Решение № 68 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110209459 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Л. Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9459 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Г. С. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-4332-009590/ 12.05.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция СДВР", с което на П. Г. С., ЕГН-********** е наложено административно наказание"Глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.

Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично; ползва проц. представител-адв.

Ст. С. от САК, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Счита, че не е доказано осъществяването на твърдяното нарушение. Сочи, че жалбоподателят не е имал качеството „водач“ на лекия автомобил. В жалбата са изложени съображения за отмяна 1 на НП поради неосъществяване на твърдяното нарушение и се излага различна от описаната в НП фактическа обстановка. Не се иска присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, изпраща представител-гл.юрк. С.К., която пледира за потвърждаване на НП поради осъществяване съставът на нарушението. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатсктото възнаграждение.

СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.04.2025 г. около 00:40 часа мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР-акт. Т. Т., в присъствието на св. П. С., съставил на ж-ля П. Г. С. АУАН № 3658769/16.04.2025г. В акта било отразено, че на същата дата-16.04.25г., ж-лят П. С. управлявал МПС-„***“ с рег. № ********** като се движил в гр. София, по ул.“Брегалница“ с посока от ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ към ул.“Цар Симеон“ като при извършена проверка отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол „Алкотест Дрегер 7510“ за наличие на алкохол в издишания въздух. На жалбоподателя бил издаден талон № 0179441 за медицинско изследване за УМБАЛ "Св.Анна". В АУАН било отразено, че ж-лят С. е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП.

Към админтистративно-наказателната преписка са приложени талон № 0179441 за медицинско изследване за УМБАЛ "Св. Анна" и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Актът бил подписан от жалбоподателя без възжражения.

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 12.05.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция СДВР", оправомощен със заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: гласни доказателствени средства – показанията на акт. Т. Т., св. П. С.; писмени доказателства -АУАН № 3658768/ 16.04.2025г.;

Наказателно постановление № 25-4332-009590/ 12.05.25г.; талон № 0179441 за медицинско изследване за УМБАЛ "Св.Анна"; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества; справка картон на водача; Заповед№ 8121к-12547/ 12.09.2024г.; Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г и др.

По делото като свидетел е разпитан акт. Т. Т. и св.- П. С., които не дават данни относно извършената проверка и констатираното нарушение. И двамата свидетели не описват нито мястото на осъществената проверка, нито управляването на МПС-то от ж-ля П. С., както и отказът да бъде тестван за употреба на алкохол. Съдът намери липсата на спомен от страна на акт. Т. и св. С. относно обстоятелствата във връзка с осъществената проверка и издадения талон за медицинско изследване на водача на л.а за обяснимо предвид естеството на заеманата длъжност. С оглед установяване на обсктоятелствата, възприети от тях, съдът 2 предяви на актосъставителя и на посочения в акта свидетел процесния АУАН и издадения талон за медицинско изследване за УМБАЛ“Св.Анна“, като след предявяването не бяха установени фактическите констатации, изложени в акта. Въз основа на формалното потвърждаване на съставения акт съдът не можа да изгради представа за възприетото от актосъставителя и свидетеля на процесната дата във връзка с твърдяното нарушение по ЗДП.

Съдът кредитира и приложените писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК, като не констатира противоречия между тях.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН съдът следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, а за неуредените случаи чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на НП АНО е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. В производството пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се установиха по несъмнен и безспорен начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП– "Водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за 3 химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева". От граматическото тълкуване на чл.174, ал. 3 от ЗДП следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство. Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав на нарушението, за да бъде ангажирана отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното. Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че не може да се установи, че П. С. на процесната дата в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията по чл.174, ал. 3 от ЗДП, а именно да оказва съдействие на компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства. От показанията на актосъставителя и на свидетеля-очевидец обаче не се установи съществения факт по делото, а именно упрвлениетието от ж-ля П.С. на МПС-то на 16.04.25г. , извършената спрямо него проверка и отказа на последния да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за употреба на алкохол.

Съдът констатира, че по делото не бяха приобщени други годни доказателствени източници в подкрепа на твърденията на наказващия орган за извършено административно нарушение. Въззиваемата страна не прояви необходимата процесуална активност, произтичаща от разпределението на доказателствената тежест, като не посочи и не представи годни доказателства. При това положение показанията на актосъставителя и на посочения в АУАН свидетел не могат да послужат за изясняване на обективната истина, респ. в случая не могат да бъдат проверени оспорените от жалбоподателя обстоятелства, описани в АУАН и в НП. От изложеното следва, че административното обвинение е изцяло недоказано, и поради недоказаност на нарушението, обжалваният санкционен акт следва да бъде отменен, като съдът не следва да обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП, вида и размера на наложеното наказание.

По изложените съображения издаденото НП следва да бъде отменено.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя като доколкото такива не се претендират от процесуалния му представител, съдът не следва да се произнася.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-4332-009590/ 12.05.2025 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция СДВР", с което на П. Г. С., ЕГН-********** е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 2000 (две 4 хиляди) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5