Присъда № 26 от 29.01.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 26, постановена на 29.01.2025 г. по НЧХД № 1544 по описа на Районен съд – Варна за 20 24 г.

Производството по НЧХД № 1544 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна е образувано по частна тъжба на А. Я. А., с ЕГН: **********, с адрес:

*, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. П. Н. от АК – Варна срещу обв. К. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: * с твърдения за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 08.05.2025 г., постановено по НЧХД № 1544 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, съдът е приел за съвместно разглеждане в производството по НЧХД № 1544/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 44 състав, два обективно кумулативно съединени граждански иска, предявени от частния тъжител А. Я. А. против подс. К. И. А., както следва:

- за заплащане на сума в размер на 3500.00 лева, представляващи обезщетение за евентуално претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в травматичен оток в областта на носа, състояние след кървене на носа, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2024 г. до окончателното им изплащане.

- за заплащане на сума в размер на 2500.00 лева, представляващи обезщетение за евентуално претърпени неимуществени вреди изразяващи се в се закани с престъпление против личността на частния тъжител и против личността на негови близки родственици – жена му К.А. и сина му О. Я., и това заканване възбудило у него основателен страх за осъществяването му деянието по чл. 144, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считана от 02.01.2024 г. до окончателното им изплащане.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 1544/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, упълномощеният процесуален представител на частния тъжител А.

Я. А. – адв. П. Н. от АК – Варна поддържа изцяло възведените обвинения спрямо подс. А. за извършени престъпления с правна квалификация чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 1 от НК, намирайки, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по категоричен начин се установява 1 обективната и субективната съставомерност и на двете престъпни деяния.

Адв. Н. прави обстоен анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства, като изрично акцентира върху доказателствата, които следва да бъдат кредитирани и които обосноват, и подкрепят, според него извода за извършени на 02.01.2024 г. престъпни деяния спрямо неговия подзащитен. Процесуалният представител на частния тъжител моли за уважаване в цялост на двата обективно съединени иска, мотивирайки се, че са налице неимуществени вреди за неговия подзащитен от извършените престъпни посегателства, които вреди са категорично установени и биха били обезщетени с претендирания размер.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 1544/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, упълномощеният защитник на подс. К. И. А. – адв. А. Д. от АК – Варна застъпва тезата за недоказаност на двете повдигнати обвинения спрямо неговия подзащитен. Адв. Д. също прави детайлен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като поставя акцент върху показанията на св. И.А.А., които според него следва да бъдат кредитирани, доколкото показанията на свидетелите – членове на семейството на частния тъжител не кореспондират със заключението на изготвената от д-р. Е. Д. съдебно – медицинска експертиза. Предвид гореизложените аргументи, адв. Д. пледира за постановяване на оправдателна спрямо подс. А. присъда и респ. отхвърляне в цялост на предявените срещу него граждански искове.

Подс. К. И. А. се придържа към становището на своя защитник, като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. А. заявява, че не е удрял тъжителя А. Я.

А..

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В обедните часове на 02.01.2024 г. частният тъжител А. Я. А. паркирал автомобила си в централната част на гр. Долни чифлик, обл. Варна и слязъл от превозното средство, за да си върши своя лична работа.

Същевременно в автомобила му останали св. К.П.А. (негова съпруга), св. А.Ю.С. (негова снаха), неговия син О. А. Я. и неговия внук Я. О. А..

По същото време в непосредствена близост до автомобила на частния тъжител А., спрял автомобила на подс. К. И. А., който слязъл от превозното 2 средство, приближил се до автомобила на частния тъжител А., отворил предната дясна врата на автомобила и попитал возещата се на предната дясна седалка св. К.П.А. къде се намира нейния съпруг. св. А. отговорила, че не знае, при което подс. А. й ударил два шамара по лицето, хванал я за косата и започнал да я дърпа с ръка, като болезнено я оскубал. св. А. се развикала от причинената й от подс. А. болка, като в този момент, частният тъжител А. видял, че подс. А. се намира непосредствено до предната част на автомобила му и се върнал до превозното си средство.

Подс. К. И. А. се приближил към частния тъжител и му нанесъл два на брой последователни удари с юмрук в носа, като същевременно отправил закана към него с думите „Ще те убия, ще те заколя!“ Свидетел на физическото съприкосновение между подс. А. и частния тъжител А. станал св. Г.П. А., който се приближил към частния тъжител и подсъдимия, и ги разтървал, като подс. А. се отдалечил от тъжителя, като отправил закана и към неговата съпруга св. А. с думите „Ще ви заколя!“.

По отношение на доказателствата.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св. К.П.А., показанията на св. А.Ю.С., показанията на св. Г.П. А., показанията на св. И.А.А.; изготвената от д-р. Е. Д. съдебно – медицинска експертиза; изготвената от д-р. Р. Б. и клиничен психолог Р. Г. комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза; актуално свидетелство за съдимост на подс. К. И. А., издадено от бюро „Съдимост“ към Районен съд Варна.

На първо място съдът би желал да отбележи, че дава вяра и кредитира като достоверни и обективни показанията на св. К.П.А., св. А.Ю.С. и св. Г.П.

А..

Тримата свидетели са преки очевидци на инкриминираните действия на подс. А., извършени в гр. Долни чифлик в обедните часове на 02.01.2024 г., поради което и показанията им са с изключително висока доказателствена стойност.

