Решение № 376 от 08.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Варна, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500488 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. К. К. срещу Решение № 266/23.01.2026 г., постановено по гр.д. № 10846/2025 г. по описа на Варненски районен съд, XXXIV състав, с което е отхвърлен иска й против З. Д. П. с правно основание чл. 144 от СК, за осъждане на ответницата да й заплаща месечна издръжка в размер на 127.82 евро /250 лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства и в противоречие с трайно установената съдебна практика. Прави се доказателствено искане за служебно изискване на данни за дохода, въз основа на който е преценена кредитоспособността на П. при отпускане на потребителски кредит по договор от 26.09.2024 г., какви източници на доход са били взети предвид и 1 основанието, на което е прието, че лицето може да обслужва месечна вноска от 852.65 лева. Отправя се искане до съда за отмяна на решението на ВРС и присъждане издръжка в пълния заявен размер. Претендира се присъждането на разноските направени в двете инстанции.

Въззиваемата З. Д. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на П. К. К. против З. Д. П. с правно основание чл. 144 от СК, за осъждане на ответницата да й заплаща месечна издръжка в размер на 127.82 евро /250 лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата З.

Д. П., с който оспорва изцяло предявените искове.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно основание чл.

144 от СК е допустими, тъй като за предявяването му е налице правен интерес.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е 2 ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Настоящата инстанция намира за установено от фактическа страна следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Безспорно установено в настоящото производство е, че ищцата е низходяща на ответницата, както и че същата след навършване на пълнолетие продължава обучението си ПГИТ „Д-р И. Богоров“ – Варна, като към настоящия момент няма навършени 20 години.

В съответствие с разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Разпоредбата на същия член предвижда, че такава издръжка се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.

Характерно за издръжката, претендирана на основание чл. 144 от СК е, че същата освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. “Особено затруднение” по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител.

Издръжката по чл. 144 от СК не е безусловна и при присъждането й на пълнолетно учащо се дете, следва да се направи преценка на обстоятелството дали плащането няма да създаде особени затруднения за родителя.

Ищцата е пълнолетна, но продължава обучението си в професионална 3 гимназия, като към настоящия момент няма навършени 20 години и не разполага със собствени средства и имущество, от които да се издържа, а с оглед възрастта й са се увеличили нейните потребности от храна, облекло, учебници и други пособия.

Не е спорно, че майката на ищцата има задължение за издръжка към друго лице – непълнолетният й брат. Длъжник е по договор за кредит в размер на 10 118.44 евро, при месечна вноска от 435.95 евро. Средномесечното нетно възнаграждение на П. за периода от 05.2025 г. до 09.2025 г. вкл. е в размер на 713.87 евро /1396.21 лева/, като на същата е изплатена и семейна помощ за периода от 01.04.2025 г. до 30.09.2025 г. по 56.24 евро /110 лева/ месечно.

От приложената справка от АВ се установява, че на 28.02.2023 г. ответницата продава собствен недвижим имот, но от представения по делото нот. акт № 93/28.02.2023 г. е видно, че същата го закупува обратно на същата дата, поради което и не се доказа реализирането на доход от сделките. Няма данни за наличие за застрояване в имота, за да се предположи възможност за извличане на доходи от същия.

След извършване на математически изчисления се установява, че разполагаемият месечен доход на майката след заплащане на вноската по кредита е в размер на 334.16 евро, с който същата освен своите потребности следва да задоволява и тези на непълнолетния брат на ищцата. Същият е под прага на бедността, който за 2026 г. за страната е в размер на 390.63 евро. Т.е. за З. Д. П. съставлява особено затруднение изплащането на месечна издръжка в полза на пълнолетната си дъщеря, което изключва дължимостта й.

С оглед изложеното искът на П. К. К. против З. Д. П. с правно основание чл. 144 от СК за осъждане на последната й заплаща месечна издръжка в размер на 127.82 евро /250 лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции Решение № 266/23.01.2026 г., постановено по гр.д. № 10846/2025 г. по описа на Варненски районен съд, XXXIV състав следва да бъде изцяло потвърдено.

Ответницата не претендира присъждане на разноски, поради което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на дъщеря й.

4

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266/23.01.2026 г., постановено по гр.д. № 10846/2025 г. по описа на Варненски районен съд, XXXIV състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5