът се е признал за виновен за това, че на 23.06.2020г. около 18.30 часа в гр. София на ул. „Крум Попов“ по телефона се е заканил с убийство към АНТ. П. П., с което е възбудил основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Въззивният съд, на основание чл. 300 от ГПК приема, че от ответника е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Това ново писмено доказателство, преценено с доказателствената съвкупност по делото, е индиция за наличието на продължителен конфликт между АНТ. П. П. и П. АЛ. М., който е намерил проявление в извършването на престъпление от последния на 23.06.2020г., но е продължил, вкл. и на релевантната дата 09.07.2020г.

За настоящия спор е ирелевантно какъв е бил конкретния повод за агресивното поведение на П. АЛ. М. към молителката, извършен в присъствието на тяхното дете, тъй като от събраните доказателства се установи безспорно, че действието на ответника на 09.07.2020г. около 13.30 часа в дома на молителите, находящ се в гр.

София, на ул. ****, представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, във формата на психическо и емоционално насилие срещу АНТ. П. П. и детето Н. П. М.. На последното съдът дължи защита на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, тъй като се установи, че домашното насилие е извършено в присъствието на детето. Дали случилото се на 09.07.2020г. около 13.30 часа в дома на молителите е било провокирано действие поради влошените отношения между родителите на детето, е без правно значение за спора.

Следва, че деянието на домашното насилие, извършено от ответника, е доказано с доказателствените средства съгласно приложимите разпоредби на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗЗДН.

С оглед на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а спрямо въззиваемия, като извършител на психическо и емоционално насилие, съдът прилага мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.5 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на пострадалите лица. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, в случай на неизпълнение, ще доведе до влизане в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН негативни правни последици за въззиваемия. Същевременно, с оглед установеното от съда, че противоправните прояви на ответника не са с инцидентен характер, същият следва да бъде задължен от съда да посещава специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН. Съдът не е обвързан от искането на молителите и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН).

Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взе предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази естеството на извършения акт на насилие (психическо и емоционално) страха, стреса и унижението, които са преживели молителите, съдът налага на въззиваемия (ответник в първоинстанционното производство) глоба в размер на 400 лв., която се дължи в полза на държавния бюджет.