Определение № 5069 от 22.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5069 гр. София, 22.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Георгиева

Членове:

Драгомир Драгнев

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20268002102388 по описа за 2026 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. К., чрез пълномощник адв. М. П., против въззивно решение № 90/21.01.2026 г., постановено по възз.гр.д. № 1891/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2142/16.05.2023 г. по гр. д. № 11661/2022 г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е отхвърлен, предявения от И. С. К. против Й. В. Д. и П. С. Д., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на договор от 19.07.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № ..., т.2, н.д. № 228/2016 г. на Нотариус М. П. – А., рег. № 483 на НК, вписан като акт № ..., том 62, дело № 11983/2016г. в Служба по вписванията, по отношение на 1/4 идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ..., представляващ апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], бл. ..., ет. .., вх..., със застроена площ от 48,54 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня – тоалетна, антре, при граници: отляво ап.1, отдясно - ап.3, отгоре - ап.7, ведно с избено помещение № .., с полезна площ от 3,71 кв.м., който имот по силата на гореописания договор е прехвърлен от М. С. П. и от съпруга й И. С. К. на Й. В. Д., която към 19.07.2016 г. е била в граждански брак с П. С. Д., срещу задължение за издръжка и гледане.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. В същата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Твърди се, че ответниците не са доказали твърдението си, че са изпълнявали задълженията си към И. К. след 31.07.2017 г. до 1 неговата смърт 26.01.2018 г., както и не са доказали дали е имало точно, пълно, ежедневно и непрекъснато продължило до смъртта на прехвърлителя изпълнение. Сочи се, че разглеждането на делото е било повторно пред въззивната инстанция, след отменително решение, постановено по гр.д. № 2135/2024 г. по описа на ВКС, с което са били дадени указания да се изясни спорния факт: дали ответниците Д. са изпълнявали точно задълженията си спрямо прехвърлителя И. К. в посочения период - 01.08.2017 г. - 26.01.2018 г. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл извън рамките на очертания от касационното решение спор, изследвайки изпълнение на задълженията от ответниците спрямо И. К. и в периода м. 12.2016 г. - м. 07.2017 г.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Въззивният съд действал ли е в противоречие със задължителните указания на ВКС, дадени в решение № 377/26.06.2025 г. по гр.д. № 2135/2024 г., Четвърто г.о. на ВКС, когато при новото разглеждане на делото, не е изяснил спорните факти и обстоятелства дали ответниците Д. са изпълнявали задълженията си по процесния договор по отношение на прехвърлителя И. К. след месец юли 2017 г. до смъртта му, и представлява ли това нарушение на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК?“; 2. „Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивният съд, при ново разглеждане на делото по чл. 294 ГПК, не е изпълнил задължителните указания на ВКС по прилагането на закона и длъжен ли е въззивният съд при повторно разглеждане на делото /чл. 294, ал. 1 от ГПК/ да изследва фактите, посочени в отменителното решение като релевантни за спора?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд, при повторно разглеждане на делото след отмяна по реда на чл. 293 ГПК, да изпълни дадените от ВКС указания по прилагането на закона /в частност за проверката на релевирано възражение за изтекла погасителна давност/ и представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила подмяната на предмета на проверката с произнасяне по съществото на спора, което обезсмисля изследването на давността?“; 4. „Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила отказът на въззивния съд да обсъди свидетелските показания относно изпълнението на договора за конкретния, указан от касационната инстанция период след месец юли 2017 г. до смъртта на прехвърлителя, за сметка на факти, които са извън предмета на проверката и не са спорни между страните?“; 5. „Длъжен ли е въззивният съд, на който делото е върнато от ВКС за ново разглеждане с конкретни указания за произнасяне по възражение за погасителна давност /чл. 110 ЗЗД/ при разваляне на договор за издръжка и гледане, да се произнесе по наведеното възражение за давност, или въззивният съд може да игнорира тези указания?“; 6. „От кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иск за разваляне на договор за издръжка и гледане и допустимо ли е въззивният съд да откаже разглеждането на възражение за изтекла давност, като приеме за установено пълно изпълнение на договора, при наличие на изрични указания от касационната инстанция за изчисляване на давностния срок от последния ден на твърдяното неизпълнение?“. По тази група въпроси се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е 2 произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 377/26.06.2025 г. по гр.д. № 2135/2024 г. на IV г.о.; решение № 418/27.06.2024 г. по гр.д. № 1665/2023 г. на III г.о.; решение № 83/26.03.2013 г. по гр.д. № 799/2012 г. на II г.о.; решение № 606/13.11.2009 г. по гр.д. № 265/2009 г. на II г.о.; решение № 119/26.05.2014 г. по гр.д. № 7034/2013 г. на I г.о.; решение № 250/18.07.2013 г. по гр.д. № 634/2011 г. на II г.о.; решение № 143/17.02.2020 г. по т.д. № 2703/2017 г. на I т.о.; решение № 60042/26.07.2021 г. по т.д. № 242/2020 г. на I т.о.; 7.