И тримата свидетели – А., С. и А. са повече от категорични, че подс. А. е ударил повече от веднъж с юмрук в лицето частния тъжител.

3

В този смисъл са показанията на св. С.: „К. отиде при А., започна да вика, да псува и му удари два юмрука в носа“.

В този смисъл са показанията и на св. А.: „Аз излязох от колата и видях как К. удари два пъти мъжа ми с юмрук в носа“.

Следва да се подчертае, че показанията на св. А. и св. С. са подкрепени от показанията на св. Г.П. А., който заяви, че лично е видял как подс. К. И. А. е ударил няколко пъти тъжителя А., като впоследствие уточни, че подс. А. е ударил с юмруци тъжителя А. в лицето – „Видях, че К. удари А. с юмруци в лицето“.

И докато св. А. и св. С. са съответно съпруга и снаха на частния тъжител – обстоятелство, което обуславя необходимост съдът да се отнася с една по – висока критичност към техните показания, предвид близката им връзка с тъжителя и евентуалната им заинтересуваност от изхода на делото, то за св.

Г.П. А. спокойно може да се заяви, че е независим свидетел и поради тази причина показанията му имат изключително висока доказателствена стойност.

Предвид показанията на св. А., св. С. и св. А., съдът приема за установено от фактическа страна, че подс. А. е нанесъл два удара в лицето на частния тъжител, вследствие на които свои действия е причинил на тъжителя А. контузия и травматичен оток на носа. Характера на телесните увреждания, получени от тъжителя се установява от заключението на изготвената от д-р. Д. съдебно – медицинска експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно изготвено. Д-р. Д. е категорична в своето заключение, че установените травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като отзвучават без дефицит за период от 5 – 7 дни.

Предвид показанията на св. А., св. С. и св. А. и заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, съдът намери за виновен подс.

А. в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, доколкото от фактическа страна установи с категоричност, че на 02.01.2024 г. в гр. Долни чифлик, обл. Варна, подс. А. е причинил на А. Я. А. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и травматичен оток на носа, които увреждания обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По отношение второто повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, неговата субективна и обективна 4 съставомерност се установяват от показанията на св. А.Ю.С. и св. К.П.А..

Св. С. сподели в своя разпит в хода на съдебното следствие, че подс. А. е отправил закана към тъжителя А. с думите: „Ще те убия, ще те заколя, няма да живееш вече тука, никъде няма да живееш, няма да стоиш в България!“, от които изрази релевантни за деянието с квалификация чл. 144, ал. 1 от НК са заканите „Ще те убия, ще те заколя“.

Св. С. допълва, че след като е преустановил нападението си спрямо тъжителя и е започнал да се отдалечава, е заплашил тъжителя с думите “Ще ви заколя“. Съдът приема, че тази заплаха е визирала частния тъжител и неговата съпруга св. А., защото именно с нея непосредствено преди това подс.

А. е имал конфликт.

Липсват данни, че подсъдимият по някакъв начин е имал словесно и/ или физическо пререкание и съприкосновение със сина на тъжителя и снахата на тъжителя, поради което и очевидно изречената закана „Ще ви заколя“ е била отправена към тъжителя и неговата съпруга, с които подсъдимият е имал словесно и физическо съприкосновение непосредствено преди да тръгне да се отдалечава.

Показанията на св. С. са изцяло подкрепени от показанията на св. А. по отношение вида и адресатите на отправените закани от страна на подсъдимия. св. А. споделя: „По време на кавгата в гр. Долни чифлик К. ни каза: „Ще Ви заколя, няма да стоите тук!“

Показанията на двете свидетелки С. и А. са последователни и взаимнодопълващи се, поради което и съдът няма причина да не им даде вяра.

Действително св. Г.П. А. не сподели да е чул отправени закани от страна на подсъдимия, но самият той призна, че детенцето му силно се е уплашило от агресивното поведение на подс. А. и е тръгнало да бяга, вследствие на което и след като се е опитал да разтърве подс. А. и тъжителя А., самият св. А. е тръгнал да догони своето дете – което е напълно оправдано житейско поведение и в действителност се е отдалечил от тъжителя и подсъдимия.

Предвид гореизложените съображения, съдът намери за виновен подс.

А. в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, доколкото намира за установено от фактическа страна, че на 02.01.2024 г. в гр. Долни чифлик, обл.

Варна се заканил с престъпление против личността на А. Я. А., с думите „Ще те убия, ще те заколя! и против личността на неговата съпруга К.П.А. с думите 5

„Ще ви заколя“, като това заканване възбудило у него основателен страх за осъществяването му.

За прецизност и за по – голяма коректност следва да се обърне внимание и на показанията на бащата на подсъдимия – св. И.А.А.. Самият той призна, че не е видял никакви удари, нанесени от страна на сина му към тъжителя А., но следва да се подчертае, че самият св. А. сподели, че в един момент е загубил двамата от поглед – „Двамата, К. и А., минаха чак от другата страна на колите и аз повече не ги виждах“. При това признание на св. А. се налага извод, че той не е имал пряк, непрекъснат очен контакт с действията на своя син, поради което и показанията му нямат толкова висока доказателствена стойност, не само досежно деянието с квалификация чл. 130, ал. 1 от НК, но и по отношение деянието с квалификация чл. 144, ал. 1 от НК.

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от което се установява, че случилото се на 02.10.2024 г. е изиграло ролята на стрес за тъжителя А..