„Длъжен ли е въззивният съд, при формиране на своите фактически изводи, да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, включително влязло в сила съдебно решение по предходен спор, което макар и да няма сила на пресъдено нещо по отношение на конкретен факт, представлява официален документ с доказателствена стойност за установените в него обстоятелства, и представлява ли игнорирането и необсъждането му, нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК/?“; 8. „Длъжен ли е въззивният съд, и при новото разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК, да обсъди в мотивите си всички релевантни възражения, доводи и доказателства, въведени от страните, включително доводите за неизпълнение на алеаторен договор, и води ли непроизнасянето по тези доводи до постановяване на немотивирано и необосновано решение?“; 9. „Длъжен ли е въззивният съд, при условията на чл. 294, ал. 1 от ГПК, да обсъди в мотивите си всички своевременно заявени от страните доводи и възражения, които са от значение за спорното право, и поконкретно: представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на довод, че последващо изпълнение по договор за издръжка и гледане не може да санира вече настъпило пълно или частично неизпълнение за минал период?“; 10. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си признанията на ответниците за настъпило в предходен период неизпълнение на задълженията по договор за издръжка и гледане, и представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 272 ГПК/ пренебрегването на такива признати факти при преценката на основателността на иска за разваляне на договора?“. По тази група въпроси също се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в:

Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС;

Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС; решение № 173/03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на II т.о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о. и решение № 202/21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на I т.о.; 11.

„Допустимо ли е разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение в предходен период, ако впоследствие изпълнението е възобновено до смъртта на прехвърлителя, в контекста на задължението за системност и непрекъснатост на грижите?“;

12. „Отразява ли се върху правото на разваляне на договор за издръжка и гледане /чл. 87, ал.

3 ЗЗД/ обстоятелството, че след период на значително неизпълнение, приобретателите са възобновили изпълнението на задълженията си и са полагали грижи до момента на смъртта на прехвърлителя, и съставлява ли това основание за отхвърляне на иска?“. По тези два въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 592/23.09.1996 г. по гр.д. № 449/96 г. на II г.о.; решение № 1024/26.11.1997 г. по гр.д.№ 3

1404/97 г. на II г.о.; решение № 633/01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г., на II г.о.; решение № 293/24.06.2009 г. по гр.д. № 491/2008 г. на I г.о.; решение № 165/01.03.2010 г. на по гр. д. № 71/2009 г. на III г.о.; 13. „Задължен ли е въззивният съд, при новото разглеждане на делото след отмяна на решението му от ВКС, да изпълни точно дадените указания по прилагането на закона в отменителното решение, и какви са правните последици при игнориране на тези задължителни указания, изразяващо се в необосновано отклонение от тях, в нарушение на чл. 295, ал. 2 ГПК?“; 14. „Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал, 1 от ГПК, да изпълни всички указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение на ВКС, и представлява ли пълното или частично неизпълнение на тези указания съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото?“ и 15. „Налице ли е пълно изпълнение на договора за издръжка и гледане по смисъла на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът е признал в хода на процеса, че през определен период не е полагал грижи, с цел да обоснове изтекла 5-годишна погасителна давност за разваляне на договора?“. По последните три въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т.

3 ГПК, като се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В касационната жалба е посочено също съдебният акт на въззивния съд е очевидно неправилен - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата Й. В. Д. и П. С. Д., чрез адв. А. М. от САК, са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, за установено от фактическа страна, че с договор, обективиран в нотариален акт № ... от 19.07.2016 г., том II, рег. № 5395, н.д. № 228/2016 г. на нотариус М. П. – А., рег. № 483, М. С. П. и И. С. К. са прехвърлили на ответницата Й. В. Д. по време на брака й с ответника П. С. Д. собствения си недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор № .... по КККР на [населено място], представляващ жилище/апартамент №.... в ЖК Т., [жилищен адрес] ведно с принадлежности, срещу поето от Й. Д. и П. Д. задължение за гледане и издръжка до края на живота на прехвърлителите. Прехвърлителят И. С. К. починал на 26.01.2018 г. и оставил наследници по закон: съпругата си М. П. и по право на заместване внучка си - ищцата И. К. /дъщеря на починалия на 22.04.2014 г. негов син - С. И. К./.